Първият български оркестър - една право разбрана цивилизация


Оркестърът на Шафран - първият български оркестър

Шуменци посрещат емигрантите с голям интерес към тяхното мислене, бит и нрави, различни от тези на турците и при това също на славянски народ. Спокойният и застоял живот на града е раздвижен от необичайното им и често дръзко поведение. Българите имат възможност да ги наблюдават отблизо, тъй като чужденците са настанени да живеят в къщите им. Започва промяна на мисленето и съзнанието на шуменци на всички нива. Емигрантите носят със себе си духа на свободата.

Това дава отпечатък върху социалните, икономически, културни и политически настроения в града. Вижда се върху облеклото на мъжа, а също и на жената. Постепенно започват да си позволяват да носят европейски дрехи и обувки, което е било немислимо преди появата на емигрантите. Под тяхно влияние се усъвършенствали някои занаяти като обущарския и коларския. За своите нужди унгарците направили малка пивоварна фабрика и си произвеждали бира, а в забавлението си обичали да играят на билярд. Докато доскоро българите бързали да се приберат по къщите преди да се стъмни, сега все по-често можело да се видят хора по улиците вечерно време. Сред новите придобивки наедно с бунтовния дух са и ръкописният вестник и памфлетът. 

Анастас Стоянов разказва: Отношенията на тези емигранти към българското население са били от най-добрите. Те са съчувствали на българите като угнетени. На турците се подигравали, презирали са ги. На българите са говорили за свобода, насърчавали са ги, учили са ги да не търпят игото на турците. С една реч, те са ни въодушевявали да се стремим към свобода, независим живот. Благодарение, казват, на емигрантите, турците от тогава поомекнали и захванали да причитат малко българите. 

Сред пристигналите емигранти е и унгарецът Михай Шафран. Според Чилингиров той бил първо моден шивач – френктерзия – но веднага се заловил с музикална дейност – най-напред с емигрантите, а после с българските младежи.

Между емигрантите имало мнозина, които са знаели да свирят на разни инструменти. Те скоро си образуват добър оркестър под управата на познатия в Шумен Шафран (Sáfrang), маджарин. Оркестърът се е състоял от 9–0 души. Ето имената на по-видните от тях: Гуглер, Цинцар, Канели, бащата на нашия пръв директор на Народния театър, който свирел отлично на флейта. 

Михай Шафран (1807-1902)

Музиката не е била нещо чуждо и непознато за българите. Както казва Сава Доброплодни в своята автобиография „шуменци естествено са песнопойци и музиканти”. Преобладаващо в звуковата среда от онова време са звучали турските ориенталски интонации. Независимо от това българите са успели да съхранят своята народна музика и интонации, още повече че музиката винаги е била свързана с техните обичаи и нрави. Несъмнено това е било от жизненоважно значение за запазването на българската идентичност в трудните условия на робството и чуждата гръцка църковна власт. Запазено е едно писмо на Минас Пъжъшкян, арменски духовник, от 22 май 1813 г. по повод първото градско тържество с театрално представление, уредено в Шумен, в чест на славянските просветители Кирил и Методий:

В салона бяха насядали много хора, повече мъже, съвсем малко жени. На малката сцена по средата трима мъже играеха някаква сценка. Единият от мъжете (дребосък с женски движения) изпълняваше ролята на жена.

Стовян ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки език, защото в салона присъствали гръцки духовници.

После някаква жена в гръцка носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки. После той сам свири на него. После присъстващите започнаха да танцуват в кръг български танц. Но в другия край на салона насъбраните турци започнаха да пеят своите маанета и да играят каршлама. Отвратиха ни с държанието си и ние със Стовян се върнахме в къщи. По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали.

Друг изключително интересен документ, представлява дневникът на унгарския емигрант Шандор Вереш от 1849 г., когато той пребивава в Шумен. Ето част от него:

 […]Оркестърът на българите се състои от 1–2 цигулки, от един инструмент, който прилича на цимбал и от един тъпан. Те свирят тихо, за да не се чува на улицата…

Основахме и един оркестър, от мъка засвирихме;но и това беше по-умно от дуелиране и от отчаяние. Аз също като бивш ДЕБРЕЦЕНСКИ студент станах член на оркестъра. Купих от магазина на Иванио една цигулка за три форинта. Тази покупка затова е интересна, защото магазинера както сиренето, така и цигулката изтегли на кантара. Това е задължително, защото по заповедите на турците всичко трябва да се тегли, за да не измамят някого. Но магазинерът не беше прост, защото тази цигулка продаде най-скъпо, макар че беше най-лека.

