Разнообразието на българските носии
Българската традиционна носия е народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди или празненства. Всяка от българските етнографски области се отличават със своя специфика и самобитност. Самите носии са изключително богато украсени и служат за вдъхновение на множество модни дизайнери и до днес.
Българската народна носия - символ на етническо единство на народа, но и на специфика и многообразие. Носиите са отразявали социалeн статус и принадлежност към определен пол и възраст. Костюмите на българите се класифицират в двупрестилчена, сукманена, саяна и еднопрестилчена женска и белодрешна и чернодрешна мъжка носии.
Определящи разграничението при женските дрехи са кройката и начинът на обличане на горната дреха, а при мъжкия костюм - формата и цветът на горните дрехи. Тези показатели са географски очертани и имат своеобразно историческо развитие.
Характерни за женската двупрестилчена носия са ризата с фина орнаментика по ръкавите, предницата и гърба и двете престилки, закрепени на кръста - една отпред и една отзад. Традиционно задната е релефно оформена с дипли и набори, а предната е едноплата или двуплата и коланът е дълъг, завива се неколкократно на кръста/. Тази носия е характерна за Дунавската равнина.
Сукманената женска носия е най-масово разпространена в планинските области на централните български земи, в крайморските райони и в Югоизточна Тракия. Украсата на тази дреха е съсредоточена по полите, по пазвите и по краищата на ръкавите. Поясът обикновено е широк и дълъг колкото да се завие няколкократно около кръста, оцветен в черно, а най-често в различни нюанси на червения цвят или е къс колан, чийто краища се закопчават с пафти. Престилката е най-ярката декоративна част на сукманената носия.
Саяната носия е съставена от туникообразна риза и от т.нар. сая - постоянна горна дреха, отворена отпред. полите са с различна дължина - до коленете или до глезените и на ръкавите - къси или дълги. Саите са различни по материал и колорит, предимно от едноцветна бяла, черна, синя или тъмнозелена, памучна или вълнена тъкан. Украсата на саята е съсредоточена по пазвата и по края на ръкавите. Саяната носия е разпространена главно в южните и в югозападните области на българската етническа територия. Този тип носия се отличава със сравнително дълга жизнена устойчивост и доста късно - почти средата на 20 в. отстъпва пред градското облекло от европейски тип.
Еднопрестилчената женска носия отличава отделни селища в Дунавската равнина и в Родопската област. Тя е опростена: дълга, туникообразна риза и запасана върху нея тясна едноплата или широка двуплата престилка с много пестелива ивичеста украса - двуцветна или многоцветна. Към този костюм се включва отворена връхна дреха. Отличително за вкуса на родопчанките е предпочитанието към бледите жълто-оранжеви цветове или нюанси на тревно зелено, съчетани в престилката.
По отношение на мъжкото облекло то се дели на белодрешно и чернодрешно - според цвета на горните дрехи. Всъщност това не са разновидности, обособени по географски принцип, а два последователни етапа в развитието на традиционното мъжко облекло.
Мъжката белодрешна носия включва туникообразна риза, гащи и горни дрехи от бяла тепана тъкан. Гащите са два вида: беневреци - тесни и дълги, плътно пристегнати към тялото в долната част, и димии - с широки и къси крачоли. Силуетът на белодрешния костюм се определя от горната дреха. Поясът е задължителен: декоративен, предимно червен. Завива се стегнато около кръста на мъжа. Белодрешното мъжко облекло е с доказан славянски произход и е разпространено из цялата етническа територия на българите.
Появата на чернодрешната мъжка носия е част от общия за страната процес на потъмняване на мъжкото облекло, най-изявен през епохата на Възраждането. Гащите /потурите/ били широки и украсени с черен гайтан, а в народната представа колкото по-набрани и с по-ниско надиплено дъно били, толкова по-заможен бил притежателят им. За налагането на чернодрешната носия допринесъл масово упражняваният абаджийски занаят.
Богата е нашата история и култура. Не забравяйте да си спомняте и обичате фолклора, заради това, което сме.
Какво четем:
🔴 Панагюрци с петиция: Белишки - кандидат-президент на ГЕРБ (ВИДЕО)🔴 Кметът на Панагюрище: Какво съжителство, безродници, нихилисти? Това граничи с мазохизъм!
🔴 Древна гробница откриха в Пловдив
Източник: fashion
Коментари
Последвайте ни във facebook!
