Стефан Продев - oт лулата до пишещата машина


Наричат го "жрец на думите" - и в журналистиката, и в съвременната литература и култура той бе класически пример на интелектуалец, а живото му духовно наследство и днес ни позволява да не мислим за него в минало време.

Той беше хартиен човек. Беше изтъкан от вестници, те го бяха изградили. Хората, които го познаваха, знаеха, че той имаше нужда от малко неща - от лулата и разговорите на маса в Клуба на журналистите, но преди всичко от пишещата машина и вонята на олово и мастила в наборния цех.

Преди 15 години, на 4-ти септември 2001 г., българската журналистика и българската литература останаха без невероятното перо на Стефан Продев. Той си тръгна на 73 г., оставяйки след себе си огромно творчество: есета, разкази, статии, събрани днес във внушителен  многотомник. Продев бе главен редактор на "Дума" в продължение на 10 г., от първия й ден до лятото на 1999 г. Докато бе начело на соцоргана, бе тачен и презиран, хулен и боготворен. В началото - когато "Дума" бе във възхода си - привържениците на соцпартията се покланяха ниско пред него като пред кумир. Защото от фалиралото в обществените очи след 10 ноември 1989 г. "Работническо дело" Продев направи заедно с екипа си всекидневник, от който се учеха на професионализъм новите поколения журналисти. Продев подпали фитила на вътрешната война за първи път изричайки публично през 1995 г. на един висш партиен форум името "Орион" и формулирайки проблема за социалното разделение в БСП на "червени бабички" и "червени мобифони". Така постави началото на дълга битка срещу себе си и партийния вестник, която не можа да го отстрани, но финансово обезкърви всекидневника. "Червените мобифони" наливаха парите си в алтернативни трибуни и оттам продължаваха да громят Продев и "Дума".

Между другото, големият общественик, публицист, писател и журналист до смъртта си през 2001 година така и не се научава да работи на компютър, предпочита старата си вярна пишеща машина. А когато в средата на 90-те години на миналия век се появяват мобилните телефони, Продев категорично отказал да ги използва.

И занаятът няма да го забрави. Българското вестникарство, каквото и да е то днес, носи в себе си и гена на Стефан Продев.

Из "Фрагменти за грубостта"
Стефан Продев

 

Докато някои спорят чия е интелигенцията, в обществото ни зрее непонятна грубост. Горят се книги, събарят се статуи, поругават се сгради, отричат се хуманни призиви. Анатеми се сипят над имена и творения, сякаш не става дума за култура, а за попска свада. Лекомислени пера задраскват цели духовни периоди в името на политически цели. Изравят се трупове, за да се погребат живи постижения. Клейми се всичко, което свети и оборва тезата за безкрайния мрак. Писатели преследват писатели. Журналисти разпалват омраза срещу вестници. Политици насъскват срещу творци. Нещо зло пълзи и заплашва всеки, който не иска да бъде друг или различен. Били са тежки времена, но такава духовна ненавист като че ли не е била никога. И защо е всичко това? За да се докаже или отрече една идея, или за да се спечели някаква битка? Наивно е, ако някой мисли, че в случая грубостта ще му помогне. Грубостта ражда само грубост. Тя не е нито позиция, нито оръжие. Тя е звяр...

* * *

Веднъж видях как вълци нападат кон. Докато кучетата и овчарите се вдигнат, от красивото животно не остана нищо. Страх ме е, че и върху нашата култура се нахвърля глутница. Тя не е голяма, но е страшна. Няма лице, но има зъби. И което е най-тревожното - овчарите са се разбягали. Ще я спаси ли някой? Кой знае. Грубостта не си поплюва. Тя е гладна за успех и няма скрупули. Докато пиша тези редове, някой точи зъби срещу някого. Безнаказаната хапка подлудява...
Носителите на грубостта са различни. Но най-опасни между тях са онези, които търсят себе си там, където не им е мястото. Полуинтелигентните, полуталантливите, полууспелите, полуобидените, полуистинските. Непостигнали своето чрез дарбата си, те го получават чрез ненавистта. За съжаление времето им помага. Не друг, а те сменят цветове и кожи за една нощ. Не друг, а те развенчават таланти и идеи. Не друг, а те дават оценки и лепят етикети. Пропуснали или загубили успеха в миналото, сега се стремят към него с цената на всичко. Мнозина от тях почти нямат биография, но това не им пречи да рушат биографии. Всички, които са ги надбягали, са тяхната днешна плячка. Тук не става дума за пари или за имоти, а за реализация, за място в духа, за слава. Тези полуписатели, полукритици, полуестети, полуучени, полуартисти заемат позата на обидени и искат сметка от всеки, който се е осъществил независимо от страданието и пороците. Той е тяхното отрицание. Доказателството, че дарбата е по-силна от времето. Ето защо тези закъснели хора имат само един шанс - безцеремонната грубост. Сега тя е необходима на голата политика и те стават нейни наемници. Чрез нея, а не чрез таланта си те влизат в обществения живот и създават имена. Политиката ги хвърля от митинги във вестници, от вестници в партии, от партии в парламента - навсякъде, където има нужда от тях и експлоатира грубостта им. Всяко време има своите грубияни. Има го и нашето. Докога ще ги носи на рамото си, не се знае, но лошото е, че в момента гласовете им дават тон на живота. А това е тонът, който пречи. Той не извисява, а насъсква. Ражда ту страх, ту злоба, ту омерзение. Ето кое безпокои хората. Те имат нужда от добра дума, а получават прокоби. Политиката на отделни среди не се интересува от тях. Затова грубостта е на мода. Грубостта и нейните воини, които, пропуснали да създадат нещо голямо, рушат и малкото...

* * *

В гората съм срещал огромни мравуняци, разрити от глиган. Печална гледка е да видиш как строеното с години е отишло на вятъра. Мравките се щурат полудели, а белите им яйца умират под слънцето. Имам чувството, че и в нашата култура ровят глигани. Ценни творения и големи имена се въргалят безпомощни в общия хаос. Грубостта ги отрича не защото са ненужни, а защото са създадени в друго време. Тя ги ненавижда, за да се докаже. Полутворците искат да изглеждат творци. Това не е просто амбиция. Надали има нещо по-безсъвестно от онзи, който иска да докаже, че е фактор, без да е бил факт. Това е болест...

* * *

24news.bg


Какво четем:

🔴 Дан Колов – Балканският лъв

🔴 10 действия, които винаги носят щастие

🔴 Бойко Борисов "изригна" току що във Варна: Бедният български народ задръсти магистралите! Видя се с пари, не спира да ходи по почивки

Източник: 24news



Коментари



горе