Достоен българин: Борис Борисов извади мъж от горящ апартамент в Свищов


Към читателите: Помогнете да изберем достойните българи на годината

В 2016-а - годината, в която вестник “24 часа” навършва 25 години и навлиза в следващите си 25 години, се обръщаме към читателите за “Достойните българи на годината” - една от най-ярките и вдъхновяващи инициативи на “24 часа”.

Предстои 14-ото ѝ издание.

От 2003 г. вестникът всяка година отличава обикновени хора от градове и села с големи сърца, извършили необикновени дела - спасявали човешки животи, помагали безкористно на хора в нужда, проявили храброст или щедрост, дарявали радост, направили добро, без някой да ги е молил.

Тук ви представяме първите истории, които кореспондентите ни описаха, на българи, предложени за изданието на инициативата през 2016 г.

И каним читателите да ни изпращат още истории, да ни помогнат да отличим повече случаи на доброта и щедрост и да изберем най-достойните.

Пишете ни на електронен

адрес 24action@24chasa.bg

или изпратете писмо на

редакцията на адрес София, “Цариградско шосе” 47.

Към читателите: Помогнете

да изберем достойните

българи на годината

Пожарникарят Борис Борисов се прибирал след смяна, бил без екип, но не се замислил, че и той може да се задуши

Огнеборецът Борис Борисов от Свищов спаси от явна смърт мъж в горящ апартамент. Случката се разиграла около 8 ч на 19 август 2015 г. и би изглеждала като рутинно изпълнение на служебните задължения на пожарникаря, ако по това време той не бил в почивка.

Борис не бил на смяна и тъкмо се прибирал от 24-часово дежурство, когато забелязал, че от жилище на втория етаж на блок в квартал “Симеон Ванков”" в дунавския град се извива гъст черен дим.

Пред кооперацията стояли 25-30 човека, които гледали уплашено, но никой не се сетил да позвъни на пожарната.

“Видях сред

пушеците човек

на терасата, но в един момент някъде изчезна. Изтичах до апартамента, но входната врата беше заключена. Чух драскане и кашляне отвътре и реших, че опитва да си отключи. Извиках да се отдръпне от вратата и я разбих. Мъжът беше в коридора към кухнята, подпрян на една от стените, неадекватен”, спомня си Борис.

Той попитал дали има други хора в жилището и отвел 66-годишния Венцислав Иванов до стълбищната площадка. Отворил прозореца да влезе чист въздух, тогава обгазеният стопанин се посъвзел.

Докато тичал по стълбите, пожарникарят се обадил в службата и дал адреса да изпратят екип. Колегите му пристигнали и изгасили пламъците, които били тръгнали от терасата. Борис не се замислил нито за миг, че няма предпазни средства и сам можел да пострада.

“Сега си давам сметка, че от гъстия черен дим и аз можех да се задуша. Но все пак съм подготвен.

В такива ситуации

клякаш долу

или се привеждаш ниско. Поех дълбоко въздух и действах”, разказва огнеборецът.

Оттогава среща почти всеки ден спасения от пожара мъж и съпругата му. Съседи са в квартала. Но не е чул “благодаря” или каквато и да е дума на признателност от тяхна страна. “Хората са различни, не ги съдя”, казва философски Борис.

На празника на пожарната за проявения героизъм е получил лично от зам.-министър Красимир Ципов почетен знак 3-а степен на МВР.

“Това е първата и последната ми награда, защото от октомври вече съм пенсионер. След 18 години стаж при огнеборците реших и напуснах”, казва 50-годишният мъж. Не иска да говори за причините. Казва, че не е разочарован от системата. Получил е обезщетението си от МВР, но все още чака пенсията. Няколко месеца, откакто е цивилен, но все още се стряска, когато чуе телефона.

“Има едно иззвъняване, което не е като обикновения сигнал, а както звъни тел. 112. Тогава ме жегва нещо”, признава Борис. Не сънува десетките случаи, в които като началник на дежурна смяна е

вадил овъглени

трупове, удавници

и смазани при

катастрофи

Пред очите му все още е изгорелият самотник от свищовското село Морава, върху когото се бил срутил целият покрив на изпепелената къща.

“Беше преди 7-8 години. Отидохме на сигнала, но не знаехме дали човекът е вътре. Започнахме да разчистваме отломките леко, леко и тогава го открихме.Такива гледки не се забравят и човек никога не претръпва. И сега, като ви говоря, настръхвам.

Ако спре да ти

пука, значи си

полудял”,

обяснява пенсионираният огнеборец.

Борис е родом от търновското село Долна Липница, но по максимата, откъдето е жената, оттам е и родата, се заселва в Свищов.

“Със съпругата ми се запознахме, докато бях войник край Дунав. Щом се уволних през 1987 г., заживяхме в Търново, там работех в завод “Вакуум терм”. Изкарахме 7-8 години и се преместихме в Свищов. Там започнах в частни фирми, но после кандидатствах в пожарната и ме взеха”, разказва Борис.

Спомня си, че сам е бил обгорен при потушаването на пожар в изоставен църковен имот в Свищов. “Беше още в началото. Клошари бяха запалили изоставения пансион до църквата. Бях застанал под касата на вратата на втория етаж, но понеже шлангът е под налягане, явно съм се преместил напред. Изведнъж

върху мен падна

част от горящия

таван

Изгори ме по врата. Сам слязох, а колегите ме откараха в Бърза помощ. Два месеца не можех да се оправя", споделя бившият огнеборец.

Въпреки рисковете по неговите стъпки върви по-големият му син. 27-годишният мъж в момента е на школа за пожарникари в Монтана.

“Сам си пожела. Отиде на изпитите, издържа ги и е назначен, но в службата в Павликени, защото в Свищов нямаше места. Но после двама се пенсионирахме, един напусна, така че има много вакантни длъжности и може да не му се наложи да започва в Павликени”, допълва родителят.

Борис Борисов не се чувства герой, а съвсем обикновен човек, който ще се притеснява за момчето си при всяко дежурство. Не се е опитвал да го разубеди, но му е казвал, че тази работа не е като да седиш на компютъра или да знаеш какъв точно детайл трябва да изработиш в завода и да си тръгнеш.

“Всеки ден и всеки случай е различен,

не знаеш какво

те очаква

Нито пък можеш да се изключиш и да не ти трепва пред бедата, щом приключиш смяната”, анализира Борис.

Той е приятно изненадан, но и леко смутен от номинацията на “24 часа” в инициативата “Достойните българи”. Бившите му колеги от Свищов обаче са горди, че смелостта и добрината не остават незабелязани.


Какво четем:

🔴 2500 лв. за първо дете, 10 000 – за второ, 50 000 – за трето

🔴 Гимназист от Езикова гимназия е българският победител в конкурса на ЕК за млади преводачи

🔴 Баба Матена Зокова подхвана 107-ата си година: Благата дума е най-невероятният живец!

Източник: 24 часа



Коментари



горе