Левски не е предаден! Митът за предателя поп Кръстьо е създаден от Вазов (втора част, аудио*)


Визитка:
Академик Константин Косев е един от водещите български историци. Роден е през 1937 г. в Дупница. Завършва Софийския университет - специалност история. Специализира в Мюнхен и Бон. Заместник-директор на Института по история на БАН и на Единен център по история на БАН (1973-1978). Доктор на историческите науки, професор. Член-кореспондент на БАН (1989). През 1990 година е министър на народната просвета и заместник-председател на Министерския съвет. Депутат в VII Велико народно събрание. Преподавател в Софийския университет. Заместник-председател на БАН (1996-2007).

В първата част на интервюто с акад. Константин Косев, която Епицентър.бг публикува на 17 февруари 2016 г., историкът разсъждава защо Левски е световно явление, какви са изводите от неговото дело, кои са причините, заради които той влиза в противоречие с Любен Каравелов, както и за четирите питанки в тефтерчето на Апостола след думата НАРОДЕ.

Днес ви предлагаме втората част от разговора с акад. Константин Косев.

Накрая на текста може да чуете и аудио файл с песента на Илия Луков "Вричането на Дякона Игнатий", който певецът предостави на Епицентър.бг

- Академик Косев, вие сте човекът, който развенчава мита за предателството на поп Кръстьо. Какви са вашите доводи?
- Няма никакво предателство! Това е просто една доста неприятна и гнусна спекулация. Първо, ние нямаме никакви документи за това, а историкът работи с налични факти. Такива не са известни, но ако тръгнем с изясняване на случая и обстоятелствата, поради които Левски е заловен, се вижда, че поп Кръстьо няма нищо общо. Можеш ли да предадеш някого, за когото нищо не знаеш? Духовникът нито знае, че Апостола ще ходи в Ловеч, нито кога ще тръгне от Ловеч и за къде.

- Защо не знае, обяснете тезата си?
- Това вече е доказано. Бил вече веднъж арестуван, той е под наблюдение, изолиран от турската полиция и от конспирацията на Левски – всички знаят, че Левски е предупредил да няма никакви контакти с поп Кръстьо. Митът за предателя поп Кръстьо го създава Иван Вазов и така си остава.

- Каква огромна сила е поезията... Предателството на попа Вазов го внушава в стихотворението си „Левски” и за българите това е достатъчно. „И той биде предаден от един поп/ тоя мръсен червяк, тоя низък роб.” Нищо не може да се направи срещу общественото мнение.
- Така е, но за мен Левски не е предаден. Поп Кръстьо е бил издигнат за член на Ловчанския революционен комитет лично от Васил Левски. Ако вярваме на предателството, значи трябва да поставим под съмнение способността на Левски да подбира релоюционни кадри.

- Нека разсъждаваме още малко за възможното и невъзможното предателство, какви още факти бихте посочили?
- Ами да ги видим тези факти: поп Кръстьо е в изолация, но той знае къде се крие Левски по принцип - в къщата на Николчо Цветков. Това означава, че той би могъл да го изкаже. Но когато Левски вече е заловен и в конака са викани хора, които да кажат това ли е бунтовникът никой нищо не казва. Сред тях е и поп Кръстьо. Не го познава и толкова – това е документирано. Защо пращат Левски тогава в Търново? Ами защото не знаят кой е той и искат да проверят.


Има още един момент, който е най-важният. Показанията на Али Чауш, който е разпитван многократно включително и след Освобождението.

- Говорите за едно от двете заптиета, които го засичат при „Пази мост” (Ловешко)?
- Точно така. Когато Левски и Николчо Цветков вървят към Къкринското ханче, при моста те виждат двамата пазванти. Казват им, че отидат на лозе, за да видят дали гюбрето е хвърлено там. Али Чауш се усъмнява, защото вижда, че те не отиват на нивата и второ, тогава е вторият ден след Коледа – 26 декември, и си казва: „Абе тия двамата ме метнаха. Излъгаха ме, че уж отиват на нивата, а пък то днеска е техния байрям.” И тогава турците ги проследяват. Али отива и съобщава на мюдюрина. „Абе видяхме двама, излъгаха, че отиват на нивата, а отидоха в Къкринското ханче”. Какво повече от това?


