«Всичко наоколо е толкова ужасно. Нуждаем се от нещо, което да ни оправи настроението. Говори ни за красотата»


Взех тази фраза от последната книга на любимия ми писател Паулу Коелю и реших да споделя някои мисли, предизвикани от него. Живеейки тук на Балканите, в България и Гърция, се сблъскваме непрекъснато с подтискащата депресия, породена от икономическата криза и липсата на перспектива за промяна към по-добро. Мнозина буквално се давим сред тази обхванала всички ни подтиснатост без да можем да доловим усмивката на оптимизма и да извадим главата си над повърхността на проблемите.

Един любим мой човек обаче ми каза „накарай ме да се усмихна” и това предизвика истинска вътрешна революция в душата ми. Какво означава това? Много е просто, всяка една душа има вопиюща нужда да избяга от заобикалящата сивота и да види отново оптимизма във всичко и всеки наоколо. Такива думи и мисли ме карат да се събуждам, като след тежък сън, в който сякаш ни е изпратило нескончаемото безличие на всекидневието. Събуждайки се, искаме да чуваме и виждаме същия оптимистичен мотив по различни начини и звуци.

Казвам категорично не, искам да избягам. И ще избягам, говорейки за красотата. Неотдавна пътувах до Индонезия и реших да заснема малки засмени дечица, техните невинни личица, които излъчваха само доброта и оптимизъм, струящи от душите им. Едно от тях е и на снимката, приложена към настоящия текст. Детската душа е чиста, незамърсена от горчивината, създавана от нас, големите, и тя винаги се изразява възторжено и автентично. Това е красотата, както красиво е и едно прекрасно цвете, една нежна сцена между двама влюбени, един акт на обич към ближния, който се нуждае от помощ, от едно ново начало.

Нека да поговорим за красотата, нека да споделим думи на обич с другите и със самите себе си и нека донесем усмивката и оптимизма на хората около нас и особено на онези, на които особено държим и обичаме. Нека дадем на красотата име и същност, за да стане за нас смисъл на живота ни и нека да я следваме вярно.

Лично аз дадох обещание пред самия себе си да положа всички усилия, да дарявам само с усмивка човека, когото обичам. Усмивка, която дава животворен дъх на самия живот и надежда, усмивка, която заличава като с вълшебна гумичка всяко чувство на подтиснатост, несигурност, чернилка. Същото ще направя и за самия себе си, ще изтрия всяка сълза, вътре в душата си, предизвикана от проблемите и думите на други хора.

Всичко около нас се променя, когато ние го променим и когато се научим да се променяме и ние самите вътрешно. Когато научим самите себе си да виждаме красотата и да я рисуваме и обличаме с думи, мисли и действия. Животът е красив, където и да си. Това, което е различното, е начинът, по който я гледаме и се отнасяме с нея в ежедневието си. Ако успеем да извличаме красотата всеки ден, тази красота, която се намира в хиляди действия и събития около нас, тогава ще можем да възродим надеждата и усмивката.

Говорим за красотата, за онази красота, която се намира в душата и ни се усмихва.


Какво четем:

🔴 Единствената терапия чрез силата на прошката

🔴 Човешкото поражение и неуспехът

🔴 Pаждането на една любов



Коментари



горе