Михаил Вешим: Болестите са от нерви, само венерическите от удоволствие


Главният редактор на в. „Стършел” Михаил Вешим е роден на 17 септември 1960 г. Още като ученик публикува фейлетони във в. „Средношколско знаме”, а по-късно учи журналистика, но по-рядко ходи в университета, отколкото в редакцията на “Стършел”. Там е бил какво ли не – момче за всичко, организатор на банкети, доставчик на алкохол, мияч на редакционните чинии и чаши, даже и шофьор на главния редактор. В момента е главен редактор и шофьор на самия себе си. През свободното от редакционни ангажименти време е написал хиляди фейлетони, стотици разкази, двайсетина книги. По-известни са хумористичните романи “Английският съсед” / по него е заснет четирисериен филм на БНТ/, “Нашингтон” и “Руският съсед”. Новата книга на писателя хуморист е „Обърни се със смях назад”, в която е събрал 64 фейлетона, писани в период от 38 години.

- Г-н Вешим, като се обърнахте със смях назад, какво видяхте в живота на българина през тези 38 години?
- Видях по-скоро собствения си живот и всичките каузи, зад които съм заставал с перото си. През годините съм писал и срещу презастрояването по морето (без да се хваля, в далечната 1996-а открих точната дума за явлението – „мутробарок”), срещу настъплението на чалгата в живота ни, срещу политиците и действията им, които ни пречат да се развиваме като европейска държава... Сега виждам, че всичко, срещу което съм писал, е излязло по-силно от думите ми. Но това не ме отчайва – все пак аз съм направил нужното като фейлетонист, реагирал съм, предупреждавал съм, свирил съм тревога... Има ги и свидетелствата черно на бяло – тези 64 текста от “Обърни се със смях назад”... По тях читателят може да си припомни времената, когато се наливаха основите и киселините на прехода, пък и преди това...

- Писали ли сте някога фейлетон или разказ за лекари и пациенти?
- Много – и хумористични разкази, и фейлетони. Отношенията лекар – пациент са направо раздел от хумора, знаете колко вицове се разказват на здравни теми. Някои от историите бяха лично преживени... Например, когато жена ми раждаше първото ни дете, след операцията лекарят ме заведе в реанимацията да я видя. Но преди това ме облякоха в зелени дрехи, сложиха ми маска на устата и калцуни на обувките – всички мерки за стерилност. Слязохме с някакъв асансьор в подземията на болницата и минахме през лабиринт от коридори до реанимацията.

Лекарят ме остави и си тръгна. Видях жена си, беше добре, успокоих се. Но на излизане се изгубих по обратния път. Както се лутах, отворих една врата и попаднах в родилна зала –

жена раждаше, а няколко човека я натискаха по корема

Като ме видяха облечен със зелени дрехи, ми викнаха: „Хайде, колега, не зяпай, а помагай!”... В този момент ми прилоша от гледката на кръв, та щях да припадна, че и аз да легна в реанимацията до жена си...

А иначе имаше доста смешни случки около двете бременности на жена ми. Водя я веднъж на видеозон, лекарят и сестрата я преглеждат зад параван, а аз чувам следния диалог между двамата: „Не ми харесва... Ниска е – казва лекарят. Това опасно ли е? – пита сестрата. Как да не е опасно? – отвръща той. – При едно тръскане и... – не се доизказа лекарят”. Аз седя и слушам тревожно – явно нещата с жена ми са сериозни. Притеснен, надникнах зад паравана – докторът и сестрата гледаха не екрана на видеозона, а надничаха през прозореца и обсъждаха нова кола на паркинга...

