Мисия: Миналото без митове


"Сега ще имаме час с 11-ти А, Б и В клас. А... може ли да останете за още един после? И 12-ти клас искат да ви видят." Така посреща момчетата от "Българска история" Николай Данев, млад учител по история от 2-ро СОУ "Акад. Емилиян Станев" в София. "Четох за тях в интернет. Номинирани са за будители на годината и децата ще избухнат, като се запознаят с тях", убеден е Данев. И наистина, учениците му почти не отлепят поглед от Иван Кънчев и Марио Мишев - двама от създателите на проект "Българска история", които им разказват за практическото значение на миналото ни и за това какво означава за тях в днешно време да обичаш страната си.

"Преди сто години идеалът е бил национално обединение на всички българи, останали във и извън границите на страната. Такива са били времената - сега те са се променили и идеалът трябва да е различен", започва Иван. "Единствената разлика между началото на XX век и началото на XXI век е, че тогава българите са имали обща цел. Днес не трябва да умираме за страната си - за да сме родолюбци, достатъчно е да правим онези малки стъпки, които те правят  гражданин", добавя Марио. Думите им са подплатени от кратки видеа за постиженията на успешни, но често и забравяни българи - от героя от Дойран ген. Владимир Вазов до един от "бащите на авиацията" - Асен Йорданов.

Часът във 2-ро СОУ приключва с аплодисменти и покана за повторно гостуване, а Кънчев и Мишев остават с "Капитал", за да разкажат повече за работата си по "Българска история", новата платформа "Viva History", която предоставя достъп до всичките им видеа, както и за инициативата "Да обиколим българските училища", по която историческите събития се разказват по интересен за учениците начин. Младежите са посетили вече над 100 училища, повечето от които извън София.

Как започва всичко

Пътят на двамата млади историци минава през столичната френска гимназия, където им преподава Никола Дюлгеров. Преди това предметът всъщност им е бил далеч от любим. "С него [Дюлгеров - бел.ред.] сме гледали цялата програма "Апокалипсис" на National Geographic. Той намира време и дупки в учебната програма, която според много учители не е гъвкава, за да пусне нещо интересно", разказва Марио. Похватите на учителя формират визията на младежите за това как историята може да бъде разказана по интересен и запленяващ начин и ги мотивира да започнат свой проект, чрез който да популяризират по модерен начин българската история. Така преди три години се появява Facebook групата "Българска история", а по-късно и едноименен сайт. Захранван с авторски материали и кратки филми, които разкриват непознати или забравени личности и моменти от българската история, проектът им вече е събрал над 215 хил. последователи във Facebook, а десетки хиляди души са гледали клиповете им в Youtube и са посетили сайта им. Наскоро младежите обявиха и онлайн проекта си в партньорство с "Виваком" - Viva History, видеоматериали, които могат да са от полза на учителите по история.


Урок по история в Кърджали


Междувременно младежите започват една от най-важните си инициативи - със собствени средства обикалят забравени от държавата училища, основно в малки населени места. Там преподават уроците си на ученици, които нямат възможностите на връстниците си от големите градове. "Много по-съхранено е българското, дори в малки помашки села", казва Марио и разказва за невероятното преживяване да преподаваш на деца, които отиват на училище от полето, а следобед се връщат да нижат тютюн. "Супер трудолюбиви са и се интересуват живо от миналото, от историята. Точно защото системата и ние ги тъпчем, те искат да се докажат", добавя Марио Мишев. Според Иван Кънчев същото важи и за учителите от малките населени места - много от тях активно търсят връзка със света извън спрели във времето градове и села, за да разнообразят програмата на учениците си и да ангажират вниманието им. Интересът, който младежите предизвикват с уроците си, е огромен - в Пазарджик събират 150 деца, а в Айтос публиката наброява над 250 души и запълва цял театър. Гоце Делчев, село Доброславци, Брезник, Етрополе, село Дреновец… списъкът е дълъг.

Но пътуванията из страната не действат само вдъхновяващо, а и отрезвяващо за екипа и високите цели, които си поставя. "Имахме едно пътуване до Каварна преди година, след което си казахме - ние няма как да продължим да правим това само с лични средства", разказва Иван. В момента младежите набират средства през дарения на сайта си. Освен финансовите проблеми реалностите на образователната система също им нанасят удар. "Не можеш да си сложиш розовите очила, когато си наясно, че след десет години няма да има учители в България", казва Марио.

