Съботни маршрути: Седем римски моста има край Фотиново
Седем римски моста има в околностите на красивото село Фотиново известно със
своите водопади. Освен тях обаче можете да зърнете с очите си и доказателствата
останали от древността, за това, че нашия край винаги е бил важен за завоевателите
на нови територии.
С Виа Траяна е свързан известният Кемеров мост, който свързва Девин с виа Траяна. Възможно е първите римски пълководци, следвайки Александър Македонски, да са навлизали в Родопите през района на Триград, по р. Кричим, пресичайки р. Караджадере (приток на Доспатската река) в района на Кемеровия мост, по стари тракийски път през с. Фотун (дн. Фотиново) към Филипополис. Другият възможен вариант е по поречието на р. Кричим, р. Въча към Филипополис.
След създаването на Никополис ад Нестум, пътят от с. Фотун през Доспатският проход продължава към Доспат и Траяновия град. Това се потвърждава и от втория етап на археологическата експедиция „Родопи 2002 – Храмът на Дионис) през ноември 2002 г. с ръководител д-р Кисьов, която локализира трасето на пътя Филипопол – Бесапара – Пещера – с. Фотиново – Доспат – Никополис ад Нестум (дн. с. Гърмен)
За уточняването на мястото, през което са навлизали римските войски в Родопите спомагат и картите, които са се ползвали в началото на новата ера от римляните и от описанията на римския хронист Амиан Марцелин (роден 330г.), описал историята на Римската империя от 353 г. до 378 г. В книгата си „Римска история”, гл. ХХVІ той уточнява, че има три прохода за навлизането в Тракия: през крайбрежна Дакия (Ришки проход), най-известният – проходът Суки и третият – от Македония и Илирия, наречен Аконтисма. От картата, се вижда мястото на Суки – между Хемус и Родопите и на прохода от Македония през Родопитe – днешния Доспатски проход. Мястото на Аконтисма е уточнено от други източници – на около девет километра от гр. Филипи.
След навлизането в Родопите през месността Беглика се навлиза в свещената територия на бесите. Там са били основните боеве между римляни и беси. Пълководецът Лукул и Брут (убиецът на Юлий Цезар) само са преминали и битката е била да се отвори пътя. Филип V Македонски също се е бил с бесите, за да премине през Родопите към Филипополис при неговия поход през 184 – 183 г. пр. н. е.
Траян е осъзнал, че земята на бесите е богата не само на митове и легенди, но и на злато и сребро. Недалеч от пътя Виа Траяна е връх Сребрен (името не е случайно). Наблизо е и месността Ремово, в района на гр. Ракитово, където има тракийски и римски рудници. Стоян Златаров от село Ковачевица, баща на писателя Емилиян Станев, споменава за махала Калайково, до дн. Доспат (името вероятно е свързано с добив на малко разпространения метал калай). Пътищата са били артериите на римското могъщество и начин за експлоатация на богатствата на покорените земи.
По времето на турското владичество пътят Виа Траяна е възстановен. За това свидетелства Трендафил Керелов в своята книга „Батак глава не скланя” (стр. 16): „През пролетта на 1671 г. султан Мехмед ІV дошъл на лов из доспатските гори. За този прочут ловен поход на султана са били направени много пътища. Тогава били възстановени старият римски път през Персенк и Чернатица (от него и до днес стои непокътнат отколешен турски кълдаръм) и друмът, по който някога е преминал Александър Македонски на път за страната на трибалите.”
Султан Мехмед ІV е наречен Ловец. Той много обичал доспатските гори. Може би поради тази причина те са се запазили по-добре от останалите гори почти до Освобождението. Истинските родопски гори са предизвиквали удивление у всеки, който мине през тях. Римляните са наричали горите на Родопа „Великата българска гора”.
Трендафил Керелов е описал възстановяването на античните пътища по разкази на възрастни батачани, които са предавани от поколение на поколение. Султанът идва през пролетта на 1671 г. и влиза в Батак. Батачани го посрещат и му поднасят дарове. Той приел даровете и почитта, без да слиза от коня, за да покаже превъзходството си като господар на тази земя. Същото се повторило в края на есента на същата година, когато си заминавал.
Батачани, а така също и християните от околността, са работили по възстановяването на пътищата, а били увеличени и данъците в Пловдивска околия, за да се съберат пари за ремонта. Това научаваме от преписка на Христо Попконстантинов, запазена в Молдавския манастир: „… същата година излезе султан Мехмед на Доспат и беше много тежко за християните. Възложи се тогава на Пловдивска околия 5 000 кила жито и данъка стана по 40 гроша на къща заради пътища…” В село Фотиново, община Батак и сега съществуват 7 римски моста. Свидетелство за древната история на с. Фотиново са останките от крепостта „Калето“ и множеството „римски“ мостове и калдъръмени пътища в района, преминаващи от тракийската столица Бесапара за пристанищата на Егейско море. Повечето старинни каменни мостове в Родопите са строени на древни пътища от Римската империя, поради което ги наричат „римски“, но всъщност те са от епохата на късното средновековие (по датиране от специалисти).
Един от тези мостове може да се види под селото по картирания маршрут за Фотинските водопади. Мостът е двусводест, разположен на 1040м надморска височина и около него са запазени останки от стар калдъръмен път.
Пътищата са охранявани строго от римляните. За тази цел в селищата са разполагани римски гарнизони. Там, където не е имало селища, са правени римски военни лагери. Такъв лагер има в района на връх Малка Сютка. Това място се нарича от местните хора „Казармите” и там често обикалят иманяри. Непосредствено до мястото на гарнизона е месността Железни врата. Там е и мястото на римска монетарница.
Как са били правени римските пътища?
Пътят е устроен по всички изисквания на римското пътно строителство, със солидна каменна настилка, която в зависимост от терена и преодоляването на различните наклони се състои от няколко пласта. Широчината варира между 2,70 – 3 м, като от двете страни настилката е ограничена от едри камъни с размери 0,60 Х 0,35 Х 0,30 м. Тяхното предназначение е било да ограничават и стабилизират пътната настилка. Плочестите камъни от настилката са нареждани върху здравия терен, като за подложка е използувана пръст. Наклонът при серпентините е преодоляван чрез иззиждане на пътя, като височината на градежа на някои места достига до 1 м. На разстояние 0,50 – 0,60 м по цялата широчина на пътя са наредени дълги каменни плочи, разположени на високата си страна, така че са оформени малки прагове, високи до 5 см.
Какво четем:
🔴 Нова зрелищна атракция на крепостта Царевец във Велико Търново🔴 Старата геврекопродавачка
🔴 Варна почете паметта на Капитан Петко войвода
Източник: pzdnes
Коментари
Последвайте ни във facebook!
