Христо Димитров от ансамбъл "Българе": На 46 г. и 113 кг съм. Още танцувам, но е същото като бенефиса на Стоичков - после едва дишаш


Бен Крос играе Джеймс Баучер в спектакъла “Осмото чудо”. След премиерата му ще направя световно шоу с български фолклор, казва създателят и ръководител на ансамбъла

- Г-н Димитров, само след дни - на 14 юни, е премиерата на най-новия спектакъл на ансамбъл “Българе” - “Осмото чудо”, в който участва и английският актьор Бен Крос. И той ли танцува, какво представлява спектакълът?

- За първи път ще има кино в самия спектакъл, който е симбиоза между театър, филм и танц. Зрителят започва да гледа един филм, който оживява на сцената. После се връща към филма, после пак оживява. През цялото време има отпратка от екрана към сцената. Главното действащо лице е Джеймс Баучер, който се изпълнява от холивудския актьор Бен Крос. И той е с ирландски произход, както Баучер. Партнира му също холивудски актьор - българинът Атанас Сребрев, който снима за Холивуд. Историите, които тези двама души си разказват, оживяват на сцената. Ансамбълът танцува това, за което двамата разказват. Танците са от всички краища на България - Тракия, Родопите, Шоплука.

За ансамбъл “Българе” това е новаторство в творчеството, а и в самото изкуство, тъй като подобно нещо не се прави никъде.

- Атанас Сребрев играе ролята на унгарския композитор Бела Барток, защо?

- Да, това е диалог между Джеймс Баучер и Бела Барток.

- Двамата исторически срещат ли се?

- Аз съм се подготвил за този въпрос, защото го очаквам. Спектакълът е изпълнен с фактология. Ако някой иска да опровергае, няма да може да го направи. А до каква степен всичко това е истина, няма да отговоря нито положително, нито отрицателно. Правя го, защото мисля, че си заслужава човек да се поинтересува малко повече от живота на тези двама души. Това са велики личности. Притесних се, когато установих, че извън София

никой не познава

Джеймс Баучер, а в

София го познават,

защото има улица

и спирка на метрото на негово име. Това не е добре за човек, отдал живота си за България и избрал да умре тук. Така, както направи и Ян Чарлз Андерсон, заради когото ансамбъл “Българе” съществува и до днес.

Учудих се, че не познават и Бела Барток. А той е първият композитор, който е вкарал неравноделните размери в световната класическа музика. И ги наричат български, защото са такива.

Колко космополитни са били тези личности - да отидеш в друга държава, толкова да я обикнеш, че да дадеш живота си - като Джеймс Баучер, или цялото си материално богатство - като Ян Чарлз Андерсон, за възхода ѝ. Не да имаш 10 милиона и да дадеш 2 от тях за нещо. А да имаш 2 милиона и всичките да ги дадеш, за да възродиш културата на една страна, както направи Андерсон.

- Какъв е Ян Чарлз Андерсон, защо ви е помагал толкова много?

- Никога не съм му искал пари. Винаги е било обратното. Казваше ми: “Христо, какво правиш сега? Имам страхотна идея.” Питаше ме какво ще ми трябва, колко струва примерно музиката и ми казва: “Ето ти парите.” Това е негов доброволен акт и той си даде цялото материално притежание.

След като се запознават, двамата със сестра ми живеят в Швейцария. После той опозна България и остана тук.

Сега сестра ми е вдовица с две малки деца и няма никакви пари. Има къща, но нищо друго. Този човек даде всичко, което имаше, и умря. Като някакъв Божи план.

- От миналата година говорите за “Осмото чудо”, защо?

- Миналата година събирахме пари за него. Тогава направихме концерт “Артисти подкрепят артисти”, в който много хора излязоха на сцената без хонорари, за да могат приходите да отидат за този спектакъл. Преди това имаше и други събития - известни личности рисуваха картини. Сред тях бяха Йорданка Фандъкова, Асен Блатечки.

- Те могат ли да рисуват?

- О, да, даже картината на

Фандъкова, която

нарисува шопска

шевица,

е в моята колекция, тъй като човекът, който я купи, ми я подари.

- Кой е той?

- Стоян Проданов, бизнесмен от Ямбол. Купи я за 4000 лв. Най-хубавата картина беше може би на Калин Сърменов поради простата причина, че той е и художник. А от тези, които не могат да рисуват, най-уникалната картина направи Владо Въргала. Той нарисува слънчогледи ала Въргала Гог. Семейство Барбукови я купиха за 5000 лв. Впрочем някои много хубаво рисуват - Веселин Маринов, Мариана Попова, а Радостин Кишишев направо си е художник.

- Как се издържа ансамбъл “Българе”, само с благотворителни концерти ли?

