Мечти от извара


Всъщност, най-лошото, което ни причини социализмът, беше съпътстващата го слепота за онова, което ни чака след него.

През 1991 г. бях на 22 и за пръв път прекрачих границите отвъд забраненото. Пътувахме с кола през Австрия, Швейцария и Белгия. Възприемах този нов свят не като място, където живеят и работят същите хора като нас, а като обетована земя, до която сякаш винаги съм искала да стигна. Забранената земя. Изобилната.

Тогава не знаех още какво е МОЛ. И попаднах в един. Прехласнах се по нещо, което не можех да възприема правилно. Защото у нас се редяхме на опашки за тоалетна хартия и кисело мляко. В София ставах в пет сутринта, за да отида през няколко блока до мястото, където може и да са пуснали мляко за детето, а може да са пуснали дори и салам. И чакахме за нещо – каквото и да е. Храна. Някаква.

В тези, а и в следващите години, България се разграбваше без да знаем. Всичко изчезна от магазините и останаха парите ни, все още ги имахме по онова време, но с които не можехме да купим почти нищо. После и те се стопиха. А грабежът продължаваше пред слепите ни очи. И така до днес – не е спирал. Но вече не сме слепи, а примирени и смазани от бедност и безсилие.

Бях на 22 и не знаех. Нищо не знаех. Само се страхувах. Светът на капитала търсеше новите си жертви, които да превърне в консуматори, търсеше нови пазари и балъци, които да го прегърнат, подведени от идеята за свобода. Защото се задъхваше и му трябваше ново пространство. Тогава не знаех, че са ни продали, че са ни изтъргували. Нямах представа, че съществува бедност, че ще ни дават кредити по телефона, за да оцеляваме, че ще губим домовете си заради ипотека, която не можем да изплащаме, защото сме останали без работа. Не можех да си представя, че ще има бездомници по улиците на София.

Онзи МОЛ беше пълен и пъстър. Близалките си спомням – големи и кръгли – моето дете никога не беше виждало такива. Тогава не знаех, че са ужасно вредни. Исках ги.

В магазина за играчки се разплаках. Не можех да отнеса всичко това у дома. За моето дете и за другите деца.

Тогава не знаех, че след 26 години хиляди български дечковци няма да имат нищо от него. Няма да имат дори плодове за ядене, а родителите им ще бачкат на черно в същите тези обетовани страни, за да им купят поне салам и сирене – салам със соя и сирене с растителна мазнина. Тогава не знаех, че ще изчезват от картата на България цели села и че ще пребиват старци за 30 лева.

Социализмът ни причини слепота. Поразяваща, убийствена спепота, заради която пропуснахме да осъзнаем, че сме просто едни пластелинени човечета и някой ни моделира по договор. За което е щедро овъзмезден с власт и тлъсти банкови сметки.

Комсомолските секретари днес са масони.

А ние спестяваме от банички с извара, за да осъществим „американската мечта“. Колкото по-малко извара изядем, толкова по-близо ще сме до мечтата.

 

Лидия Делирадева


Какво четем:

🔴 Де е България?

🔴 Православната църква почита Света Евгения

🔴 Посрещаме Бъдни вечер!

Източник: Euro Chicago



Коментари



горе