Да караш електрическа кола в Пловдив


Какво е да караш електрическа кола в Пловдив? Прочутият издател Манол Пейков, депутат в предишните два парламента, си купи наскоро возило втора ръка. И даде отчет във фейсбук, който предизвика хиляди реакции. Затова го препечатваме без редакция:





"Изминах първите си 1000 километра с новото си електрическо возило. Мисля, че ви дължа кратък отчет.


Първо недостатъците.
□ Електрическите автомобили не са най-подходящите за магистрални пътувания – поне на този етап.
Скорости над 120 км/ч увеличават потреблението на ток многократно и изсмукват батерията за отрицателно време. (Всъщност, ако разсъждаваме по тази тема от гледна точка на пътната безопасност, това може да се приеме и за преимущество.)
При пътуванията си до София (две с тази кола до момента) предварително зареждам батерията догоре, след което настройвам колата на автопилот на скорост 120 км/ч. (Така по случайност открих, че разполагам с една неочаквана екстра: автомобилът следи колите пред теб и ако се приближиш да някого, който се движи с по-ниска скорост, автоматично намалява скоростта, а след като го задминеш плавно я увеличава до предварително зададената.)
В сравнение с предишното ми, дизелово пежо (с което рутинно вдигах 140 км/ч по магистралата), пристигам с София с десетина минути по-късно.





На влизане в София от батерията ми остават около 25-30% – достатъчно за 60-70 километра. Което означава, че преди да тръгна обратно, трябва задължително да заредя.
□ Зареждането става (относително) бавно.
На бърза, 50 киловатова зарядна станция (повечето от които са платени – между 50 и 70 ст на кв/ч), пълното зареждане (от 0 до 100%) става за около час. (Понеже в реалния живот никога не пълниш от 0 до 100, обичайно ти е необходимо време между 45 и 55 минути.)
На бавна зарядна станция (повечето са безплатни), пълното зареждане (за моя размер батерия) отнема около 5 часа – но реално в 90% от случаите 2 1/2 часа са ти достатъчни (в повечето случаи човек зарежда от 20-30% до 80%; скоростта на зареждане след 80% намалява, а при често зареждане до пълни 100% батерията се износва по-бързо).





■ Откакто преди две седмици монтирах своя собствена зарядна станция в печатницата (струва около 2000 лева, плюс още 1000 за кабели, табло, консумативи и монтаж), проблемите ми със зареждането на практика са решени: зареждам неусетно и без никаква загуба на време, докато съм си в офиса.
■ За първите 1115 километра, разходът на колата ми е 19.2 кв/ч на 100 км. Повече е от очакваното (според техническите упътвания трябва да е около 16 кв/ч на 100 км) но ако го обърнем в пари, дори при сегашните неприлично високи цени на тока (около 25 ст на кв/ч – понеже зареждам на работа, а не у дома), 100 км ми струват под 5 лева.
С предишния ми, дизелов автомобил, който гореше средно напълно разумните 7.3 л на 100 км, разходът при сегашните цени на нафтата е около 17 лв на 100 км. Това означава, че при около 2000 км месечно (толкова е обичайния ми пробег през последните 25 години), спестяването от гориво е около 240 лв на месец.
Сега за предимствата.
■ Моят приятел от детинство Вальо, светла му памет, обичаше да казва: "Удоволствието от хубавата кола не е, че можеш да я караш бързо, а че можеш да я караш бавно".
Трудно е да се опише удоволствието от съчетанието между напълно безшумно придвижване и шеметно ускорение. С относително скромните си 136 конски сили, електрическото ми пежо ускорява от 0 до 100 за 8.5 секунди – по-бързо от доста луксозни и напудрени автомобили. Усещането е съвършено различно от това във всеки друг автомобил.
Дълго време си мислих на какво да го оприлича и накрая стигнах до извода, че най-точното сравнение е с лека платноходка при силен вятър; усещането е като да си почти всесилен – защото отсъства какъвто и да е явен знак за приложено усилие, а движението е гладко, неудържимо и почти магично. С една дума: запленяващо е – и не мисля, че с течение на месеците удоволствието ще изчезне.





