"Стани, стани, юнак балкански" влиза в литературата за 7 клас


ВИЗИТКА:

Роден е през 1967 г. в Карнобат

Завършил е Факултета по биология на СУ “Св. Климент Охридски” и преподава биология

Бил е последователно директор на 150-о СОУ, 80-о СОУ и 119-о СОУ в София

Миналата седмица беше назначен за зам.-министър на образованието

 

 

 

- Г-н Стаматов, един от вариантите за решение на проблема с учебниците е децата да учат по временни помагала по предметите, по които промените са най-сериозни. През цялата година ли децата ще учат по тези помагала, или през втория срок все пак може да има нови учебници?

 

- През последната седмица с министър Кунева проведохме няколко срещи, на които присъстваха всички издатели. С тях сме обединени около общата цел да решим проблема с учебниците, така че да няма сътресения на 15 септември. Един от вариантите е да има временни помагала, които да заместят букварчето и математиката за първи клас, историята и българския език в пети клас. Именно в тези учебници промените в програмите са най-сериозни. Ако се обединим около това решение, помагалата ще бъдат само за следващата учебна година. Децата обаче ще учат по тях и през двата срока, защото не може в една учебна година да се сменят два учебника. Това би създало смут в системата и допълнителен хаос.

 

- Законни ли ще бъдат тези помагала?

 

- Да, защото учителите и в момента използват множество учебни помагала. По останалите предмети учениците ще продължат да учат по старите учебници, защото при тях няма толкова големи промени, като, разбира се, се придържат към новите учебни програми.

 

- В момента екипът на МОН защитава пред обществото програмите, които станаха повод за оставката на проф. Тодор Танев като образователен министър. Не е ли малко парадоксална тази ситуация и какво е вашето обяснение?

 

- Досегашният проблем беше свързан с комуникацията и дотук ще спра с критичните бележки към досегашното ръководство на Министерството на образованието и науката. Отвореността, разговорът, вслушването в предложенията от страна на учители, експерти и директори е много важен момент, за да могат тези програми да бъдат усъвършенствани и след това приети, защото в момента те не са приети. Нашите действия са насочени именно в тази посока.

 

- Т.е. искате да кажете, че основният проблем беше свързан с комуникирането на програмите, а не с тяхното съдържание?

 

- Да.

 

- След като вече проведохте обществено обсъждане с учители и експерти във Враца, стигнахте ли до решение за някакви промени в програмите?

 

- Обществените обсъждания тепърва предстоят. След като в понеделник се срещнахме с учители и експерти във Враца, на 19 февруари (днес – бел.ред.) ще има подобна дискусия в Сливен, на която се очаква да присъстват представители от близките области като Бургас, Ямбол, Карлово. В понеделник в София също ще се проведе форум, след което ще се опитаме да организираме още две големи обществени обсъждания в други големи областни градове. След като приключат всичките дискусии и получим очакваните предложения, те ще бъдат обобщени и представени. Това, което мога да кажа за новите учебни програми по български език и литература, е, че всъщност нищо не отпада. И за да бъда по-конкретен – „История славянобългарска“ ще се изучава в гимназията в часовете по литература. Освен това ще се учи и по история както в прогимназиален, така и в гимназиален етап. Така всъщност „История славянобългарска“ ще присъства на три места в учебния материал. Произведенията „Вятър ечи, Балкан стене”, „Къде си, вярна ти любов народна”, „Хубава си, моя горо” са създадени като песни. Голяма част от децата ги знаят, защото ги пеят, и тяхната сила на въздействие е именно в изпълнението им. Затова те са предвидени в часовете по музика в прогимназията. Още повече в литературата за седми клас се добави „Стани, стани, юнак балкански”, нещо, на което не се обърна никакво внимание досега. „Родна реч” ще се изучава в начален етап, а „Хайдути” на Христо Ботев - в пети клас. Ако трябва да обобщим – увеличава се делът на изучаваните български произведения спрямо творбите на чуждите класици. По история също има превес на изучаването на родното минало в различните му периоди спрямо световната история.

 

 

- Ще има ли някакви промени при провеждането на матурите тази година?

 

 

- Проблемите през предходните години бяха свързани с преписването и с вечното очакване, че информацията ще изтече. Планираме матурата по български език и литература да бъде разделена на три модула с цел да не може да се преписва. Промяната е техническа – след като приключи първият модул, изпитните работи се затварят и ученикът би могъл да излезе и да си отдъхне. След като се върне обратно в класната стая обаче, той няма да има право да работи повече по първия модул, а ще трябва да започне работа по следващия. Така по време на изпита ще се редуват решаване на модул, затваряне на пликовете, почивка, следващ модул… Целта е да разрешим проблема с преписването, който досега разтреперваше системата и обвиненията бяха насочени към българските учители, че не са се справили с изпита, че те са причината. Мисля, че е разумно да се предотвратят упреците към тях, тъй като в повечето случаи учителите си вършат работата перфектно, но не са били взети предвид възможностите на техническите средства, които позволяват злоупотребите на матурите. Продължителността на зрелостния изпит остава 4 часа.

 

 

- Какво мислите за скалата за оценяване на матурите, която у нас е занижена? Трябва ли да се вдигне летвата?

 

- Скалата за оценяване не трябва да е прекалено ниска или прекалено висока. Тя е важна, защото отразява нивото на даден випуск. Категорично обаче не трябва да се изпращат сигнали, че българският ученик не е грамотен, защото това влияе изключително зле на самочувствието на децата и на нагласите им за учене. Смятам, че българският ученик е грамотен в много сфери, но има много какво да се желае, за да бъде и практически грамотен и да умее да прилага наученото в живота си. Проблемът на българския ученик е, че учи, „наизустявайки и възпроизвеждайки”, а не с насоченост да прилага на практика наученото. В тази връзка едно от нововъведенията в новите учебни програми е фиксирането на разпределението на времето – 60% за нови знания и 40% за обобщения, упражнения и практическа дейност.

 

- Кампанията за прием в първи клас вече започна. Като досегашен директор на едно от най-успешните столични училища какъв съвет ще дадете на родителите – да заложат на близкото училище или на качественото образование тогава, когато двете са несъвместими?

 

- Съветвам родителите да заложат на най-близкото училище. За мен това е най-правилният избор. Във всяко едно училище – малко или голямо, може да има много качествени учители, независимо дали е квартално или в центъра. Аз самият бях директор на едно квартално училище, отдалечено от реалния център, и въпреки това в него напливът беше изключително голям. Не трябва да има тази излишна истерия за записване точно в едно определено училище.


Какво четем:

🔴 Богомилите – нашата гордост

🔴 Сдружение организира в Ловеч факелно шествие "143 години безсмъртие"

🔴 Клип на 17-годишно момче от София трогна хиляди (видео)

Източник: Монитор



Коментари



горе