[…] Точно по време на нашите разправии пристигна ЖЕНАТА НА КОШУТ. По-младата част на емиграцията, забравила несгодите си отиде да прави серенада. 

Прави впечатление, че Вереш говори за „оркестъра на българите”. Това по всяка вероятност не е бил класически оркестър, но все пак те са свирели заедно, имало е и цигулки. Нещо повече – имало е откъде да си купиш цигулка, пък било то и на килограм.

От всичко това следва, че появата на първият български оркестър е била по-скоро закономерно, отколкото фантастично събитие за Шумен. И така през 1851 г. Шафран образува в Шумла първия оркестър от местни младежи (10–12 на брой), като репетициите се провеждали в дома на чорбаджията Анастас Хаджи Стоянов, виден шуменски общественик, който стоял също и в основата на всички културни събития в града. По-главните сред първите оркестранти по спомени на Ан. Стоянов са Добри П. Войников и Симеон Янчев – първа цигулка, Димитър Дюгмеджиев – втора цигулка, Никола Патоев и Жеко Шопов – трета цигулка, Спаси Попов и Злати Милев – съответно първа и втора флейта, Тодор Куцаров – контрабас. Самият Шафран, който дирижирал, свирел втора цигулка. За преводчик между капелника и неговите оркестранти е служил Юрдан Балтаджиев, който поради своите езикови дарби е можал да усвои маджарския език по-рано от своите млади съграждани. Интересен факт е, че контрабасът бил изработен от някой дограмаджия по упътване на Шафран от газени сандъци, а струните – от сушени черва. 

Анастас Хаджи Стоянов

Какво може да се каже за оркестрантите на първия оркестър?


  Добри Войников отначало бил ученик, когато станал цигулар в оркестъра на Шафран, а после, след 1858 г. – учител и първият българин диригент на оркестъра.

Знае се още, че е свирел на китара, с която си помагал при композирането на училищни песни. От една снимка се вижда, че е свирил и на флейта. Анастас Стоянов пък знае, че е свирил „отчасти на пиано”. По този начин се създава представа за широките музикални интереси и за значителната за времето музикална подготовка на Войников. Знае се, че е учил хармония от чешкия професор Петра.

Димитър Дюгмеджиев бил търговец, но в оркестъра на Шафран бил концертмайстор. Той бил човек със значителна култура, завършил е колеж Бебек в Цариград, а от архивата му личи, че се е ползвал от изворите на френската и гръцката литература. Неговите синове Велико и Пресиян също оставиха трайни следи в историята на нашата музикална култура.

Никола Патоев бил известен възрожденец в Шумен. По професия той бил обущар, но заедно с това пишел драми и се занимавал с музика. Написал е пиесата „Невяна”, играна дълго на възрожденска сцена.

Спас Попов като изхождал от своите книжовни интереси и в процеса на формирането на българската буржоазия като класа, създал в Шумен едно от най-крупните полиграфични предприятия в страната – известната печатница „Спас Попов”.

Освен инициатор и диригент Шафран също така е композирал и аранжирал за новосъздадения оркестър. Той се е ориентирал предимно към малки музикални пиеси, достъпни за силите на неговите оркестранти и за публиката. Репертоарът на оркестъра се състоял главно от валсове, полки, мазурки, кадрил и шаркии. Сред запазените творби, които носят неговия подпис, са: пиесата „Подпури”, „Кавалерийски марш” и „Хусарен полка”, в които се усещат унгарски мотиви; „Надежда валс”, „Валс на цивилизования българин” и „Полка-мазурка”, в които се усеща влиянието на Щраус. 