- Какво беше смешното, а понякога и грозното на някогашната социалистическа система на здравеопазване и какво е сега?
- Някогашната соцсистема лансираше не специалистите в лекарската професия, а партийците. Лекарите заемаха ръководни постове заради партийното си членство. Да не забравяме, че здравеопазването се командваше еднолично от един посредствен лекар, роднина на Тодор Живков. Имаше и невероятни абсурди: задължаваха хирурзи да ходят на бригада в селското стопанство, да вадят моркови или да берат домати. Пращаха млади лекари да работят в строителството. Или пък други дивотии: събират задължително персонала на болницата да му четат откъси от книгата на Леонид Брежнев “Малката земя”, а в това време няма кой да се грижи за болните. Имаше и лозунг:

„Социалистическият болен е най-здравият болен в света!”

Носталгиците казват: ама тогава здравеопазването беше безплатно... Не беше, пак го плащахме от нашите джобове, но по друг начин. Сега, колкото и проблеми да има в здравеопазването, нещата са по-ясни и честни – всеки човек трябва да проумее, че е нужно да се плащат здравни осигуровки, че повече трябва да разчиташ на себе си, отколкото на държавата. Аз поне съм го проумял...

- Лежали ли сте някога в болница?
- Дотук имам късмет: за моите 55 години само веднъж-дваж съм лежал в болнично легло. Първият път на 18 години, с опериран менискус в спортния диспансер – там видях, че професионалният спорт е вреден за здравето. Имаше спортисти с тежки травми, затова направих извод за самия себе си: спорт – да, но само за здраве, а не за медали и рекорди.

Мога да кажа, че съм “Б.О.” – без оплаквания. И то благодарение на спорта, за който ви казах, че е вреден за здравето. Но вече 30 години всеки ден спортувам – или плувам по километър и половина, или тичам по три-четири километра... Бавно тичане, което напоследък заменям с бързо ходене – но не по-малко от един час всеки ден. Това за мен е мускулна радост. Другата ми радост е от живота. Всеки ден около мен се случват смешни неща, те се случват и около вас – щастлив е онзи, който може да ги забелязва и да се усмихва. Хуморът помага на човека да усети радостта от живота... Имам късмет с професията: смехът е с мен и на работното ми място, в общуването с колегите, с приятелите... И приятелите си подбирам по този признак: да са с чувство за хумор, че кой обича мрънкащи и намусени физиономии!

- Премиерът Бойко Борисов разбуни духовете с изказване, че сланина и ракия не водят до здраве. Какъв е вашият коментар?
- Балканджиите в Троянския край не сядат без сланина и ракия на масата – даже и на закуска. И живеят до дълбока старост, нямат високо кръвно и атеросклероза. За съвременния човек не сланината и ракията са вредни, а стресът. Стресът от ежедневното бързане, когато тичаме от една работа на друга, надпреварваме се за повече пари, за по-нови коли или за нов модел джиесем. Някои ходят с по няколко телефона в джоба, които звънят едновременно. Я, по-спокойно! Нали знаете, че всички болести са от нерви, само венерическите са от удоволствие...

- Какво са за вас диетите?
- Никога не съм спазвал диети, а може би трябва... Защото като повечето хора и аз имам излишни килограми. Но с диетите трябва да се внимава – човек може да се вманиачи. Имам приятел, който

не се храни, а „приема хранителни вещества”

– постоянно смята колко въглехидрати, белтъчини и мазнини влизат в устата му. Даже стига до крайности: сварява едно яйце в началото на месеца, разделя го на четири и всяка седмица изяжда по четвъртинка. От четене на етикети върху храни не му остава време за четене на книги. Понякога го майтапя, че ще умре от печатна грешка.

- Лишавате ли се доброволно от нещо?
- От години спазвам постите – коледни и великденски. Но и там не съм краен: ако съм на гости, никога няма да кажа на домакинята – ама аз това не го ям! Направила жената баница, ще я обидя, ако не си взема поне едно парченце. Това са компромиси в името на компанията, за да не мине вечерта в разговор за ползата и вредата от постенето.


Какво четем:

🔴 Българинът Добри Божилов предлага решение на задача, която не е решена 40 г.

🔴 Извадилият кръста в Балчик дарява наградата за лечение на приятел

🔴 Унизително! Вижте как представят България във френски учебник по география

Източник: Блиц



Коментари



горе