Георги Мамалев на 64: Обичам да готвя и да мия чинии!




“Ваше величество, търсят ви” - е сигналът на мобилния телефон на чиновника, който... краде крушка от тоалетната на службата, докато гласът от джоба му го величае. Иманяр, лично открил плочата на хан Крум Страшни, се тюхка, че е единственият загрижен за културно-историческото наследство в държавата. Лекар, смачкан от нескончаемите здравни реформи, се е размечтал за европейски пациент - точен, изряден, спретнат и... здрав, да ти е кеф да го умориш... И бизнесмени, и политици... и дребният човечец, превъртащ като луд каналите на новините в търсене на отговор на жизненоважния въпрос, който Мамалев задава в емблематичния си моноспектакъл “Какво става?”.

Георги Мамалев е човек, който не се нуждае от специално представяне. По-възрастните читатели го обичат заради изявите му в театъра, киното и култовото някога шоу “НЛО”, а по-младите - от телевизионните предавания “Денсинг Старс” и “Байландо”. На 5 август Мамалев стана на 64.

Талантът му е забелязан още преди да стане актьор. И до днес той си спомня как се е борил, за да влезе във ВИТИЗ. Първия път не ме скъсаха на изпита, минах всички кръгове. След 9 дена обаче ме нямаше в крайното класиране.

Дори и за миг не съм се замислял да се откажа и да не кандидатствам отново. След един от кръговете режисьорите Христо Писков и Ирина Акташева ме поканиха за роля във филма “Като песен”, дори искаха да ми помогнат и да ме отложат за казармата. Отказах им. Отвърнах им, че не ми е важно да се снимам, а да вляза да уча. Борех се за висше, споделя в свое интервю Георги. След това се оказа, че съм постъпил правилно. Освобождаваха ме, докато бях войник, за снимките, спомня си актьорът.

Голяма веселба! А тъй като снимах филми, военните ме сложиха да служа в ДНА Пловдив. Там играех в пиеси, пеех песни с оркестър на живо

Ето, започвам с филмите, в които съм участвал - над 40, на театралните роли съм им изпуснал бройката, а участията в концерти и други представления са може би над 1000, изобщо участвал съм в десетки хиляди постановки... Моята творческа дейност освен у нас е била и в чужбина - играл съм почти в цяла Европа, в Израел, в САЩ. Няма какво да се лъжем обаче - това, което ми предстои, Господ ще реши колко още време ще ми даде, но работата ми като количество няма да бъде същата, все пак.

Вече се навършиха 44 години от първия ми снимачен ден, помня много добре - беше през февруари 1972 г. А пък през 1973 г., вече като студент във ВИТИЗ, ме поканиха в Театър ”Сълза и смях” да изиграя една малка роля. И оттогава като се започна... И давайки си сметка за отклика на публиката през всичките тези години, мога да кажа, че оценката е добра. Станах популярен, обичан, защо да го крия!



Да кажем, че хуморът по принцип е трудно нещо

Аз обаче правя моноспектакли от дете, непрекъснато излизах и разправях смешки на децата. Но аз имах и шанс да изиграя в последните години и доста драматични роли, особено в ”Последната нощ на Сократ” на Стефан Цанев участието ми беше доста успешно. Радвам се, че получавам такива роли, макар че и аз самият си мисля, че съм по-известен, че по ми допадат и ми се удават комичните образи. Всичко е труд, много труд и вдъхновение. Обичам много публиката си. Искам да я разсмивам. Правя го от сърце.
Любимец на публиката и на колегите си, Георги Мамалев е винаги желана компания, но как изглежда у дома?

Много смешен, с две думи го характеризира съпругата му Ели.

Особено пък когато реши да се скара или да се направи на много строг. В такива случаи застава сериозно и придобива подходящото за ситуацията гневно изражение, на което домашните не издържат и вкупом прихват да се смеят. ”Когато опита да се скара на децата, става толкова забавен, че не можеш да издържиш”, обяснява Ели. А Жоро? Той се напушва още повече и... става още по-смешен, докато накрая сам се разсмива.

Така изглежда известният български актьор в собствения си дом. В интерес на истината, той много рядко се кара и сърди на семейството. В повечето случаи е весел, усмихнат, пълен с енергия и готов на всякакви ”подвизи”.

Животът е един. Човек може да го прекара прекалено сериозно или пък по-весело

За предпочитане е, понеже е един, да го преживее по-весело, е кредото на актьора. И той се старае да го спазва.

Със смеха и чувството си за хумор Жоро е заразил всички у дома.

Усмивката и слънчевото излъчване веднага се набиват на очи, щом човек види съпругата му Ели. А по професия тя е адвокат.
И аз, и съпругата ми успяхме досега да гледаме в една посока - нещо много, много важно. И резултатът е налице - дадохме добро възпитание и образование на децата си, сами израснахме в кариерата си - както аз, така и жена ми, сме реализирани хора. Така че дай Боже да имам нови възможности да свърша още добри дела.

Сигурно мнозина се питат как изглежда един ден в дома на семейство Мамалеви. Истината е, че е много напрегнат. Ели обикновено излиза рано сутрин и се прибира вечер. Жоро пък е зает предимно вечер. Но и двамата бързат да се приберат вкъщи, където се чувстват най-добре.



Обичаме да седнем на масата и да си споделим кой какво е преживял

Будуваме до късно, защото много ни се говори. Сутрин пък трудно си отваряме очите, разказва Ели.

В дома всеки има свои приоритетни дейности. Ели се грижи за цветята, които са голямата й слабост.

Кулинарната дейност в дома поддържа Жоро, въпреки че напоследък почти няма време за това. Майсторлъка в кухнята той владее по наследство. Баща му бил готвач и покрай него Жоро научил много тънкости. Има мъже, на които готвенето им е чуждо, а на мен не е. Аз обичам и да мия чинии, не мога да търпя мръсни съдове в мивката. От малък съм израснал в кухня и не се притеснявам от това да измия нещо или да сготвя, признава си актьорът.

Да се чуди човек - шегува ли се, или говори сериозно.

Паулина БОЯНОВА


Какво четем:

🔴 Надпис "Болгар" на плочка от македонския град Виница отваря тема българин ли е Ахил

🔴 Банички-трепач, толкова вкусни, че ще зарежете диетата заради тях!

🔴 Уникална находка край Силистра

Източник: Блиц



Коментари



горе