Алеко Константинов – “Щастливеца”
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
На 13 януари 1863г. се ражда един от най-значимите български писатели – Алеко
Константинов. Той пише едни от най-иновативните и прекрасни творби в българската
литература, описващи следосвобожденската действителност в държавата с всички нейни
отрицателни черти. Алеко е роден в град Свищов, в семейството на виден български
търговец. По майчина линия пък произхожда от голямата видинска фамилия – Шишманови.
Още от малък проявява интерес към образованието и самоусъвършестването. Учи първо
като частен ученик, а по-късно и като редовен в Свищовското училище. По-късно,
по време на юношеските си години заминава в Габрово, където продължава в небезизвестната
Априловска гимназия. Заминава за Русия, където завършва и средното си образование
през 1881г. в град Николаев. Записва и завършва право в град Одеса, след което
отново се връща в родината. Вече в България, той се захваща на работа в столицата.
Действа като съдия, прокурор, юристконсулт и адвокат на свободна практика. Всеизвестно
е, че по време на адвокатската си кариера многократно е защитавал бедни български
граждани, които не са могли да си позволят хонорара на най-изявените софийски
адвокати. Поради променливата политическа обстановка в България, Алеко Константинов
е уволняван двукратно от длъжност.
През целия си живот той е отдаден най-вече на родината, по време на пътуванията
си той съзнателно се опитва да възприеме добрите примери на европейската и американската
култура и да ги приложи у дома. Той посещава най-различни точки на света, взема
участие в международните изложения в Париж, Прага и Чикаго. Именно от визитите
си по света той черпи идеи и за някои от най-емблематичните си произведения, като
голяма част от тях съдържат критика към типичните балкански черти на българина.
Константинов обаче продължава силно да вярва и да работи за България. Това си
проличава от дейността, която развива в рамките на родината. Той е училищен настоятел,
член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество “Славянска
беседа”, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване
на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното
общество, на Театралния комитет. Инициатор и радател е на българската туристическа
организация. Не остава безразличен на политическия живот в страната, като членува
в Демократическата партия на Петко Каравелов. ganio
Творчеството му е посветено най-вече на не дотам приятните черти на българина,
като Алеко ги осмива по един особен начин. Въпреки че е известен най-вече със
своите пътеписи и фейлетони, авторът започва творческата си кариера с поезия.
Първата “зряла творба” на Алеко е добре познатият ни пътепис “До Чикаго и назад”.
Тя е изпълнена с типичните за автора артистичност, темперамент и чувство за хумор.
Пътеписът е създаден през 1893 година след пътуването на Алеко в Новия Свят. Като
самостоятелно издание излиза през 1894 година. “До Чикаго и назад” е първият пътепис,
който пресъздава пътуване извън границите на България, и в който се заявява отношението
на автора към българската и чуждата действителност. Това е произведение, което
за първи път донася на автора литературна известност. След успеха на първия пътепис,
Алеко продължава дейността си в жанра, като прославя с лиричен патос красотата
и величието на българската природа в творбите „Невероятно наистина, но факт… “,
„Какво? Швейцария ли? “, „В Българска Швейцария“ и др. Пътеписите му носят белези
и на фейлетона, и на репортажа; с остър критицизъм са засегнати битови неуредици,
обществени проблеми. Звучат като повик за национално сплотяване и възпитаване
на националното достойнство. Книгата му “Бай Ганьо” обаче носи съвсем друго послание.
Тя представя на преден план сложните икономически и социалнопсихологически въпроси
на своето време — пътя на България и целта на нейното развитие, мястото ѝ сред
другите страни, съдбата на националните добродетели, морал, бит, нрави. Тя служи
за болезнен пример и днес, като значението и може съвсем спокойно да бъде приложено
и към настоящата българска действителност.
Друга важна част от Алековото творчество са неговите фейлетони. ”Пази, боже,
сляпо да прогледа”, “Разни хора, разни идеали”, “Страст”, “Честита Нова година!”
са емблематични за Алековия граждански патос и за тънкото му чувство за хумор,
ирония и самоирония. Именно от тях произлиза и Константиновото прозвище, с което
всички продължаваме да го наричаме и днес – “Щастливеца”. Заслуга на Алеко са
и много преводи на световни класики, сред които се нареждат шедьоври от А. С.
Пушкин („Бахчисарайски фонтан“, „Полтава“,„Цигани“), М. Ю. Лермонтов („Демон“,
„Беглец“), Н. А. Некрасов („Руските жени“, „Кой е строил железния мост? “), Молиер
(„Тартюф“).
”Щастливеца” среща смъртта си на 23 май 1897г., при неуспешен атентат срещу
неговия съпартиец – Михаил Такев. В землището на село Кочагово, радиловчаните
Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона на писателя и неговия съмишленик.
В памет на големия български писател са именувани нос Алеко на антарктическия
остров Ливингстън, връх Алеко в планината Рила, както и местността и туристически
център Алеко на планината Витоша са именувани на Алеко Константинов.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