Подписът на Шафран 

Оркестърът на Шафрана дава повод на мнозина заможни младежи да се учат на цигулка, флейта и китара; покрай тях и много млади момичета и жени почват да се учат на китара. Така че тия три инструмента стават нещо обикновено в града – коментира Ан. Стоянов, а Ст. Чилингиров добавя – Но освен заможните младежи, ще са усвоили по някой от тия инструменти и по-бедните.

Много любители от първата музикално-инструментална генерация от 50-те години се опитват вече в областта на хармонията, изучават и елементарна теория на музиката и солфеж.

Смели стъпки били направени и в областта на танците, под звуците на оркестъра. Те също се заучавали в дома на Анастас х. Стоянов, откъдето се разпространявали в целия град. Оркестърът започнал посещенията си по домовете и все повече се налагал на вкусовете на шуменци. С двадесет (две по десет) стаи е къщата близнак на известните шуменски търговци – братята Дюгмеджиеви, строена през 1851 г. Единствената къща с две оркестрини и два салона за танци. 

И все пак не е била толкова рязка промяната и не е било посрещано новото без съпротива. Тази дейност, макар и одобрена и похвалена от просветените българи и наречена от тях „цивилизация”, била посрещната недоброжелателно от другите чорбаджии, които формирали общото мнение и на значителна част от българския еснаф. Закостенелите им възгледи и традиционализъм определяли тази дейност като разрушителна за основите на добрите нрави. Особено язвително отношение получавали девойките, проявяващи интерес към музиката и танците. Наричали ги „шафрантии” по името на Шафран. По-късно това прозвище става нарицателно за всяка жена с по-свободно поведение.

Това двояко отношение е намерило израз в една дописка „Размишления” в „Цариградски вестник”, където дописникът пише: Един маджарски авантюрист подир падането на Кошута, пристигнал бе в Търново, а после се скита по Филибе, Свищов, понаучи младите момци и моми да се прегръщат и въртят на валс, да кършат на полка и да се мъдрят на кадрила. И сега им се види хоровод хориатска и просташка работа, без да мислят, че бащите им и майките им даже и те сами до преди малко време са го играли весма изкусно и съвсем не са го намервали тежак. (19.01.1857).

Думата „цивилизация” обаче започвала да придобива все по-голяма популярност. Употребена като синоним на просвещение, възраждане, като прелом в бита на шуменци,които оставяли остарелите навици и вкус в праха на миналото. За съжаление като всяко модерно нещо и тази дума започнала да загубва свежестта на първоначалното си значение и 20 години по-късно, по този повод Добри Войников пише сатиричната пиеса „Криворазбраната цивилизация”, която звучи актуално дори и днес. 

Но нека се върнем на 50-те години и чистия порив и ентусиазъм на първите дейци за просвещение.

Като първа информация за културното начинание на Шафран се счита обръщението на кореспондента на Цариградски вестник – „Един българин”, към издателя на вестника, публикувано през април 1851 г. Ето част от този текст:

[…] Но възблагодарихся още и ся зарадвах, като видях чи Шуменците били ревнители за всяко нещо, което спомага за образованието им почудих ся, като видях и слишах сос ушите си млади, и малки Шуменски ученици, че свирят по европейски, сос ноти разни органи н.п. Виолино-Китара – Флауто – Кларинато – Бас и други, и да могат да направят разни мучни Европейски гласове (хави) каквото, Кадрил – Полка – Валс-Мазурка – Чардаш и други, които в растояние на шест месяци изучили, за което и самий нихен учител Г. Шафран ся чуди, който такожде предава в няколко домове и Европско Хоро, което начнали някои домородствия, и употребляват в вечерни веселия сос музика на едно. Похвалявам и прочее, които са станали причина и на това. И ако това ся вижда на някого грозно и неприлично, защото ухото им са научило на други песни, и окото им видяло, и гледало до нине други Хора, но уверявам ги братски как никоги не могат да бъдат по добри и по сладки циганските гнусни песни от образованите Европейски, които са основани, от горе на правил музически.

Априлия 10, 1851 

Един Болгарин който минал през Шум[ен].

Това съобщение, носещо тази дата, показва, че оркестърът започнал репетициите си 6 месеца по-рано, тоест още през 1850 г.

