Ливадата, кравичката, постройката...е мое , ето защо съм усмихнат


Поредната разходка из Родопите. Пътеката, т.е. в това село улицата, свършва пред една врата. Чудя се на къде? Зад импровизираната врата виждам усмихнато лице. Започваме разговор. Не ми се тръгва. На изпроводяк си пожелаваме Бог да ни закриля и пази. Тогава се сетих, че не съм го питал на колко години е, защото през цялото време си мислих, че е набор.

“На осемдесет и две” – беше отговора.
Сигурно в къщи огледалото е некачествено, или остаряло – помислих.

А… да те питам нещо, повече от половин час разговаряме, а ти си все усмихнат. Щастлив ли си ?

Отговора: “През тези 82 години не съм обидил човек. Не съм наранил някого. Не съм откраднал. Работил съм в мините. Всичко това, което виждаш зад мен… ливадата, кравичката, постройката и другата къща… е мое , как да не съм усмихнат.”


Какво четем:

🔴 Петте грешки, които съсипват великденските яйца

🔴 Комунизмът ще тормози седмокласниците

🔴 Тежка бойна техника влиза в София за Гергьовден (СНИМКИ)

Източник: почивки в Родопите



Коментари



горе