Истината за Батак и баташкото клане: Свидетелства от записките на Петър Горанов (1829-1925)
След потушаването на Априлското въстание името на Батак става най-известното
не само в Българско, но и в чужбина. Това се дължи на международната анкетна комисия
за разследване на извършените варварства, жестокости и мъчения над българите по
време на въстанието и неговото потушаване. Истината за въстанието в Батак и за
потресаващото клане по време на неговото потушаване най-добре свидетелстват в
спомените на Ангел Петров Горанов, родом от Батак, син на участника в Априлското
въстание, представител на първото Велико народно събрание в Оборище и ръководител
на батачани по време на сраженията Петър Горанов (х.Геров). Тези негови спомени
по най-категоричен начин опровергават опитите на някои наши и чужди „реформатори“
на историята да деформират и да представят за мит героичните и потресаващи по
своята жестокост трагични събития. По-долу се представят със съкращения, част
от спомените на А. Горанов:
„На 23 априлия-Гергъовден, Петър Горанов заповядал да слязат четите от позициите, които се наредили по войнишки на широката площад пред черковата „Св.Неделя“ дето се извършило молебствие от свещенниците поп Нейчо и поп Петър п. Илиев. Възторгът бил неописуем. (Подобно на Панагюрище въстанието се обявява в църквата по най-тържестевен начин.) Подир молебствието всички целували кръста под благословението на свещенниците за успеха на своето предприятие… На позициите било весело…(Съгласно източници общо броят на въстаниците надвишава 1000 души. Батачани обаче разполагат само с 500 пушки, 380 пищова и 20 шишанета. Остналото въоръжение се състои от ножове и маждраци. Въстаниците разполагат и с артилерия, състояща се от 2 черешови топа.)
На 29 априлия симерлантската стража вечерта по 12 часа забележила по доспатския път откъде Ташбоаз (днес язовир) да идат голямо количество въоръжени башибузуци. (Ахмед ага успял да мобилизира и поведе след себе си 8000 башибузушки пълчища от Доспат, Ардинско и др. На 30 април врагът е вече на“Петрово бърдо“.)
…Додето първенците… още не знаели какво да се решат и какво да предприемат, пристигнал един батачанин, който бил хванат в гората от башибузуците, изпроводен нарочно от предводителя им, известният на всички селяни Ахмед а(г)а Барутински с послание да каже на баташките първенци да се представят незабавно при него и му обещаят в разстояние на 2 часа да му предадат всичкото оръжие…, другояче той ще нападне селото и ще земе оръжието със силата на своите башибузуци. По повод това, П. Горанов събрал на часа съвета и след съвещание проводили в стана на Ахмеда (пратеници) да отговорят на башибузушкия началник, че батачани по никой начин не приемали да си предадат оръжието, с което са прогласили свободата и независимостта си, и че ако Ахмед иска да го земе със сила, те са готови да се бият!…
Преди да се завърнат пратениците от страна на неприятеля, П. Горанов взема от позициите (Свети Георги и Царъов комин) 100 души и тръгва по височините. Когато стига на могилата Кънева барика, от страна на неприятеля се отделили 200-300 души с червен байряк и с диви викове се спуснали по посока на въстаниците. Между това нападателите заградили от всяка страна селото… Наченал се непрекъснат бой. На първо време башибузуците загубили няколко души убити и се видели да се оттеглят на такъв разделеч, на което баташките куршуми не можели да ги стигнат. Тогава П. Горанов заповядал да извадят черешовия топ, който изпразнили 4 пъти едно по друго, но не направили никаква повреда на неприятелите и не им произвело никакво особено впечатление. Наред с пушечните гърмежи следвали нескончаеми диви викове от всички страни… П. Горанов наблюдавал борбата с ентусиазъм и с висок глас ободрявал и насърчавал четата… Насърчителните гласове се слушали и от училището, където било пълно с мъже, жени и деца. Но скоро те са станали безполезни. Башибузуците с голяма сила направили атака към позицията… Взело да се мръква. Турците заели всичките височини покрай селото и непрестанно гърмели върху къщата… Освен куршумите навсякъде летели като парцали сняг, запалени маслени пачаври за подпалване къщята и плевните… (Като вижда безизходното положение през нощта на 30 април срещу 1 май П. Горанов пробива затегнатия обръч на противника и извежда голяма група батачани, които се спасяват. Другите защитници на Батак остават и търсят начин да се укрият.)
