87-годишна бътовка рецитира "Изворът на Белоногата"


 Като дете родителите й я пращали да пасе 3 коня и едно яре, а по-късно започва да помага на майка си на полето. Макар да завършва само основно образование в местното училище, жената и до днес чете книги от читалищната библиотека. В училище най-интересният предмет за нея била историята. „Беше ми като приказка и най ми аресваше това, дето пишеше за българските царе“, споделя бътовката. Знае около 50 народни песни, които запомнила от майка си. Тя, като станела сутрин, запявала и започвала да преде на рудан, вместо на хурка. Въпреки че обича да пее, баба Дела никога не е участвала в читалищните изяви. От учениическите си години обаче и до днес помни известната творба на Петко Славейков „Изворът на Белоногата“ и знае наизуст част от нея. Когато започне да рецитира за любовта между Гергана и Никола, в очите й се появяват игриви пламъчета и тя прехвърля разговора към разбирателството, което е имала години наред със съпруга си Иван, който починал преди 3 години. „Много добре си живеехме, слушахме се двамата, макар да сме имали несгоди. Той станеше сутрин, накладе огъня, приготви ми закуска… Но в живота е така – никога за оня свят не са тръгнале заедно двамата съпрузи. Все единият тръгва пръв, а другият о става сам“, разсъждава на глас жената, която не се оплаква от нищо. „Животът ми е бил добър, що ще се оплаквам. Аз съм си била при мама и при тате като дете, те са ме гледале. После, като пораснах, започнах да се виждам с либето, после се задомихме, роди ни се син… Много се погаждахме със свекървата и свекъра. Струва ми се, че преди животът беше по-добър… Е, забраняваха ни да ходим на църква, ама преди години имаше и за управниците, имаше и за нас… Колко къщи се направиха по бай Тошово време в Бъта, а сега… Ни работа за младите в селото, ни нови къщи… Хората вече не са така сплотени, както едно време…“, превърта житейската си лента 87-годишната българка. Макара да вярва в Бога, тя не ходи на църква, а си се моли вкъщи и то най-вече вечер. Сутрин отправя благодарност, че е осъмнала.

От младите си години Дела Елшишка помни много случки, „а сега, що върша, нищо не помна“, кахъри се тя. И мисълта й прелита отново десетилетия назад, откогато има мили спомени. Оттогава е и наученото за „Изворът на Белоногата“

„… Откакто съм се родила,

все тъй съм расла, порасла,

кога по нива, по лозе

на стар бащица на помощ,

кога пък вкьщи да шетам -

на мила майка отмяна...

Хубаво всичко на село,

охолно, аго, на воля!...


Какво четем:

🔴 И българи от Албания даряват за Голямата базилика в Плиска

🔴 Петър Дънов: 19 храни за цяр

🔴 Къмпингуването, нощуването и паркирането на плажа ще е забранено

Източник: oshtepan



Коментари



горе