Юрий Ангелов: Купих си каравана и заживях като номад


Всеки ден в Странджа съм в пиеса на Шекспир, казва актьорът

- Г-н Ангелов, кога ще ви видим на екраните като хитлеристкия генерал в холивудската продукция “Четвъртият райх”?

- Не мога точно да ви кажа, важното е, че американците избраха бургаското пристанище за естествен декор. От него с подводница бягат в Аржентина малкото останали след края на Втората световна война хитлеристки генерали.

Единият от тях съм аз - ген. Тод, който е измислил най-отровния газ за газовите камери. Той е реална историческа фигура. Другият българин във филма е Вальо Ганев, който играе католически свещеник, но твърде бързо го убиха.

- Как се почувствахте в нацистка униформа?

- Още като я облякох, ме обзе чувство за расово превъзходство. (Смее се.)

- Сигурно и сините очи са си казали думата да ви изберат за тази роля?

- И това го има, тъй като избират актьорите по фотоси, а пък напоследък играх и много отрицателни роли. По този повод питах сина ми, който е художник в Испания, защо все такива роли ми дават, коя от коя по-невероятни. А той ми отвърна:

Ами защото ти е

гадна физиономията

бе, баща ми

А аз съм с душа на поет. На младини ми беше много сладникава физиономията. Наскоро пуснаха по БНТ един стар филм “Сладко и горчиво”, в който играя със Слабаков. Като се гледах, се чудех кой е този на екрана.

- Сега какво репетирате?

- В момента Йосиф Сърчаджиев, който също е ученик на Апостол Карамитев, поставя “Веселите уиндзорки” на Шекспир. Това е невероятно изживяване за мен. Най-интересното е, че Стефан Диомов написа прекрасна музика с много бургаско звучене, а в пиесата играе и пее най-младата актриса на Бургаския театър Тони Димитрова.

Премиерата ще е на 19 януари. Надявам се с тази постановка да се сбъдне една моя мечта - софиянци да хващат влака и да идват на театър в Бургас, както се е случвало преди години. Може и с рейс.

- Още ли ви е голямата мечта да играете Хенри IV на Пирандело?

- Надявам се, че и това ще стане. Някой ден директорът на Бургаския театър (Борислав Чакринов - б.а.) ще кандиса, защото аз съм изключително настойчив.

и в София да я играя, но няма да е същото - искам тук, в Бургас, където е духът на Апостол Карамитев. Ако няма кой да я постави, ще си я поставя сам. (Смее се.) Пирандело е невероятен автор и се надявам, че Карамитев от света, в който пребивава, ще ми даде това разрешение.

- Виждате ли символика в това, че като негов любим ученик се случи да заиграете в театъра на родния му град?

- Не може да няма връзка, тя е някъде дълбоко у мен на подсъзнателно ниво. Неслучайно разказвам историята, когато веднъж пред всички в класа ни (там бяха Велко Кънев, Филип Трифонов, Искра Радева - б.а.) попита с неговата характерна усмивка: “Юрка, питат ме дали не си ми незаконен син.”

А и в края на краищата той ме избра в класа си. И дължа всичко на него - от игла до конец.

- Даже и тембърът на гласа ви е много близък?

- Аз най-добре го имитирах във ВИТИЗ, и сега мога.

- София затворена страница ли е в живота ви?

- За София мога само да кажа това, което е казал преди години Чудомир: “Откакто напуснах София, там се връщам само по нужда.” Там са ми всичките приятели от младостта, но не обичам да се задържам в града.

Когато имам

представление,

бързам да хвана

нощния влак

за Бургас. С цялото си тяло и дух усещам това стихотворение на Христо Фотев: “Този влак за Бургас е тъй бавен...”

Какъв е този магнетичен Бургас, не мога да изкажа с думи, но се благославям, че стъпих в неизвестното и избрах този град.

- Вие дотолкова сте се сраснали вече с града и региона, че местните ви смятат за бургазлия.

- За мен това е благослов. Чуството е страхотно - от София - гнездото на разврата, първо се озовах в планината (Странджа - б.а.) и всеки ден слушах как местните пеят.

Това бяха свинари, овчари, които изпадаха в транс като нестинарите. И когато ме приеха за свой, вече пееха пред мен, без да се притесняват.

- Още ли живеете в с. Фазаново?

- Преместих се в сърцето на Странджа, в един отдалечен квартал на Бургас, както наричам селото, но няма да кажа кое е, за да не ме налазят гражданите.

Защото Фазаново не съществува - там вече ходят ония с мерцедесите, които си построиха големи къщи с огради. И се чудя защо бият път дотам - предполагам, че зад дуварите гледат само телевизия, което могат да го правят и в Бургас.

- Къща ли си купихте в новото село?

- Не, купих си каравана и вече съществувам по нов начин. Станах съвременен номад.

