Сполука


Имало едно време двама братя. И двамата били богати. Веднъж по-малкият брат рекъл на батя си:
— Бате, парите държат света. Без пари няма сполука. 
— Не — казал другият брат. — Сполуката докарва парите. 
— Пари ми дай ти, пари! Сполуката сама ще дойде! 
— Не е така. Ако не дойде Сполуката, ще има дълго време да чакаш парите. 
Тоя казва тъй, оня инак — най-сетне братята решили да изпитат кой е прав. Взели пари и тръгнали на път. Вървели, вървели, стигнали в едно село. Изпитали кой е най-бедният селянин. Повикали го, дали му петдесет жълтици и рекли: 
— Вземи тези пари и подкупи Сполуката, да ти тръгне на добре. 
Сиромахът се зарадвал. Тръгнал си към къщи. Срещнала го русокоса жена. Попитала го: 
— Къде отиваш, човече? 
— Отивам да подкупя Сполуката — отговорил бедният селянин. 
— Ето нося петдесет жълтици. 
— Сполука с жълтици не се подкупва — рекла жената, — ами купи нещо за децата. А жълтиците скрий в калпака. 
Сиромахът купил един дроб да занесе в къщи, а другите пари скрил в калпака. 
Като вървял по пътя, един гарван захвърчал над главата му. 
— Га-га-га! — грачел гарванът. 
— Не е за тебе дроба-а! — отговорил сиромахът и скрил дроба под дрехата си. 
Но гарванът се спуснал, грабнал му калпака и отлетял, та се не видял… 
Минало се какво се минало, двамата братя пак дошли в селото. Искали да видят що е направил сиромахът с парите. Той им разказал как му грабнал гарванът калпака. Братята му дали сто жълтици и рекли: 
— Вземи тия пари и подкупи Сполуката. 
Сиромахът взел жълтиците в ръка и си тръгнал за дома. Срещнала го пак русокосата жена и го запитала: 
— Какво стискаш в ръката си? 
— Жълтици — отговорил сиромахът. 
— Защо ти са тези жълтици? 
— Дадоха ми ги едни хора да подкупя Сполуката. 
— Ех, човече! Не разбра ли? Сполука с пари не се подкупва. Скрий парите в къщи! После ще те науча как ще намериш Сполуката. 
Сиромахът взел парите, отнесъл ги в къщи и ги скрил в едно гърне с трици. 
Еднъж сиромахът отишел на пазар. В това време край къщата му минал ябълкар. 
— А ябълки, а! — викал ябълкарят. 
Чули го децата на сиромаха. Поискали от майка си да им купи ябълки. Тя дала триците с гърнето и взела ябълки. Дошъл си сиромахът, потърсил гърнето — няма го. 
— Де е, жено, гърнето? 
— Дадох го на ябълкаря. Взех на децата ябълки. 
— Де е ябълкарят? 
— Отиде си. 
Ахнал, викнал сиромахът, хукнал да стигне ябълкаря. Тук ябълкар, там ябълкар — няма го. Сякаш в земята потънал… 
Дошли пак братята. Разказал им сиромахът какво направил с парите. Те му дали два куршума и му рекли: 
— На ти тия два куршума: единият за тебе, другият за Сполуката. 
Сиромахът взел куршумите. Тръгнал си. Срещнала го русо косата жена. Попитала го: 
— Какво носиш в ръка, човече? 
— Куршуми. 
— Защо ти са? 
— Дадоха ми ги едни хора. Един куршум за мене, другият за Сполуката. 
— Сполуката куршум не я хваща! — рекла жената. — Пък и ти не си луд да се убиваш. Слушай сега как ще намериш Сполуката! Ще излееш още сто куршума. Ще оплетеш дълга мрежа. Ще вържеш куршумите о мрежата и ще хвърляш девет деня наред в морето. На деветия ден ще хванеш Сполуката. 
Работил сиромахът. Мъчил се. Спечелил малко пари. Купил олово. Излял куршуми. Пак работил сиромахът, мъчил се. Спечелил още малко пари. Купил конци — изплел мрежа. Вързал куршумите о мрежата. Отишел край брега. Девет деня хвърлял мрежата в морето. Нищичко не хванал. На десетия ден вечерта хвърлил за последен път. Извадил мрежата. Що да види! Златна рибка. 
Занесъл я на жена си. Тя я разпрала да я сготви. Но от рибата извадила безценен камък, който греел като слънце. Погледнал го сиромахът и подскочил. В безценния камък видял образа на русокосата жена, дето го бе научила как да хване Сполуката. 
— Не се плаши, човече! — продумал с човешки глас безценният камък. — Сполуката ти е в ръцете. Занеси ме на царя. 
Сиромахът занесъл безценния камък на царя и рекъл: 
— Царю честити, на ти тоя безценен камък. Девет деня хвърлях мрежата в морето. На десетия ден хванах една златна рибка. А в рибката намерих тоя камък. 
Царят взел камъка и попитал сиромаха: 
— Какво искаш за тоя камък? 
— Каквото ми дадеш, царю честити. 
Тогава царят му рекъл: 
— Девет дена ще вървиш и колкото земя изходиш, все твоя ще бъде. На тая земя цар ще станеш. 
Както казал царят, така сторил сиромахът. Станал цар. 
Тръгнали пак двамата братя да видят какво е направил сиромахът. Като минали край двореца на новия цар, той ги видял от прозореца. Пратил да ги повикат. 
Братята, като видели, че сиромахът станал цар, смаяли се. А той се усмихнал и казал: 
— Какво? Чудите се как съм станал цар, нали? Сполуката ме направи. 
— Видиш ли? — рекъл големия брат на по-малкия. — Сполуката всичко може. 
— А как подкупи Сполуката? — попитал малкият брат. — С пари, нали? 
— С работа и мъка! — отговорил царят. 

от Ран Босилек 


Какво четем:

🔴 Антонио претърпя втора успешна операция в Москва

🔴 Мечти от извара

🔴 Де е България?

Източник: rodnoto



Коментари



горе