156 години Габрово град


Виновникът да празнуваме днес 156 години Габрово град е учителят Неофит Георгиев, познат още сред габровци като хаджи поп Неофит - свещеник, монах, преподавател и проповедник. На книга той е написал следното:

1860 МАЙЯ НАШЕТО СЕЛО ГАБРОВО СЯ ПРОВЪЗГЛАСИ ГРАД ОТ ТЯХНО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ТЪРНОВСКИЙ И РУСЧУШКИЙ ПАШИ. ЗА ИЗВЕСТИЕ ПИСАХ АЗ НЕОФИТ ГЕОРГИЕВ СОКОЛСКИЙ”.

Оригиналът на единственото свидетелство за обявяването на Габрово за град е неговата приписка в този църковен сборник, които се нарича „Пролог за юни, юли и август“, отпечатан в Москва.

На вътрешната страна на задната корица е записано, че село Габрово е провъзгласено за град на 4 май 1860 г. От 2 до 5 май в Габрово гостували русенският областен управител Кямил паша и търновският каймакамин Феин паша, които участвали в градските тържества. Според братята Христо и Петър Гъбенски Габрово е обявено за град на 1 май 1860 г.

Автор: Бояна Пенчева, вестник "100 вести"

Още по темата:

Габрово е селище с уникална история

Според официалната информация, с която Община Габрово представя историята на населеното място, началото се поставя с превръщането на Търновград в столица на Втората българска държава през 12 век и последвалото от това значение на пътя през Шипченския проход. Създава се село от свободни и умели във военното дело хора, които поемат охраната на пътя.

Те имали привилегията да плащат по-малко данъци, да запазват собствеността върху земите си и произведеното от тях. Местното население устроило живота си като неразделна част от българската държава, изградило църква, манастирска обител и свързало съществуването си с преминаване мощите на света Петка, култа към която се запазва и до днес. Завоюването на държавата от османските турци не променило коренно поминъка им и почти не се отразило върху принадлежността им към православието, бита и нравите им.

Те продължили да охраняват прохода, заради което принадлежали към военизираните отряди на дерветнжиите, както се наричали вече пазителите на пътя. Задачата им била да охраняват преминаващите кервани и държавни служители , за което носели колективна отговорност. За кратко време били причислени към земите на висш военен, но по-късно станали част от хората на великия везир.

Представител на "царската" власт бил агата на хаса, а българина, водач на военната дружина и местния свещеник на "гражданската". За привилегиите да носят оръжие, да плащат половината от данъците, да не хранят големи военни части те получавали султанско решение, което се потвърждавало от всеки нов султан. Броят им нараствал с годините, от 96 семейства през 1478 година на 500 през 1545 и достигнал около 3000 жители в края на 17 век.

Думата на габровските кметове (чорбаджии) тежала пред търновския войвода и дори в Цариград пред Великата порта. Габровец бил организатор на изграждането на първия български православен храм в Цариград и издаването на султански ферман за отделянето на българския народ от общността наречена "румели милет" (ромейски народ), представлявана от гръцката Вселенска патриаршия. Със събраните средства от габровци по идея на Васил Априлов в селището се отворило първото новобългарско светско училище, което се превърнало в модел за образование по българските земи.

В годините на освободителната за българите руско-турска война Габрово било едно от десетината български градове с най-голям принос за победния край. Местните хора попълнили опълченските дружини, организирали охранителни чети, дали работници за прокарване на пътища и строеж на военни съоръжения, разузнавали и водели военните колони по пътя на руските войски на юг от Стара планина, приели в домовете си хилядите бежанци, организирали болници, приюти за деца и старци, а в края на битките и лагер за пленените турски войници.

В новосъздадената държава габровската интелигенция станала основа на държавната администрация, за която дала народни представители, първия министър-председател, министър на образованието и на войната.

Тяхната сила била в създаването на българската индустрия с фабриките на Иван Калпазанов и неговите наследници, Иван х. Беров, въвел електричеството в производствената си дейност и още много други нововъведения, заради което бил наречен "японеца на Балканите".

Тук развил своят предприемачески талант Пенчо Семов, определен от съвременниците си като "българския Рокфелер". Заради цялата си индустриална мощ и концентрация на промишлеността англичани нарекли града "българския Манчестър".

Национална гордост са участниците в Съединението, обявяването на независимостта на България и войните за освобождение на българските земи в Одринска Тракия и Македония.

От Габрово са 10 министри, 11 генерали и 25 крупни индустриалци, писатели, поети и учени. Наследеното от годините преди 1944 става основа на един индустриален град известен със своята тъкачна, трикотажна, кожарска, телферна индустрии, институти за техническо развитие. С промените от 1989 година промишлените гиганти се заменят от кокетни роботизирани фирми, изнасящи продукция по цял свят.


Какво четем:

🔴 Канелата лекува, пречиства, засилва имунитета

🔴 Улицата Вече има фалшификат на новите метални двулевки

🔴 ​Фанатици обрязват и убиват с камъни Св. Николай Софийски Нови

Източник: Дарик



Коментари



горе