Село Ореше


"Щом подминеш Лисина и повървиш още десет минути по серпентина от завойчета, хлътваш в селото- малко, със сивобели къщурки, сгушени като стадо овце, запладнено от овчар под грамадния вековен бук, стоящ високо под Църнока, като страж, пазел и надживял няколко поколения в този въртоп, огряван от слънцето откъм баирите на високия друм. Още не навлязъл в средата му, и ти си вече пред малко ослепително бяло училище. Пред него- Блатото, тоест училищният двор- единственото равно място в с. Ореше.(...) Отсреща се издига величествената височина Самара, а отдолу бучи и се плиска бурно в скалите Върбица, запътена стремително към обятията на р. Места.(...) Ще деля мегдан с най- прославения ходжа в целия Чеч- Орешкия ходжа..., за когото и най-малките дечица са слушали прочутите анекдоти(...).
Ореше като птиче гнездо е сгушено високо сред планината. Потънало е цялото в зеленина от ябълки и крехки клонести аребки, от вековни орехи, по които скачат на воля многобройни, пъстри, дългоопашати катерички. Оградено е от високи възвишения. Там, в средата му, където се извисяват тополи , бълбука монотонно чешма с два чучура.(...)



С високите тополи и възвишения дели мегдан джамията. В уречените часове(...) от нейното минаре, се лее напевния гласец на ходжата(...).
По селските пътища за Балутека, Радомирек и към Ходжови воденици кротко пъплят хора...натоварени с кошове и чували, препълнени с прочутите орешки картофи, които(...) са ненадминат деликатес."
Цитатите са извадени от книгата на Тодор Чингаров- "Завръщане в Чеча". Авторът е родом от с. Садово и е бил учител в с. Ореше след 1967 година. В книгата си представя спомени и преживелици от периода на учителствуване в нашето красиво и китно селце. За тези, които си задават въпроси като "кой съм аз" и "кои сме ние" би било хубаво да я прочетат. Надявам се, че все още има хора, които искат да бъдат предизвикани да мислят.


Източник: Родопчани



Коментари



горе