Проблеми с исторически пропорции

За жалост, положителни примери като тези на 24-годишния Николай Данев от 2-ро СОУ са рядкост. Малко на брой млади учители не означава само липса на хора, които да заместят колегите им пред пенсия. А и по-малък шанс за използване на иновации в обучението. Мишев разказва, че макар от 2009 г. във всяко училище да има проектор, случвало се е да го разопаковат специално за тях. Неизползването на материалната база е най-малкият от недостатъците, които двамата изброяват. "Проблемът започва от най-ниско ниво - в педагогически специалности влизат само хора, които не са успели да влязат нещо друго. И много малко от тях искат да станат учители", смята Иван Кънчев. Според него историята е представена по толкова скучен начин в училище днес, че единственият фактор, който може да запали интереса на учениците, е учителят. "Помня как в гимназията имах списък с години, които трябваше да наизустя за изпита по история в Софийския университет", спомня си Кънчев. Според младежите в теоретичния подход към ученето на историята се корени нейното неразбиране от много от учениците. Оттам следват липсата на интерес, която поражда незнание, неразбиране и митологизиране на определена част от историята ни. Затова и хора като директора на Националния исторически музей Божидар Димитров са толкова популярни - псевдонаучните му тези са ехо на нуждата от смилаема и популярна история. "Има нужда от алтернатива, която да представя историческото ни наследство по един различен начин. Историческите факти могат да бъдат обективно показани и да бъдат интересни", смята Иван Кънчев.

Според младежите от екипа на "Българска история" най-ценното предназначение на историята е да даде храна за размисъл за настоящето. По думите на Иван Кънчев историята учи хората да мислят и да проследяват събитията като един логически свързан процес. Да разбират, че това, което се случва в ежедневието и в политическия живот, е логична последица от човешки решения.

Марио Мишев смята, че историята е безполезна, ако гледаш само в миналото. "Българите се вторачваме в определени моменти от историята си, които са абсолютно безсмислени - какво значение има "България на три морета"? Зад тази фраза стои икономически и културен подем, за който повечето хора изобщо не подозират", убеден е той. И обратното - на събитията, които са ни близки и са оказали огромно влияние върху живота ни днес, не се обръща достатъчно внимание, включително в учебните програми - като например периода след Освобождението и годините на комунизма. Кънчев дава пример, че третата българска държава е представена в учебниците "с едни абсурдни уроци в 6-ти клас" за политическите партии, от които в крайна сметка нищо не научаваш.

Публичният дневен ред също рядко докосва истинските проблеми. "Дебатът е толкова незрял - дали учебниците са добре написани или не", смята Иван Кънчев и допълва: "В XXI век и да имаш най-интересно написаната книга, ученикът няма как да я хареса, ако някой не му я представи по интересен начин." Повърхностният дебат води до абсурдни ситуации, в които всеки опит за въвеждане на нов подход към обучението бива задушаван още в зародиш. "Как да напишеш разбираемо за дете на 8 години, че Левски е бил заловен от властта, дава пример Кънчев - пишеш "полиция", защото детето може да го свърже с нещо, за разлика от "заптие", но тогава си обявен за национален предател".

Криворазбраният патриотизъм

С материалите си Кънчев, Мишев и екипът им целят да покажат по опростен начин противоречивите разкази на много исторически герои от българското минало. "Като видиш вдъхновяващата, но често трагична житейска съдба на някой като Дан Колов, това по някакъв начин се транспонира в ежедневието ти и се стремиш да му подражаваш, да не се оплакваш", мисли Иван Кънчев. Това е визия за значението на историята, която е в изключителен контраст с мейнстриим патриотизма. "Често говорим за патриотизма все едно да обичаш държавата си е равнозначно на това да бъдеш ксенофоб и да мразиш различните, съседите си", казва Марио Мишев. Според Иван Кънчев сме късметлии, че живеем в един глобален свят, в който можем да работим и да се развиваме навсякъде, без това да пречи да сме родолюбци, да познаваме и обичаме историята си. "Това не е залегнало в нашия изкривен патриотизъм", казва той.

Според Марио Мишев в днешните несполуки търсим историческата причина. "Казваме, че турското робство ни е дръпнало назад. Питаме ли арменците, преживели османския геноцид? Комуничзмът ни е дръпнал назад - чехите и поляците също са били под тоталитарна власт, защо не се оплакват като нас? Когато през 90-те централноевропейците са били по улиците и са протестирали, българите са се крили от мутрите по домовете си", разпалва се Мишев. А Кънчев добавя: "Не трябва да вярваме в някаква световна конспирация, в която всичко работи срещу нас, а в това, че бъдещето е в ръцете ни и абсолютно всичко зависи от нас като общество."

Екипът предпочита думата родолюбие, защото според тях тя изразява чистата форма на патриотизма. "Да уважаваш хората около себе си, да си филантроп - това са части от родолюбието, от личностното изграждане", казва Марио. И за това не са нужни специални часове, учебници или програми.


Какво четем:

🔴 Дестинации: Златолист

🔴 Припряна Гана и бързеят на времето

🔴 България е основана през 165 г., а не през 681 г.

Източник: Капитал



Коментари



горе