За мен Али Чауш е много важен свидетел и самият факт, че той е загубил парите е много важен психологически момент. При това след като хващат Левски, малтретират ханджията Христо Латинеца, който е арестуван с Николчо Цветков. Те обаче не го издават. Освен това - Николчо e спасил коня, в който е бил архивът на комитета. Целият архив, в който са и писмата от и до Левски, от които ние научаваме кой е той.

- Можем ли да кажем, че арестуването на Левски при Къкрина е случайност или обратно – планирано е?
- Залавянето му е нелепа случайност. Той дори е можел да избяга, ако не беше си закачил крака на плета. Това е абсолютен малшанс, тъй като там има една ниска оградка, той почти я е прескочил и в тъмнината изобщо нямало и да го видят. Били са само няколко души заптиета. Имайте предвид, че по снимката на Левски са хванати и други - един в Лом, един в Пазарджик. Доста са ги шамаросвали, но все се оказва, че това не е Левски. По-късно Али Чауш даже се възмущава, че друг е взел парите за обявената награда. „Аз го хванах, а парите взе мюдюрина.” Защото Левски чак в Търново си е признал, че е той. И Али Чауш с право се ядосва за парите.

- Все се вайкаме, че Левски е можело да бъде спасен. Продължава да стои въпросът защо, докато са го карали от Ловеч до Търново, а после и до София, не е била създадена организация за освобождавенето му?
- Това е съвременното виждане. Остава и да се пита защо не е предавано директно по телевизията. Хората просто не знаят какво се е случило. На процеса става ясно, там вече са присъствали дипломати, разчува се и всички научават. Случаят „Левски” се превръща в особено значение, самите турци са били шашнати от него. Шакир бей, който води процеса, е бил възхитен от българина.

- Но на процеса срещу него, както казвате, са присъствали дипломати, те не са ли могли да направят нещо?
- Не, Левски все пак не е бил чак толкова известен, че Великите сили да се заемат с неговото освобождаване. Всъщност от Търново до София го карат с каруца. По пътя за Търново обаче те въобще не знаят кой е.


На процеса той прикрива всички свои пътища, никой не научава нищо за него като личност, нито пък за делото му. Всичко е тайно, конспиративно. Левски е бил факир на конспирацията. Турците знаят, че той е правил организация, че е бунтувал народа, но това, което ние днес знаем за него, тогава не е било известно. Кой да се застъпва за него?
Имало е нареждане от най-високо място в Османската империя процесът да стане възможно по най-законовия начин и да се притъпи впечатлението, че има създадена голяма организация. Т.е. да не се шуми много. Едва ли не да се обезличи Делото на Апостола.

- Доста хитри са били.
- Турската полиция наистина е била на голяма висота. Аз съм смаян. Димитър Общи когато бастисал пощата в Арабаконак само за две седмици са ги изловили всичките участници като пилета. А бунакът Общи за да не го смятат за апаш и крадец, решил да се покаже, че е революционер и че има организация. И започнал да издава този и онзи, за да видят точно официалните представители, че тая работа не е някакъв криминален случай, а има сериозна политическа организация. И турците точно за това смятат да го потушат и представят всичко просто като един грабеж.

- На процеса не успяват нищо да докажат за дейността му срещу султана и империята и го осъждат за убийството на едно ратайче...
- Левски си признава, че е убил едно българче, ратайче, за да не го издаде пред чорбаджията, на когото е била прочетена смъртната присъда. Има друго интересно - след процеса в София турците не са малтретирали Левски. Към него са се отнасяли с голям респект и султатът е пожелал да се срещне с него – защото такова чудо може ли да не се види що за човек е този бунтовник, демонът на империята.


