Има Дедо Боже - братовчед е на Майстора


Кюстендил нямаше офис на детронираната Корпоративна търговска банка, но градът и районът странно се оказаха свързани с аферите около нея. Просто защото сред закараните за “отговорно пазене” в Националния исторически музей картини от колекцията на Цветан Василев има и на художника Никола Георгиев Поппетров-Дедо Боже.

Първият му братовчед Владимир Димитров-Майстора не е удостоен с честта да го харесат банкерът или приятелите му, а Дедо Боже се е уредил някак си, подхвърлят кюстендилци. И си признават, че го били забравили. Нищо че 10 години - от 1935-а до 1945-а, е бил учител по рисуване в тукашната гимназия, а някои от творбите му са с мотиви и местни сюжети. Като платното му “Зимен пейзаж - Св. Мина”. Появиха се публикации, че такъв художник Дедо Боже или Дедо Божи, или Дядо Боже няма. Не е вярно - има.

Уредниците на кюстендилската галерия “Владимир Димитров-Майстора” се разтичаха да извадят нещо от архивите. Освен споменатия пейзаж за храма “Св. Мина” с размери 72х115 см, във фонда са и “Пейзаж” с размери 50х64 см, откупена през 1991 г., и “Баба Петра” - 115х79 см, рисувана през 1927 г. В градската галерия “Околийска къща” в родната му Дупница притежават само две негови картини - пейзажи с маслени бои.

Местни изкуствоведи проследяват и хронологията в артизявите на Дедо Боже. Установено е, че Георгиев е завършил две години по-рано, през 1908 г., от братовчед си Майстора Държавното рисувално училище, специалност “Живопис” при проф. Иван Ангелов и проф. Иван Мърквичка. Работил е като учител по рисуване в сливенската мъжка гимназия. Участвал в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, после се върнал към учителството.

През лятото на 1919 г. двамата първи братовчеди - Владимир Дмитров Поппетров-Майстора и Никола Георгиев Поппетров-Дедо Боже, внуци на поп Петър, правят съвместна изложба в т.нар. Тръпкова галерия на ул. “Аксаков” в столицата. Отзивите за експозицията са красноречиви. Ласкави за Майстора - от корифея Николай Райнов. И почти съсипващи за Дедо Боже. “Едно нелепо съчетание на провинциален живописец с най-оригиналния рисунък у нас. Работите на Майстора са известни със своето оригинално предаване на формата, един оригинален импресионизъм на перото, но работите на Никола Георгиев се отминават без интерес: това са безцветни шаблонни пейзажи и еснафски-патриотични апотеози на българката и българския войник. Отминаваш. Не е художник всеки, който знае да “рисува”, както не е писател всеки, който знае да “дращи”.” Това определение за двамата братовчеди Поппетрови е не на кого да е, а на Гео Милев.

Дали под въздействието на подобни оценки за живописците от Кюстендилско (Майстора е роден в дупнишкото с. Фролош, но 30 г. живее в близкото до Кюстендил с. Шишковци), но според съвременници Майстора и Дедо Боже не са се разбирали много, въпреки че са роднини. Твърди го и дългогодишният шеф на кюстендилската градска галерия 82-годишният художник Недко Каблешков. Според него нещата помежду им се влошили още през 1910-а, когато жената на Дедо Боже - Мария Кирова, позирала на Майстора за дипломната му работа.

Резултатът бил издаваща големия талант на Майстора композиция - портрет на съсипана от скръб по загубена рожба жена на легло, до нея разпръснати цветчета. Другият резултат е ревността, която мъчела 26-годишния тогава Дедо Боже към съпругата му от големия ни художник Майстора. Което е абсурдно - Майстора в любовен флирт!

Каблешков имал личен контакт с Дедо Боже вече като шеф на кюстендилската галерия: “Беше през 60-те години на ХХ век. Исках да направя изложба с творби на най-големите кюстендилски художници. Нямах проблеми с Майстора, Стоян Венев, Кирил Цонев, Николай Дюлгеров, Борис Елисеев и др. Дедо Боже обаче отказа да участва. Усетих, че е обиден от нещо. И се отказах.” Галеристът допълва, че не харесва стила, нивото, дори идейността на Дедо Боже. Видял негова изложба през 1954 г., в която с фотографска точност Георгиев рисувал характерни български плодове. А друга, от 1956-а, възмутила мнозина с грубия натурализъм - отрязани партизански глави. Някои пък не могат да простят и обявяването на Дедо Боже за ярък представител на социалистическия реализъм - рисувал портрети на Димитър Благоев, Георги Димитров, Тодор Живков...

Покрай “аферата КТБ” в Кюстендил и Дупница решиха да се поровят в биграфичните подробности на Дедо Боже. Малцина си спомнят как е изглеждал. Висок, кокалест, сух и изпит мъж, без брада. Но достолепен, дори леко високомерен. “Аз и през 50-те и 60-те години на ХХ век не смеех да се обърна към него с друга дума, освен с “господин”, никакво “другарю”, споделя бившият шеф на галерията в Кюстендил. Коренът на Дедо Боже бил от македонското с. Вирче. Родителите му се преселили в Дупница, където той се родил през 1884 г. После се преместили в кюстендилското с. Тръновлак. По-голямата част от живота си прекарал в София, домът му бил на бул. “Сливница”. От тавана на къщата на сина му Кирил през 1989-а изчезнали 40 картини на Дедо Боже. През 2006-а платната изненадващо били предложени на търг на аукционна къща “Аполон и Меркурий”, но светкавично са спрени и прибрани от изпратената на място полиция...

Дедо Боже се споминал на 8 ноември 1963 г., три години след Майстора. Наследниците му са направили сайт - geni.сом. Вероятно близките могат да разтълкуват как се е родил прякорът на станалия актуален тези дни художник. “То и на Майстора в Шишковци са казвали така, имали са предвид осанката му, добротата му. За Георгиев - не знам”, не се наема да гадае галеристът Каблешков.

Източник: Труд



Коментари



горе