Шафран ръководи оркестъра в следващите три години като паралелно с това е капелмайстор на турски военен оркестър. През 1853 г. е преместен на служба в Одрин, но след известно време се върнал в Шумен, където живял до 1861 г. След неговото заминаване, диригентската палка поема Добри Войников, като това го прави първия български оркестров диригент. По-късно в автобиографията си, покрай спомените си за поставянето на „Михал”, Сава Доброплодни разказва:

От тогива се въведе, тъй да кажа, Европейската цивилизация в Шумен и от там се разпръсна и в други градове на България, а може би, Добри Войников, преди мой ученик (на1847 год.), а тогава съучител, от тъзи Цивилизация съчини „Криворазбраната Цивилизация”, нъ и той беше намесен тогива в тъзи Цивилизация, както и аз. Шуменци естествено са песнопойци, и музиканти, и пр. а за то незабавно и с моето съдействие и на други явиха се няколко любители на музиката и танцовете. Шафран, който мисла още живее, като Капел Майстор, предприе да ги обучава и на музика и на хората и до толкоз скоро успяха, щото ходяха и на Пашата да свирят цяла банда, а той се очудваше на успеха им. Войников най-много успяваше и за то отсетне той стана наследник на музиката на Шафрана!

Снимка на Михай Шафран, Атанас Попов и др. (Преди 1878 г.)

Добри Войников – една от най-ярките фигури не само за Шумен, а и за цялото Българско възраждане – учител, автор на учебници, реформатор на възрожденското училище, режисьор, актьор, драматург, композитор, диригент, събирач на народни песни, историк, писател, пламенен родолюбец и революционер… Всеобхватна и неуморна е неговата дейност. А в нея винаги присъства музиката – като жажда и потребност за култура, душевна красота и просвещение – общочовешко и народно. 

Добри Войников

Роден е в Шумен на 10.XI.1833 г. (стар стил), в семейството на поп Васил Войников. Произхожда от войнишки род. Още от малък остава без баща, с майка си и двете си по-големи сестри. Роден в това будно време и място, Войников още от начало попада при учители като Сава Доброплодни, Сава Филаретов, Стефан Изворски и Иван Богоров. 

Когато пристигат емигрантите, Войников е на 17 години и участието му в Шафрановия оркестър е най-ранната изява на общественото поприще. Изглежда действително Войников се е учел и е напредвал бързо, щом още при първото заминаване на Шафран през 1853 г., той успява да го замести като диригент. Още тогава той се проявява като първия български диригент на оркестър. По-късно, през 1855 г., Шафран отново е в Шумен, а Войников заминава да учи в Цариград. Когато се връща през есента на 1858 г. е назначен за учител в Шуменското класно училище, а на следващата година, само 25 годишен, шуменци го правят главен учител. Вместо „Шуменска полугимназия”, той скоро поставя на входа „Шуменско народно училище”, като показва с това на местните чорбаджии своите демократични възгледи. Това е първата от редица промени, които той прави в училището. А. Стоянов разказва, че той пръв въвел изучаването на българска история и сам седнал да напише учебници. Още през 1858 г. въвежда за първи път като учебен предмет и нотното пеене, а на следващата година създава първите за Шумен и за България ученически хор и оркестър. 

Ан. Стоянов посочва имената на музикантите на тогавашния оркестър, най-изявените ученици на Войников – Андрей М. Рачев, Анастас Пенчев, Харалан Ангелов (първа и втора цигулка), Стефан Илиев, Никола Златев (трета цигулка), Марин Вълчев (контрабас), Георги Попов (флейта), Димитър Станчев (пиколина) и др. – тогава 14–15-годишни момчета. Да направиш оркестър от ученици само по себе си е било доста авантюристично начинание по онова време. Въпреки че хората все пак са били свикнали с оркестъра на Шафран, друго нещо е децата им да се учат да свирят в училище. Как се е приело това, разказват Илия Блъсков и Анастас Стоянов:

„Началото било много трудно. Репетициите ставали тайно „…защото, ако беше явно, гражданите тутакси щяха да вдигнат уважението си от Войникова, който е взел да прави учениците цигулари, занятие доста презряно според тях, което само циганите го упражняват по сватби и гуляи” – разказва в своите спомени Илия Блъсков”. 

