Де е България?


Питат ли ме де зората 
ме й огряла първи път, 
питат ли ме де й земята, 
що най-любя на светът. 

Тамо, аз ще отговоря, 
де се белий Дунав лей, 
де от изток Черно море 
се бунтува и светлей; 

тамо, де се възвишава 
горда Стара планина, 
де Марица тихо шава 
из тракийска равнина, 

там, де Вардар през полята 
мътен лей се и шуми, 
де на Рила грей главата 
и при Охридски вълни. 

Там, де днес е зла неволя, 
де народа й мъченик, 
дето плачат и се молят 
се на същият язик. 

Там роден съм! Там деди ми 
днес почиват под земля, 
там гърмяло тяхно име 
в мир и в бранните поля. 

До чукарите Карпатски 
е стигнала тяхна власт 
и стените Цариградски 
треперали са тогаз. 

Вижте Търново, Преслава — 
тие жални съсипни: 
на преминалата слава 
паметници са они! 

Българио, драга, мила, 
земля пълна с добрини, 
земля, що си ме кърмила, 
моят поклон приемни! 

Любя твоите балкани, 
твойте реки и гори, 
твойте весели поляни, 
де бог всичко наспори; 

твойте мъки и страданья, 
твойта славна старина, 
твойте възпоминанья, 
твойта светла бъднина. 

Дето ази и да трая — 
за теб мисля и горя, 
в теб родих се и желая 
в теб свободен да умра.


от Иван Вазов


Академик Иван Вазов е български поет, писател, драматург и народен будител, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Вазов създава основите на жанровата система на новата българска литература – в условията на държавност. Той е първият професионален писател в българската литература. Налага нов модерен поведенчески писателски модел, несъществуващ до този момент. Още от края на 19 век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика. 


Какво четем:

🔴 Православната църква почита Света Евгения

🔴 Посрещаме Бъдни вечер!

🔴 Нищожества родни!

Източник: rodnoto



Коментари



горе