Мистичните Родопи между лятото и есента (част 1)
Eх, лято, лято.. сякаш всички са влюбени в теб..
Всяка година с настъпването на септември с тъга и доза носталгия си спомняме за къмпингите на Черноморието, студената домашна лимонада и парещото слънце. А след раздялата с теб неусетно се влюбваме в есента. В онази така красива пъстрота и хармония от цветове, носещи уют и топлина. И някак всичко това се превръща в свещен ритуал, в който заобикалящата ни Природа навлиза в нов етап..
Между лятото и есента решихме да се впуснем в търсене на границата между двата сезона и да съпреживеем промяната, за която се готви Природата. Ето защо избягахме отново, за да почерпим енергия от нея.
Така, на 19-ти септември, в компанията на готови за приключения Happy Escaper-и, се отправихме към Родопите, които ни разкриха пълна палитра от цветове и емоции и за пореден път ни очароваха! Този път „уикендът“ беше цели 4 дни и използвахме повода да оползотворим 3 от тях в сърцето на планината.
Мистерията БелАнташ
Потеглихме от София по традиция с добро настроение, за да стигнем до първата си дестинация. Малко след Асеновград се измъкнахме от колите и тръгнахме пеша към Белинташ – природен феномен с огромна енергия, за който само след малко щяхме да открием, че познаваме много по-малко отколкото подозираме!
В изкачването нагоре стигнахме до величествено дърво, когато изведнъж чухме някой да подвиква: „Това е Дървото на желанията. Прегърнете го и си пожелайте нещо!“. Тогава се запознахме със Стоян Макето – местен гид и сладкодумен разказвач. Срещнахме го съвсем случайно по пътя, а той надълго и нашироко подхвана да ни разказва за местността. Да започнем оттам, че за местните Белинташ няма – казват му БелАнташ, което даде смисъл на упътващата табелка, която бяхме видели в началото на пътеката.
Разказите на Макето бяха увлекателни, но ни вкараха доста в „теория на конспирацията“. Усещането се засили, когато ни сподели, че е подал иск в „Световния съд“ срещу неоснователните претенции на Армения, че Ноевият ковчег е акостирал на нейна земя. Според него ковчегът е акостирал именно тук, на БелАнташ и доказателство за това е халка на скалите, за която е бил завързан кораба! Честно казано срещата със Стоян Макето беше от онези моменти, които се случват изневиделица, но пък ти създават една толкова особена емоция, че се усмихваш всеки път, когато си спомниш за нея. Докато ни разказваше кой е населявал тези земи и какви фигури можем да различим на върха, размахваше трион и брадва, с които твореше пейки в гората под Белинташ, което придаваше една особена доброта в излъчването на случайния срещнат.
След като се заредихме с енергията на огромните скали, смятани за светилище и култов център на древните ни предци, се отправихме отново към колите, които щяха да ни отведат до следващата ни спирка. Поехме по живописния път, осеян със завои и малки чешми, които в Родопите не са рядкост, тъй като традицията повелява да съградиш чешма в чест на близки, които си загубил. На една такава чешма, под хубава сянка, спряхме, за да похапнем и да опознаем спътниците си „на раздумка“.
Пещерата с магическа сила
След обяда, заредени с нови сили потеглихме отново по криволичещия път. Happy Escape диска с музика ни помогна да се потопим още по-добре в магията на Родопите и така неусетно достигнахме до язовирната стена на яз. Боровица, който предшества каскадата на яз. Кърджали и яз. Студен кладенец. Гледките бяха удивителни и трудно успявахме да поберем цялостно „панорамните снимки“ в главите си!
Не след дълго достигнахме и до отбивката към пещерата Утробата. Подготвихме се за лек и приятен преход нагоре и видяхме указателна табела, че ще ни отнеме около час и половина да стигнем до целта си. Бяхме нетърпеливи и решихме да си спретнем групово предизвикателство, за да започнем да излизаме постепенно от зоната си на комфорт. Поставихме си задача да се изкачим за по-малко 1 час и 30 минути и така с няколко кратки почивки, доволни от себе си, бяхме пред пещерата след 45 минути.
Пещерата Утробата е уникален култов комплекс и след Белинташ тук последва второто за деня „зареждане на батериите“. Древните неслучайно са избрали този скален процеп, за да го дооформят като женски полов орган – по-късно тук са измерени високи честоти на радиовълни. Пещерата е уникална по рода си и се смята, че е единствената (открита) такава в света! Всеки ден слънчевите лъчи проникват през процепа на пещерата, за да „оплодят“ майката Земя и да се радваме на нейното плодородие. Само веднъж годишно слънчевият лъч достига до „олтара“ на пещерата – по пладне по време на Зимното слънцестоене. Открихме и успяхме да усетим и страната звукова вибрация, която се създава при резонирането на гласовете ни, а преживяването на едно такова място определено беше уникално…
Слязохме по същата пътека, за да потеглим този път към мястото ни за нощувка. Пътят се виеше по бреговете на яз. Кърджали. Именно тук щяхме да нощуваме, в местността Енчец, на метри от брега на язовира. След като се настанихме, творчеството на групата заработи на пълни обороти и тогава се роди идеята на Митко и Мирела да скрепят връзката между Happy Escaper-ите като се сгодят и евентуално се оженят в Ягодинската пещера, каквато е традицията в района. Ако нещата не потръгнеха, бяха предвидили и евентуален развод .. символично за случая – в Дяволското гърло.
Вечерята бяхме предвидили в „плаващия“ във водите на язовира ресторант „Моби дик “. Имахме съмнения защо се нарича плаващ при положение, че очевидно беше закотвен към сушата, но след като започнаха кръшните хора и се включихме в тях, стана ясно, че все пак си е плаващ или поне подскачащ под танцовите стъпки на веселите гости. За някои това беше достатъчен завършек на деня, други обаче до късна доба се бореха с настолните игри в градината на хотела.
*Какво се случи през следващите дни от бягствтото в Родопите и какво значи да преживееш “дяволски” вълнуващ ден.. oчаквайте в “Мистичните Родопи – между лятото и есента (част 2)”
Какво четем:
🔴 Родопите – земя на мистерии, тайни и загадки (видео)🔴 Мюфтийски манипулации: Мюсюлманите в София
🔴 Дивия от Чепеларе - Други спортове
Източник: happyescape