- Ние събирахме пари много време. Досега първите ни три спектакъла - “Това е България”, “България през вековете” и “Албена”, бяха финансирани от един-единствен човек. Всъщност двама, с неговата съпруга - Ян Чарлз Андерсон и Елена Андерсон, която е моята сестра. През тези години те ни дадоха може би около 2 млн. лева, а може и повече, за да се създадат спектаклите и да се поддържа дейността на ансамбъл “Българе”, да се създаде фестивал на фолклорната носия в Жеравна. Дойде обаче кризата, тежките моменти, Ян вече не е между живите, почина миналата година. Поради тези причини ние 9 години не сме излизали с премиера, защото “Осмото чудо” ни струва около 370 000 лв. до този момент, ще има и още.

Това изкуство винаги трябва да се дотира. Затова работим със спонсори, тъй като не получаваме държавна субсидия. Имаме и държавен спонсор - АЕЦ “Козлодуй”. Искам да благодаря на Министерството на културата, което ни отпусна финансова подкрепа за “Осмото чудо”, нещо, което до този момент не ни се е случвало.

- Кое е осмото чудо?

- Ще се разбере в самия спектакъл.

- Ваш ли е сценарият?

- Пиша сценария, правя режисурата, хореографията.

- Но и танцувате?

- Да.

- Защо?

- Не ми се ще да отговарям на този въпрос, но няма как. Танцувам, защото няма кой друг да го изиграе.

- Мислех, че ви е приятно и искате.

- Да си на 46 години

и да тежиш 113 кг

и да трябва да излезеш да танцуваш на сцената, е същата работа като на Стоичков оня ден на бенефиса - след като игра, не можеше да си поеме въздух.

Този спектакъл, както и досегашните, ги правя на принципа на показването. Измислям хореографията, запаметявам я, танцувам я и гледам в огледалото как изглежда. В един работен ден примерно създавам 12-13 секунди хореография. На другия ден я показвам на танцьорите, те я заучават и аз я забравям, за да започна да правя следващата.

Всичко това е свързано с огромно физическо натоварване, но което е по-лошо, с огромна физическа болка. Нашето изкуство е едно от малкото, в които те боли, като работиш. Но не можеш да кажеш: “Няма да работя днес”, защото имаш дата на премиерата. Този спектакъл ще е последният, на който правя хореографията по този начин. Повече няма да имам физическа възможност. Оттук нататък само ще показвам движения, без да ги танцувам в сила или да скачам.

- Замисляте ли друг спектакъл?

- След “Осмото чудо” ще премина в шоубизнеса, искам да създам световен шоу спектакъл на базата на българския фолклор. Него обаче пазя изцяло в тайна като проект, но от другия ден след премиерата започвам работа по новия проект.

- Защо световен?

- Фолклорните спектакли са много ограничени откъм публика. Ако има примерно концерт на фолклорния ансамбъл на Полша, ще отидеш ли да го гледаш? Не.

- Но съм гледала концерт на 100-те унгарски цигулки.

- Защото е направено под формата на шоу. Публиката е много по-отворена да гледа шоу спектакъл, отколкото фолклорен концерт.

Искам да направя

нещо, което не е

подобно на нищо,

нов жанр

- Вярно ли е, че не са ви приели в Държавното хореографско училище заради ниския ръст?

- Да. Тези изисквания са задължителни за танцьорите. Но сега изпитвам удовлетворение, че не съм влязъл в хореографското училище. Ансамбъл “Българе” направи революция в българския фолклор. Преди него фолклорът беше в абсолютно забвение, а днес има 5 фолклорни телевизии, всички попфолк изпълнители пеят български народни песни, народната носия дори се налага като официално облекло.

Не казвам, че всичко това сме направили ние, но ансамбълът е много мощен мотор в това направление. Защото за първи път излязохме на сцената и показахме фолклора по нов начин.

Затова сега съм щастлив, че въпреки че не мога да правя нещата, които танцьорите от Хореографското училище правят - шпагат например, запазих моята идентичност.

Иначе тогава мечтата ми беше да вляза в Хореографското училище и много съм страдал, че съм бил нисък на ръст. Никога не са ме вземали на турнета, не са ме пускали да играя с големите, както моите съученици, не са ме приемали в държавни ансамбли. Защото съм нисък. Сега при мен има едно ниско момче, което съм взел, въпреки че понякога ми разваля редицата, но знам как се чувства. А най-добрите танцьори са ниските до среден на ръст, висок танцьор, който да е добър, е изключение. Високите са красиви да ги снимаш и гледаш, но за танцуване не.


Какво четем:

🔴 Роден е Освободителят на България

🔴 Стамен Григоров – лекарят, който разгадава тайната на българското киселото мляко

🔴 Село Звездел

Източник: 24 часа



Коментари



горе