ИВАН АСЕН II


Старият писател и сладкодумец Ясен Антов в един свой текст за Париж и импресионистите най-неочаквано прави следната вметка: „Имахме фурнаджия македонец в моя стар квартал около “Иван-Асен II”, който в подобни случаи казваше: “Хайде, хайде, не се прехвъргай толкова!” С други думи, не се прави много на важен, цял Париж още спи, а ти си хукнал да демонстрираш култура!“ Така, бръсвайки за кратко с ръкав запотеното като във фурна стъкло на спомена, Ясен ни осведомява за една от предвоенните забележителности на този стар софийски квартал. Че е била такава, няма съмнение, щом и друг разказвач – изкуствоведа Драган Тенев, също като Ясен израсъл в квартала, пише за нея. От него научаваме дори името на фурнаджията – Блаже.


Ясен и Драган вече ги няма, но фурната си е още там. Ако се чудите какво толкова пък й е специалното на тази фурна, идете и си вземете едно топло ръжено хлебче с ким от нея и после пак ще си говорим. Тя се намира съвсем близо до друга квартална легенда – кино „Влайкова“. Това е най-старото и все още действащо кино в София. Сградата, в която е и читалището „Антон Страшимиров“, е дарена през двайсетте години на миналия век от съпругата на писателя Тодор Влайков – Мария Влайкова. Колко други оцелели кина от едно време има сега в София? А фурни? Това е и причината този квартал, който само допреди сто години не го е имало, а „старовремските“ му сгради са строени между двете световни войни, да е „аристократът“ на столицата. Всичко в него е така добре запазено, че човек наистина има чувството, че крачи по улиците на една изчезнала вече София. Е, трамваят вече го няма, но затова пък наскоро жителите успяха да спасят паветата по централната му улица “Иван-Асен II”, които за малко да изчезнат при един ремонт. За специфичната атмосфера допринасят и множеството магазини и „дюкяни“ – бакалии, железарии, книжарници, зарзаватчийници, аптеки, ресторанти, кафенета, сладкарници, баничарници, цветарници, обущарници, фотоателие, фризьорски салони, шивашки ателиета, дори и тапицер – всичко необходимо за един самодостатъчен живот. Така кварталът прилича на едно малко градче в големия град. В една друга своя книга Ясен Антов пише, че преди войната на ъгъла на “Иван-Асен II” и „Тича“ е имало гладачница, чиито вътрешни помещения са били „за срещи с господа“, разбирай публичен дом. Дали тази древна институция все още фигурира в инвентарния списък на квартала авторът на тези редове не знае.


Очарованието на тази особена столична територия обаче се дължи не само на „веществените доказателства“ на една позабравена епоха. Престижът на квартала идва най-вече от хората, които в ония времена са живели в него. Не, не са били богаташи от висшето общество. Били са хора на изкуството, учени, интелектуалци. Ако тръгнете по уличките, без да бързате, наслаждавайки се на този архитектурен музей, няма как да не забележите на колко много от къщите и кооперациите има поставени плочи в памет на бележитите им обитатели. Така кварталът може да служи като един своеобразен културен гид. На улица „Янтра“ са живели и творили Йордан Йовков, Цанко Лавренов и Илия Бешков. На „Авицена“ – Дора Габе и Емануил Попдимитров. Списъкът е дълъг. Професор Александър Балабанов, писателят Ран Босилек, композиторът Светослав Обретенов, основоположникът на българската опера маестро Георги Атанасов… Духът им още живее там – в няколкото тихи улички, скътани между нервните булеварди „Цариградско шосе“ и „Евлоги Георгиев“, на крачка от емблематичния Орлов мост.

 

текст и снимки: Емил Данаилов


Какво четем:

🔴 Пулев може да се бие в България при следващия си мач

🔴 Палачът на Левски избран за депутат

🔴 Как живееха българите до 9-ти септември 1944 г. и след това

Източник: vijsofia



Коментари



горе