 „С тях (учениците от оркестъра бел. моя) той слисал гражданството, когато за пръв път гръмнал ученически оркестър, а също и с декламациите и диалозите, предшествани от хубава реч за събуждане на българщината. В антрактите свирил оркестъра. Ученици и родители останали в възторг от последния и мнението, което имали за него като нещо циганско, се изменило, като чули хубавото и благородно свирене. От тогава мнозина заможни ученици без стеснение на родителите си, почнали да учат цигулка, флейта, китара и постепенно станало на мода.”

Оркестърът свирел редовно на училищни тържества, народни веселия и театрални представления. Паралелната работа на Войников в областта на драматургията и театъра, неизменно води до преплитането на двете изкуства. В резултат на това музикалният съпровод и пеенето се превръщат в задължителен елемент от пиесите на Войников, било то като соло, дует, хор или оркестър. 

Войников продължава делото на Шафран както като диригент, така и като композитор. Досегашният репертоар на оркестъра се обогатява с негови композиции, сред които „Валс”, „Кадрил българка” и „Шумла полка”, написана и посветена на Шумен по подобие на едноименната полка на Шафран.

В началото на 60-те години „Ойникоолу”, както го наричат местните, е най-известният общественик и интелектуалец в Шумен. Всички културни прояви започват с него и са свързани с него. Дейността му обаче от самото начало предизвиква неодобрението на чорбаджиите и турските власти и той често влиза в конфликти с тях. Така през пролетта на 1864 г. след едно решително скарване той е принуден да напусне Шумен и да замине за Браила, където продължава всеобхватната си дейност.

Оркестър в Шумен обаче продължава да съществува и след неговото заминаване през 1864 г. Палката поема първият цигулар Анастас Пенчев, племенник на Войников. За него се знае, че поради липса на средства напуснал класното училище на 17 години и е станал шивач.

Ан. Стоянов разказва: След Войникова се явил Анастас Пенчев с нов оркестър, образуван от 15–16 души, младежи терзии и обущари, снабден при това с нови хубави инструменти. Този оркестър смогнал да бъде порядъчен, но само за две години; ранната смърт на духовития Пенчев турила край на това дело.

Снимка на Анастас Пенчев Вълков (седналия) – диригент на първия ученически оркестър след Добри Войников, с неизвестен музикант. 26 апр. 1864 г.

От оркестрантите, които са участвали в неговия оркестър, се помнят имената на Костаки Хаджихристов, Димитър Велков, Васил Даскалов, Петър Друмев. Репертоарът бил почти същият като досега, като явно Пенчев също е правил опити да пише музика. Той обаче починал на твърде ранна възраст през 1866 г. Продължител на неговата дейност е Костаки Хаджихристов, също по професия шивач. Учил цигулка при самия Шафран и оркестрант в шуменския оркестър, той сега става негов диригент. Освен това обучава учениците от класното училище по цигулка, китара и флейта.

Хаджихристов има запазена една снимка от 1872 г., на която се вижда, че в състава на оркестъра вече фигурира и друг инструмент – виолончелото. Вероятно то е било сред новите инструменти от времето на Анастас Пенчев

Оркестърът все по-активно участвал в живота на града и особено в зачестилите театрални представления. 

Това са първите стъпки на българските възрожденци по пътя на откриване и приобщаване към европейската музикална култура. Затрогващ и вдъхновяващ е техният искрен и пламенен стремеж да се доближат до постиженията на тази цивилизация, да преодолеят времето и да наваксат векове в своето развитие.

--------------------------------------------------

Калина Василева Георгиева е родена в град Шумен през 1989 г. Завършила е Национална Музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” с оперно-симфонично дирижиране и флейта. В момента работи като диригент в Симфониета Шумен (от 2013 г.) и в Театрално-музикален център Разград (от 2015 г.)


Какво четем:

🔴 Наши учени лекуват рак с полимери

🔴 Римски шлем за 3 млн. евро, откраднат при въоръжен грабеж, заблестя след 21 г. в Пловдив (Снимки)

🔴 Ивайло Христов: Тежко е, трудно е, но вървим към добро

Източник: glasove



Коментари



горе