Коучинг техники – как да подобрим живота си


Коучинг техники

Ина Долмова е квалифициран коуч, който с голямо желание помага на успели, амбицирани хора да преусмислят и намерят какво точно искат от живота.

“Coaching”- не съм сигурна как точно се превежда на български. Попаднах на български статии, където се говори за coaching и се използва същата дума, но написана на кирилица. Обясни ни накратко какво точно е коучинг.

Ина Долмова:
Ще опитам в три основни графи, за хората, които не са срещали едно от тези животни на живо:

Т. нар „коучинг“ е всъщност „практическа психология“ с примеси на техники и концепции от различни други материи като например „нервно-лингвистично програмиране“(НЛП) или пък „мениджмънт на времето“. По мое мнение не би било добре, ако един коуч се ограничава само до използването на техники от психологията, ако иска наистина да произведе резултати с клиента си.(бел. на авт.- Коуч е професионалистът, заставащ до човека, потърсил неговата намеса.)

Целта на коучинга е видимо да подобри живота на някого за най-кратко възможно време, като се занимава с начина, по който хората мислят, вземат решения и действат. Чрез коучинг също се позволява на съответния човек да обсъди и структурира себе си с професионалист, чийто интерес е наистина интересът на клиента. Това му е работата, от това зависи личния му успех.

Коучинг е практика, която е изключително и изцяло фокусирана към настоящето и бъдещето на клиента. Не се обсъжда и рови в трудно минало например, ако това няма да доведе до директен позитивен резултат. На хората не се гледа като на такива, с които „нещо не е наред“ или са „повредени“, а напротив, като на отговорни за своето щастие или нещастие и напълно способни да вземат решения и да предприемат позитивни действия.

За съжаление, ние учим усилено математика от малки, но едва сега се обръща повече поглед към това, че никой никога не ни е учил в училище как да се справяме със себе си. Как да реализираме себе си. Как да живеем пълноценно. А то е наука и практика, която си заслужава усилието.

Доколкото знам образованието и работата ти не са свързани с коучинг, а с финанси. Коучингът хоби ли е за теб или втора работа?


Има няколко аспекта на този въпрос – образованието, работата, какво е за мен коучингът.. по ред на номерата:

Образованието:
„Официалната“ ми специалност е т. нар. „Мениджмът с финанси“. След време и работа в инвестиционното банкиране и консултантството направих квалификацията си за „коуч“, която отне една година и представляваше нещо подобно на малка магистратура, с обичайните компоненти – часове работа с хора, дисертация, изпити, лекции и т. н. Сега по образование съм и двете, но хората се чувстват по-комфортно, когато говорим за неща, с които са по-запознати, и „Мениджмънт и финанси“ се приемат като „официално образование“.

Работата:
За момента денем съм консултант в Капитални пазари, а „нощем“ (във всяка свободна и планирана минута) се превръщам в професионален „коуч“. Ще ми се да кажа в „жената котка“, но уви ☺

Какво е за мен коучинга:
Коучингът е все още „втората ми работа“, но е и начинът ми на живот. Бих искала да работя само като коуч и това е моята цел, за която аз пък от своя страна съм си наела коуч.

Предполагам чрез коучинга ти се срещаш с много нови и интересни хора- от твои преподаватели до клиентите ти. Вярвам, че историите на твоите клиенти са конфиденциални, но все пак би ли обобщила какъв тип хора се обръщат към теб и с какъв вид проблеми?

Хората, с които работя, са най-често т. нар. „high performers“ – амбициозни, готови да се трудят върху себе си и бъдещето си, и такива, които са стигнали до момента, в който не ги е срам да признаят и поискат такъв вид професионална подкрепа, за да стигнат, където желаят. Безумно интересни са и чрез работата си получавам истинско разбиране за това колко сме различни и същевременно еднакви. Уникално е и да имам възможността да чуя и да се уча от това, което се случва в нечий друг живот и глава. Това е „опит“, който получавам без да съм изживяла непременно това, което клиентът ми изживява.

Видът проблеми е почти винаги един и същ, целите са различни и индивидуални.
Най-често срещаните „проблеми“ са:

1) Не са сигурни какво точно искат и кое всъщност е наистина важно и приоритет.

Понякога се впускаме в правенето на много неща, постигането на много, без да го правим за себе си и напълно съзнателно, или пък обратното – имаме усещането, че сме отметнали всички кутийки с надпис „трябва да направя“ и стигаме до момента, в който няма следваща задължителна кутийка за отмятане и се чувстваме малко загубени, малко достигнали плато на развитие. Тогава идва въпросът: „а аз какво всъщност искам?“

2) Липса на увереност и достатъчно истинска „любов към себе си“

Синдромът „Не съм достатъчно добър“ е много често срещан и да се самокритикуваш до болка е проблем, с който мисля, че болшинството хора се срещат в една или друга степен. Моите клиенти са хора, които обикновено имат много високи изисквания и очаквания, както от другите, така и от себе си. Това е хубаво и полезно качество, затова са и успешни, но другата страна на монетата е, че неконструктивното и постоянно неодобрение към себе си е бариера, която не позволява да посегнеш към истинските си мечти понякога и те кара да не се чувстваш добре и щастлив.