Имало е план като го пренасят в Цариград Христо Иванов Големия да организира засада. Трудно е да се каже дали тайната полиция е разбрала тая работа, но отменят изпращането му до Цариград и го обесват в София. При това той е осъден само заради това, че е убил онова ратайче. Левски признава и присъдата е вече на законно основание. А на процеса как е треперил нашият Иванчо Хаджипенчов, защото Левски му е гостувал в Цариград, давал му е пари и са пили кафе. Представяте ли си Дякона да му каже: „Абе, ти какво си седнал да ме съдиш. Нали ти бях на гости и ти ми даде пари.” Левски обаче не го е казал. И това издава още един път силата на духа и на характера му.

- Акад. Косев, историята за гроба на Левски, вълнува българите от десетилетия. Докога учените ще спорят за костите му и къде те са погребани? Покойният писател Николай Хайтов бе голям защитник на тезата, че Левски е погребан в църквата „Св. Петка Самарджийска”. Вие сте противник на такава теза, как да докажем историческата истина?
- Историята за гроба е чиста спекулация. След обесването на Апостола, тялото му е хвърлено там, където са артилерийските казарми. Единственото сигурно място за последните дни на Апостола е стаичката в двореца, тогава конак, в която той е бил затворен по време на процеса. От тази стаичка той тръгва към бесилото.

- Хайтов и други негови последователи се базират на разказа на баба Мария, който е публикуван през 1937 г. Според спомените й, тялото на Дякона е препогребано в олтара на църквата. Подобни разкази са чувани и от други по-възрастни софиянци от онова време. Вие защо не вярвате на тази история?
- Откъде-накъде ще вярвам на баба Марийка, която след 100 години се е сетила нещо. Това звучи като махленска история. Още в началото на нашия разговор казах, че за Левски има мълви, легенди и измишльотини колкото искате. Аз съм историк професионалист и защо да вярвам на това, което звучи абсолютно несериозно? Вярвам на колегите професионалисти, а не на баба Марийка.

Представяте ли си, ако наистина бяха намерени костите на Левски – та това щеше да е откритието на века тук! Експертите веднага са разбрали, че това е несериозно. Имаше един човек, който разнасяше в една торба тези кости заедно с Хайтов, създаваха се комисии, идваха и в БАН. След като излезе съобщението, че по ДНК анализ може да се установи истинността на такова твърдение, торбата с костите изчезна, скриха я и вече „доказателствата” ги няма. Това са приказки на маниаци. Спекулация и невероятни измислици! Сериозни историци въобще не се хващат на такива наивности.

- Между другото, говореше се още, че трябва да се провери дали костите не са погребани някъде под паметника на Апостола в София?
- Идеята беше да се направи сондаж в основите на паметника, да прокопаят отдолу тунел, да се види дали там не са сложени, но после се отказаха.

- Защо има толкова много спекулации около Левски?
- Спекулациите с Апостола са страхотни, защото той наистина е бил уникална личност. Пак ще повторя – до Освобождението почти никой не се занимава с него. Дори с известно пренебрежение са се отнасяли към него. Каравеловци и други викат: Абе, какви са тия работи, дето ги върши това момче? Но след това разбират за какво става дума, а Каравелов е направо удивен от този човек.


Неговата реабилитация така да се каже става, след като става ясно какво голямо Дело е извършил със създаването на Вътрешната революционна организация. Уникално и епохално Дело! След обесването му неговата популярност започва да расте лавинообразно. Интересното е, че физическото отсъствие на Левски още повече засилва неговата популярност.

След Освобождението той става национален герой от първа величина - става всенароден кумир. Той привлича всеобщия интерес със своята загадъчна тайнственост. Строго конспиративният характер на неговата дейност плътно прикрива всичко, свързано с Апостола. Почти единствената информация, с която разполагаме, е частично запазената му кореспонденция. Това са писмата от и до него. Но дори тези автентични документи са труден източник за информация, защото са изпълнени с пароли, псевдоними, лозинки, кодове, шифри и метафорични изрази, които се нуждаят от специална разшифровка. 

- И въпреки оскъдната автентична информация, на него са посветени многобройни творби, безброй спомени на съвременници, научни исторически съчинения... 