■ Към това трябва да добавя и безупречното поведение на автоматичната скоростна кутия – нито една кола с двигател с вътрешно горене, без значение колко скъпа и съвършена, не ускорява толкова гладко.
■ Електрическата кола е създадена за града: с изключителната си повратливост, тя може да те измъкне и от най-заплетените ситуации. На светофарите се изстрелва като куршум; освен, че ускорява бързо, електромотора има и много по-висок коефициент на полезно действие (около 98% – при 25% за бензиновия и около 30% за дизеловия двигател).
Моето пежо 2008е има три режима на управление: нормален, еко (при който ускорението се забавя значително, но пробегът се увеличава) и спортен. В режим "спорт" откликът на педала е просто шеметен – и макар разходът да се вдига с около 10%, емоционалният бонус от добавеното удоволствие е поне (подчертвам: поне!) 50 процента.





■ Разходите ми за смяна на масло, ремъци и тем подобни е практически нулева; за първите пет години, това би следвало да ми спести от порядъка на 4500 лв.
■ Мога да си паркирам където си искам из центъра на София и Пловдив. Спирам, заключвам колата и се изстрелвам: никакви талончета или есемеси, и – което е по-важно! – никакво дебнене кога, аджеба, ще ми изтекат двата часа и дали ще успея да се върна дотогава.
■ При нормални обстоятелства на градско каране моята 50 киловатчасова батерия е достатъчна за около 300 км пробег. Обичайният ми пробег в града е 20-25 км на ден; това означава, че ми се налага да зареждам приблизително веднъж на всеки две седмици.
Финален анализ:
○ Към момента, регистрираните в България електрически коли са около 3000. При общ размер на автомобилния ни парк около 3.6 млн автомобила, това прави под 0.1% от всички автомобили в страната – или 10 пъти по-малко от средното за Европа (което е около 1% от всички автомобили).
○ Броят на зарядните станции в България (общо около 300), макар и да изостава доста от европейските нива (по брой зарядни станции на 100 км път сме осми отзад-напред), е напълно съответен на броя на регистрираните електрически возила (общоприетият стандарт в Европа е около 1 станция на всеки 10 коли).





○ Към момента, разликата в цената между електрическите автомобили и съответните на тях модели с ДВГ е твърде голяма и макар в дългосрочен план спестяването от данък, гориво, масла и консумативи да е сериозно, за повсеместното и бързо навлизане на електрическите автомобили по мое мнение са необходими сериозни стимули на държавно ниво. Като за начало – субсидия от поне 10,000 лева. (В съседна Румъния субсидията е в размер на 10,000 евро!)
○ Средната възраст на автомобилния парк в България е 19 години. Повече от ясно е, че основният дял на закупените електрически автомобили в страната не само в близко, но и в по-далечно бъдеще, ще е автомобили втора употреба.
На този фронт също има нужда от ясни и недвусмислени стимули: драматично разграничаване на данъчната политика спрямо колите с ДВГ и постепенно ограничаване на достъпа до градските центрове на коли, които не отговарят на най-новите европейски стандарти са отделяне на вредни газове.
○ Само да припомня в заключение: вследствие на мръсния градски въздух всяка година в България умират над 15,000 души. Около 40% от замърсяването се дължи на автомобилния транспорт.





● Без да омаловажавам необходимостта да търсим спешни решения на другите фактори за градското замърсяване, искам недвусмислено да подчертая: въпросът за ускореното електрифициране на обществения, фирмения и личния градски транспорт е въпрос на живот и смърт.
При това не метафорично, а съвсем буквално.


Какво четем:

🔴 Заедно ли ще раждат с Мария Игнатова? Алекс Раева се закръгли / СНИМКИ

🔴 Участничка от "Игри на волята" си оперира носа

🔴 Тежки драми съсипват дъщерята на Кирил Господинов  

Източник: Марица



Коментари



горе