3) Не контролират собствените си емоции ефективно и не са отделили време да се научат как самите те оперират.

Какво имам предвид с това? Ако бяхме напълно рационални същества, винаги щяхме да действаме в свой най-добър интерес. Реалността е обаче друга, често правим точно обратното. Причината за решения и действия, които не са в наш интерес, са точно емоциите ни, вътрешните ни интерпретации за реалността и начинът ни на мислене. Когато се научим по-ефективно да ги управляваме и знаем как работим ние самите, тогава вече имаме възможност да вземаме решения и да предприемаме действия, които са по-добри и дори целенасочени.

4) Липса на достатъчно мотивация за нещата, които наистина искаме да имаме в живота си.

Представете си, че сте решили какво искате, знаете защо го искате, важно е за вас, но някак си нещо ви спира да сте напълно отдадени на постигането на целта си. Това е нещо, с което често се срещам и работя. Мотивация и желание са неща, които се култивират и упражняват, докато не станат навик и начин на живот.

5) Липса на истинско планиране!

Колкото и смешно да ви се струва, много често имаме твърде много неща, за които да мислим, и рядко отделяме времето истински да структурираме и приоритизираме нещата, които правим. Има толкова много страничен шум, че просто хората не го правят и разчитат, че „знаят“ какво трябва да правят, но не е така. Без фокусирани, ясни и конкретни действия, няма да получите и резултатите, които искате.

Как помагаш на клиентите си? Насочваш ги директно как да постъпят в дадена ситуация, за да решат проблема си, или гледате философски на нещата, поглеждате проблема отстрани. Как точно коучингът помага на хората?

Принцип на коучинга е, че директен съвет никога не трябва да се дава на клиента. Ако му се дава съвет в определена област, то това не е коучинг, а менторство. Ние не сме специалисти в нечий живот, ние сме професионалисти в коучинга. Причината за това да не се дава директен съвет, „направи това и това“, е много важна и същевременно проста. Когато човек постигне определен успех, той трябва да е напълно наясно с това, че усилието и отговорността за този успех е изцяло негова! В противен случай отнемаш „крилете“ му и възможността му да го повтори и потрети. Коучингът не цели да държиш за ръката някого постоянно, а да го научиш как да се справя сам. Аз като коуч не бих искала да чуя: „О, постигнах го само заради теб“ – това автоматично означава, че клиентът ми се чувства зависим в определена степен.

Накратко, при коучинга се подхожда така: Изяснява се какво иска клиентът! Каква е целта му. Защо я иска? Кое е важно за него? Как това да я постигне или не, ще афектира върху живота му и този на хората около него. Хората винаги знаят какво искат, дори когато казват „не знам“ – моята работа е да ги доведа до ясно и чисто „знам“, първо! Работи се чрез задаване на въпроси и различни упражнения, когато е необходимо. Не е квантова физика – понякога е много по-сложно, различно и забавно при това! С „обикновени“ въпроси коучът кара клиента си да мисли по начини, които не е опитвал преди. Слушаш с ушите и очите си за всичко казано и неказано, за да знаеш какво трябва да направиш за клиента си. Водиш я/го през процес, който разглежда какви са опциите за постигане на целта, каква е реалността, какви са пречките – елиминирате ги заедно и накрая съставяте план за действие, за конкретни резултати.

Когато казвам, че се „елиминират пречките“, имам предвид следното – в голямата си част моят и вашият живот са измислени от нас самите. Значенията, които придаваме на случки, събития, лични убеждения и вярвания, както и ценностната ни система – всичко това си е нашият личен свят, лична интерпретация. „Реалността“ не знам кой я е виждал ☺ Така че в по-голямата си част, когато има пречки, те много много често са си наши – лично измайсторени и създадени, толкова идеално и дълго упражнявани, че са „реални“ … и могат да се премахнат. Аз използвам много НЛП(нервно-лингвистично програмиране) техники, които са особено полезни в определени случаи, но това вече е друга тема.

Дали е философско – не бих казала – доста практично е всъщност. Теорията и философията трябва бързо да се превърнат в конкретика, защотото хората са нетърпеливи. Живеем в свят, където за повечето ми клиенти мотото е: „Око да види, ръка да пипне“. Не им ли докажеш прогрес, няма да работят с коуч. От чисто бизнес гледна точка, за да просперира моята практика, трябва да дадеш на клиента си нещо, което наистина цени и му е помогнало.


Какво четем:

🔴 Насила разболяваме децата си

🔴 Снимай България – четвърта част

🔴 Как да си направим напитка срещу възпалено гърло и кашлица

Източник: ambicia



Коментари



горе