С караваната нямам грижа и мога да бъда на различни невероятни места. Като артист се нуждая от човешки материал - в Странджа срещам такива хора, които страшно ме зареждат.

Това са невероятни образи, които не знаш кога за дадена пиеса ще ти изплуват. Въздухът е чист, слънцето е прекрасно и срещата ми с хората е благодат.

Аз съм в едно село с 6-7 зрители, но толкова богати като материал, че все едно съм постоянно в пиеса на Шекспир. Той го е казал: “Животът е една сцена и всички сме артисти.”

- И спътницата ви в живота ли е в караваната?

- Спътницата си я държа в Бургас, защото не издържа на дълги преходи. Но имам друга спътница, също расова - кобилката Сорента.

За да не ме изостави, майка ми се прероди в нея (починала е преди 3 г. - б.а.). Любовта на Сорента към мен е толкова силна, колкото на майка ми.

- С караваната ли ви следва Сорента?

- Не, налага се да я пазя на различни места. Не само от вълците в Странджа, а и от хората. Оказа се, че конете там ги убиват за износ в Италия. Нашите баровци също си поръчват убийства, щом научиха, че конското месо е най-чисто за ядене. Това е трагедията на този конен народ, какъвто са били прабългарите.

В България всичко

може да се направи

с тези проклети пари,

както казва Ванга. И не само да убиват коне, ами да откраднат 3 милиарда и да заживеят в съседна страна.

- Актьорите по принцип са суетни хора, но у вас като че ли няма грам суета. На какво се дължи това?

- Вече сме хора на възраст и съм видял толкова много в живота. Шекспир го е казал: “Макар богат, ти пак си беден, защото като магаре мъкнеш своите кюлчета злато, додето смъртта те разтовари.”

Това е толкова актуално в днешно време с тази развихрена алчност. Човек не се нуждае от много - вярно, добре е да задоволиш нуждите си, да изучиш децата си, но оттам нататък...

И им се чудя на акъла, и с очите си видях ада на преждевременно забогателите - унищожиха си единственото дете сами, за да пазят кюлчетата и да чакат смъртта да ги разтовари. Но, уви, тя не идва.

- Покани за нов български сериал имате ли?

- Да, но на последния кастинг наскоро не ме одобриха. Понеже кастинг режисьорката ме познава, помисли, че ще ми се отрази зле, и започна да ме успокоява.

А аз бях толкова щастлив, че ще имам повод да се върна при кобилата в гората и на всичко отгоре имам конче на месец и половина. Да не говорим, че нашите сериали са имитация на американските и с голяма радост забелязах, че напоследък се гледат стари филми от социализма, който ние презирахме. И то от млади хора.

- Как си го обяснявате?

- Заради сриването на ценностната ни система. Ние вече нямаме. Не че онази беше кой знае каква - тя ни беше наложена, но този срив сега е безподобен.

Самоизтръгнахме

се от корена и

децата гледат за

нещо да се хванат

И по този повод, тъй като съм в сърцето на Странджа, реших да възродя “смъртната дружина”. Това са смъртниците от Илинденско-Преображенското въстание. Смъртната дружина е извършвала екзекуции на врага.

Сега я възстановявам за унищожаване на вътрешния враг. Всеки човек има у себе си такъв... Нацията ни е завладяна от вътрешния враг - кой какъв е, като се запише в “смъртната дружина”, ще разбере.

- Какво става с вашия герой Распутин - “7 часа разлика” приключи с отворен финал и хората се надяват сериалът да продължи.

- Уви, няма да има продължение заради тази странно развихрена алчност не знам у кого. Хвърлихме много труд, а сериалът се харесваше и до ден днешен обикновените хора ме питат няма ли да има продължение.

И от Чикаго ми звъняха, и от Ню Йорк, където е сестра ми. Българската общност в Щатите го очакваше с голям интерес. По сценарий трябваше да има още 25 серии.

Сега, като знам, че няма да има продължение, мога да издам как вървеше моят герой. Накрая се оказва, че е с български корен, и от крайно отрицателен става много положителен герой, който разкрива много интересни исторически факти за българите, които са били прикривани.

Лично за мен беше голямо удовлетворение да играя тази роля въпреки тежките пътувания от София до Бургас и обратно, говоренето на два езика, единия от които почти не знам.

Но Распутин ми бе в кръвта, защото съм възпитан с руската литература. Още на 17 г. в лозето на баща ми в Плевен прочетох “Идиот” на Достоевски. И си останах идиот, но с уточнението, че idios означава различен от другите, а не патологичен.


Какво четем:

🔴 Девненски извори - най-големите карстови извори в България

🔴 Коледен венец - символ на вечния живот

🔴 Държавата отхапа по 100 лв. от малчуганите

Източник: 24 часа



Коментари



горе