- Да , и всички тези творби за Апостола са мотивирани в една или друга степен от емоционалния заряд на възхищението. И много автори дават простор на фантазията си. Понякога дори се стига до абсурдни твърдения и откровени измислици. Ограничената информация за Апостола в съчетание с растящия интерес към личността и делото му го превръщат в легенда.

Истината и мълвата се преплитат в невероятна смесица, която силно затруднява неговото обективно възприемане. Затруднява го до такава степен, че се замъглява дори главната му историческа заслуга – няма да се уморя да го повтарям - изградената от него Вътрешна революционна организация. Чрез нея Левски издирва, възпитава и обучава цяла плеяда от юначни български мъже, готови за саможертва за свободата. 

Това, че е смел, че е безстрашен, находчив, че може да пее, всичкото това са свойствата на личността, негови качества. Но реалното, което е направил за историята, за политиката и за България е това, че чрез тази организация прави българите политически субект на международната арена. Да им се радват на българите и в Лондон, и в Берлин, и в Петербург. 

- А това никак не е малко... 

- Това е епохално дело. Христо Ботев пише с тревога, преди Априлското въстание в издавания от него вестник „Знаме”: „Сега е момента да вземем участие в съсипването на Турция, а ако искаме да не сме последни или забравени при решението на восточный вопрос”. 

И за щастие има кой да го вдигне, защото Левски е завещал политическото оръжие – и то е налице и започва да действа. По този начин стратегическия апел на Ботев се сбъдва. Българите нито са последни, нито забравени, а на първо място в дневния ред на Цариградската конференция. Това ако не е политически успех! Има много войни, в които поражението си е поражение и завършва с трагедия, а не с политически резултат.

Да, вярно е, че за Априлското въстание се набляга на жестокото потушаване, за погрома, тягостна картина, едва ли не печал и пр. В случая обаче поражението е политическа победа. Виктор Юго го е казал: „Баташкото клане освободи България.” Защото то втрещи най-много света. 

- Образът на Левски винаги ще провокира съзнанието на българите заради величието, с което е изграждан през годините. Той ли е българският Христос, бесилото ли е неговото разпятие? 

- Може да се направи такава аналогия, особено като имаме предвид личността на Левски и неговото Дело. Нали за хората в целия свят Христос е прикован на кръста, а за нас зловещото бесило - 143 години стават тази година - неволно ни припомня Христовото разпятие. Аналогията е поразяваща. Подобно на Христос, точно на същата възраст – 33 години, Левски сякаш отново оживява след бесилото. 

- Сега живеем в едно разделно време. Време, в което омразата и завистта така са ни обзели, че отникъде не се вижда светлина и надежда. Като се обърнем назад май от много години сме в това състояние. Ако си представим, че Левски живее днес, какво можеше да му се случи? 

- Щяха да го оплюят. Тука сме майстори на оплюването. Българската психология, за съжаление е такава, че ние като видим някоя по-изявена фигура първата ни работа е да я оплюем. Такава е нагласата на хората по нашите географски ширини. Това явление най-добре би описал Иван Хаджийски...

Ние сме със стара и много древна история, обаче сме млад народ, зелен ...зеленчук сме. Имаме зад гърба си някакви си 150-200 години, това е нищо. Сега се радваме, че сме изкопали римски останки. Ама ние нямаме нищо общо с римляните, нищо общо дори и с траките. Да сте забелязали нещо римляническо в нас? В Северна България са кумани. Петър и Асен са кумани и това е доказано.

Тъй че нашата държава е една смесица от най-различни етнически компоненти, понеже сме на такова място и картината тука е пъстра. Общата ни сплав не е стабилна. Тука всеки е гений, понеже при кръвосмешението индивида е много изявен с много качества. Общата ни сплав обаче е кофти. 

* Сега може да чуете песента на Илия Луков "Вричането на Дякона Игнатий"

музика: Илия Луков
текст: Елена Алекова
аранжимент: Георги Петков


Какво четем:

🔴 Възпоменателно факелно шествие "143 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ"

🔴 Събитието, което националните медии не отразиха

🔴 Навършват се 110 години от смъртта на проф. Марин Дринов

Източник: epicenter



Коментари



горе