Гайдар спасил от разстрел войници с родопска песен
“Сивковскана чоста гора”, която изсвирил Михаил Киряков като последно желание, 
“Последното ми желание преди разстрела е да изсвиря с гайдата си любимата песен.”
Тези думи станали причина родопчанинът Михаил Киряков да спаси своя и на още войници живот през 1917 г. Киряков и още 4-ма са осъдени на смърт чрез разстрел пред другите войници за назидание. Войните от 21-и средногорски полк с трепет очаквали да чуят последните им думи.
Един поискал храна, друг - цигари. Дошъл редът на Михаил Киряков от Чепеларе да поиска нещо, преди да бъде убит.
Ако е възможно - да
посвиря за последен
път. За живот и
смърт - то ми е,
рекъл родопчанинът
Военните съдии се спогледали и му отговорили: “Добре, изсвири която искаш песен.”
Донесли му гайдата, развързали му ръцете и Михаил засвирил с цяла душа. Всички
мълчали и слушали любимата му песен “Мила ми е, мамо, драчка ми е, сивковскана
чоста гора”.
Когато досвирвал песента, настъпил смут, стари войници в редиците, обръгнали
на всичко от войната, ридаели на глас. И когато осъденият досвирвал и допявал
последните стихове, войнишките редици завикали: “Милост”, “Милост”.
Тогава военният състав се оттеглил на заседание и отменил смъртната присъда на гайдаря и другите. Помилваните се струпали да го прегръщат със сълзи на очи. След това се разказва, че Михаил Киряков дори е бил отдельонен командир на 21 човека. Част от тях били разстреляни и паднали в изровен трап, преди да дойде редът на родопчанина.
“Дядо дълго получаваше писма от хора, които са се спасили благодарение на него, от Габровско, от още 1-2 места от страната, не само от тях, а и от техни близки”, спомня си най-голямата му внучка Йорданка.
За истинноста на историята на родопския гайдар, която звучи като легенда, разказва през 1937 г. изследователят на историята на Родопите и писател Васил Димитров, известен с литературния си псеводним Янтай Кавалов. Според близки на Киряков той всъщност не е бил дезертьор, но бил ранен и не могъл да открие полка си. От страх да не попадне при сръбски военни части, се скитал цяла седмица.
Съставителят на списъка на бунтарите войници го вписал, че е сред участниците във Войнишкото въстание. Киряков не се е разделял с любимата си гайда и през трите войни, в които е участвал - Първа балканска, Втора балканска и Първа световна.
Носил я в раницата и свирил на войската при отдих и преди тежки битки. Войниците я наричали жалната песен. След войната Киряков станал лесничей и се преселил от Чепеларе в Девин.
“Редовно е участвал до преклонна възраст в самодейните състави в града, а гайдата му е сред един от експонатите ни”, казва Татяна Димитрова, уредник на музея в Девин.
Внучката му твърди, че дядо ѝ до края на живота си не е свирил на друга гайда
освен на тази, която му е спасила живота, защото вярвал, че му носи късмет. Гайдата
е по-малка от сегашните, с които свирят майсторите на каба гайдите. От дълга употреба
станала неугледна и протъркана, но старецът не я оставял.
“Можел е да си купи много гайди, но не намерихме друга, тази му е била единствената,
нея помня”, казва Йорданка.
Още приживе увещавал тримата си синове да го изпратят с гайдата до гробището и да му свирят “Сивковскана чоста гора”. Уважаваният родопчанин обаче бил изпратен не само от един, а от 10 от най-добрите гайдари в района, организирани от създателя на именития оркестър “100 каба гайди”, спомнят си девинчани. Починал е на 1 януари 1971 г.
“Бях малка и не можах да отида на погребението, но хората ми разказваха как целият град го е изпратил - много беше обичан и уважаван”, казва внучката му. Песента, която войникът пял, е реална и се пее до днес. Сивковскана гора е над Чепеларе, а в подножието ѝ има махала. Тя е на олимпийската шампионка Екатерина Дафовска.
Популярният вариант, който е в репертоара днес на всеки изпълнител на родопски песни, е кратък:
Мила ми е, мамо, драчка ми е Сивковскана, мамо, чоста гора дет се рано, мамо, разлистнува,
рано, рано, мамо, по Гергьовден и по-рано, мамо, по Благовец.
Мили ми са, мамо, драчки ми са Сивковскине малки моми
де се рано, мамо, рано стават и се рано, мамо, пременуват.
Оригиналът, записан за първи път през 30-те години, реално се състои от 36 строфи, всяка от по 5 стиха и има няколко варианта сред фолклорните сборници за родопски песни.
Сюжетът ѝ разказва
как майка пита
смъртно болния си
син Стоян какво
му е най-мило
Той отговаря, че това е Сивковскана гора, където бил овчар и гледал момите как перат в реката.Там било и първото му либе Вангелинка, която стои на бял камък и се любува на мрените. Майката на Стоян кани либето му да иде в дома ѝ да се прости с умиращия Стоян. Тя увещава любимата на сина си да го жали 3 г., ако го обича, докато отворят гроба му, за да вземе пръстена.
Девойката изпълнила заръката и когато разтварят гроба, пръстенът сам се нанизал на ръката ѝ. Стояновата майка увещава любето да се омъжи за друг и да не забравя и нея, защото я възприема като снаха.
“Баба ни разказваше много пъти, като бяхме малки, как дядо е спасил хората с тази песен”, казва внучката.
Йорданка е най-голяма от 3 сестри. Съпругът ѝ Петър Янков с умиление разказва как старецът се вдигнал от Девин до София за сватбата им, за да им свири с гайдата.
“Много хубав човек, голям добряк. Много се радваше, като ни види, видя и първото си правнуче - дъщеря ни Росица. Преди да почине, детето беше на 2 г.”, казва Петър Янков.
Той и съпругата му работили в София, където изкарали 42 г. Прибрали се в Девин, където избрали да карат старините си - на метри от къщата на прочутия гайдар.
Той имал трима синове. Никой от тях не е участвал във война. Затова пък баща им има 4 медала за храброст от войната, изложени в музея в Девин. Внучката дарила на музея в Девин грамоти и медали на дядо си, връчени му от цар Борис III.
Какво четем:
🔴 БЪЛГАРИН С ИЗЯВЛЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ НАС🔴 Комбина (1982)
🔴 Слави Трифонов: Имам договор с bTV до 1 септември, след това ще направя каквото трябва
Източник: 24 часа
Коментари
Последвайте ни във facebook!
