МАСЛЕН НОС


Полуостровът е сравнително голяма територия, на север от Приморско, започваща от блатото Стомопло (в което при археологически разкопки са открити следи от неолитни жилища) и завършваща при устието на река Ропотамо. Това е мястото, където най-източният ръкав на Странджа се врязва в Черно море. Името “Маслен нос” е свързано с легенди за пирати, които палели огньове там и по този начин примамвали търговските кораби към коварните скали. Веднъж на скалите се разбил кораб, пренасящ зехтин, и омаслил цялата околност, та оттам - Маслен нос. Други легенди разказват за скритото някъде из скалите имане на Вълчан войвода, легендарен хайдутин, бродил по тия земи.


За първи път попаднах там в началото на 90-те, след като прочетох един пътепис на проф. Диньо Канев от средата на 60-те години на миналия век. Мястото не беше много променено, тъй като през годините на соца е било ловен резерват за висшите партийци, отсядали в резиденция “Перла”. Затвореният режим на достъп и липсата на пътища го беше съхранило през годините. Скитахме се по животински пътеки и често срещахме сърни, елени, глигани, язовци и змии.  Животните от резервата няма как да напуснат, защото от едната страна ги спира Черно море, от другата р. Ропотамо, а от третата металната ограда край пътя Приморско – Аркутино. За съжаление през последващите години Общината отмени статута на резерват и на полуострова започнаха да прииждат ловци, бракониери, дървосекачи, археолози и иманяри. Въпреки това обаче и до днес на по-далечните места от вътрешния път, водещ до устието на Ропотамо, е запазена уникалната природа. Усещането е за приказна, жива гора. Преди няколко лета намерих там рога от елен, а миналата година видях сърни, една от които дори успях да снимам.


В южния край на полуострова се намира тракийското светилище Бегликташ. На изток от него е носът “Маслен нос” с военното поделение, а малко по на север от него е заливът Света Параскева с останките от едноименната църква. Цялото крайбрежие е каменисто. Пътеки покрай брега няма, а малките плажчета са най-лесно достъпни по море. На места каменни реки, подобни на тези на Витоша, стигат до морския бряг.Почти целият полуостров е покрит с гъсти дъбови гори и бодливи храсталаци.Северната граница е река Ропотамо. Огромни скали са надвиснали над блатата, най-известната от тях е скалата Лъвската глава, която се вижда и от пътя. Пътеките в тази част не са маркирани и човек може лесно да се изгуби в този естествен лабиринт.


Голямо удоволствие е да седиш на тези скали и от високото да гледаш преминаващите по реката корабчета, морето, залива на Аркутино с остров св. Тома (Змийския остров). На север се открива гледка чак до Созопол, че и отвъд.Навремето край тези скали е била древната крепост Ранули, останки от която личат и до днес. А река Ропотамо е птичият рай на чайки, корморани, жерави, чапли.

 

текст и снимки: Георги Величков


Какво четем:

🔴 Проф. Божидар Димитров: В Германия лозунгът по площадите вече е "Меркел в Сибир – Путин в Берлин"

🔴 Преди 72 г. София изживява един от най-страшните дни в историята си

🔴 ГРАНИЧНА ЗОНА

Източник: vijsofia



Коментари



горе