…Населението без разлика на пол и възраст се събрало в черквата, в училището и в Трендафил Кереловата къща, които места се считали за по-здрави, по-сгодни за самозащита и по-неизложени на подпалване… Останалите в долния край пак се събрали в Богдановата къща. Повече от 4000 пушки произвеждали непрекъснат екот над селската продълговата котловина… Селото отвсякъде се запалило… Пожарът продължавал сам по себе си. Скоро огънят се приближил до Богдановата къща като произвеждал ужас и трепет у събраните в нея селяни; там имало 200-300 души мъже, жени и деца. Защитата се подържала само от няколко души, от прозорците на стените и хладниците на зимника. Всички други стояли като омаяни, като хипнотизирани в някакво сънливо състояние, препълнено с уморителна задушливост, стенание и ледена отчаяност…
Заранта на другия ден турците пратили един посланник с предложение да се предадат, защото уж селяни от черквата и Трендафиловата къща се били предали като им обещали, че не ще им направят нищо зло. След тоя пратеник явили се наблизо познати, прикрити помежду съседните сгради, които молели и уверявали първите да си предадат оръжието под тяхна лична отговорност и да излязат да гасят пожара. Затворниците в Богдановата къща се помамили и се решили да си предадат оръжието…, оръжието го събрали…, и го предали на познатите тям турци от Яни махала.
Тогава всички башибузуци… заградили Богдановата къща и наченали такова потресающо и отвратително клане, такива сърцераздирателни ужаси, каквито никога не е виждало Човечеството …Освен обирите, те начали с различни мъки да се трудят да изнасилват уплашените жени, но в това срещнали такова отчаяно съпротивление, че при всичката неравна борба ни една стаена страст не успяла да получи удовлетворение. Нашите си служили с ноктите, зъбите, с малките дървета, бакъри, ножчета и други подвижни тела като оръжие… Кръвта затекла…
На средата донесли един труп (дебело дърво-чукън) и до него се изправил един висок черен като комин, страшен като дявол помак с възпретнати ръкави, с препасана отпреде му червена престилка, земана от някоя млада жена, със забучена от страна дълга кърпа за обърсване на кървите…, разгърден, бос с окъсани потури…, с превързана кърпа на главата, а отгоре забучена босилена китка, земани от някоя мома и с пелка (балтия, топор), който сече от двете страни в ръцете си… Звероподобните ръмжения се подпалили отново с по-голяма отвратителност. Към касапина и чукъна повели един гол батачанин, който сам си подложил главата на чукъна. Касапинът издигнал пелката (топора-брадвата) и с див рев я сложил с всичката си сила върху лежащия на чукъна батачанин… Глух удар…, но главата стояла още на тялото. Пелката се издигнала повторно, червените кърви на широки бразди прошарили бялото тяло и нещастникът мъченик направил едно малко движение, не за самзащита, не за отбрана, не от страх, а за да си подложи по на място врата, за да отбегне по нататъшните промахи на касапина… Последвал нов удар… и главата на жертвата се търколила на два разкрача, а тялото се сгромолясало около дръвника. Ето и втора жертва. Подир малко и втора отсечена глава… и трета глава… Кръвта тръгнала на потоци по земята!
Жертвите стояли и с някакво тъпо и сънливо хладнокръвие чакали реда си. Никакви плачове, никакви сълзи, никакви разкаяния и жалости, никакви вълнения и страсти – нищо, нищо не движело и не безпокояло никого! Тук там се чували само гласове на бозайничета… Отсечените глави и отделените от тях тела скоро съставили грамадни купове около дръвника. Батачани сами си повдигали мъртвите и си чистили място за себе си. Бащата например е заклан, синът се събличал бързо, хвърлял дрехите и парите си в грозните ръце на башибузуците, отивал сам при касапина, хващал главата на баща си, целувал я няколко пъти без сълзи и без глас, хвърлел я на грамадата от мъченически глави, после прегръщал мъртвия му кървав труп, притискайки го за последно целувание и последня раздяла към обятията си, прехвърлял го настрана върху грамадата мъртви тела и сам подлагал врата си на дръвника!… Освен клането на дръвника наченало и друго… При касапина захванали да се явяват или да се довличат с отесчени ръце, крака, носове, уши, с кълцани и окървавени лица клани и недоклани… Самите касапи се бързо променявали и си гласели жертвите, които им отсичали разни части по тялото и най-сетне главата!…
…Станало нужда да донесат още два дръвника и християнската, българската или баташката касапница се разширила.
Наченало се клането и върху жените, момите, бабите и децата. Най-напред жените завеждали на дръвника, облечени само с риза, но по-сетне като видели, че това е в голям ущърб на голаците башибузуци, раздрали пердето на собствения си и на човешкия срам и захванали като мъжете да ги събличат голи и да ги колят като овце или като кокошки на дръвник… Повеждат майката на дръвника, а децата й припкат около нея, притискат се помежду кокалите й, прехващат се за тялото й произнасят само трогателното и детски любовното: Мамо!
…Или: Башбузуците зимат от ръцете на майката детето, отсичат му главата. Тя се хвърля като тигрица върху нея, зима я, целува я, смучи кръвта й, докле успеят да я съсекат на части…
По такъв начин в няколко часа клането свършило. Не останало ни един жив човек, с изключение на няколко малки дечица, които са отвели в робство за потурчване. Около дръвниците стояли грамадни купове човешки глави и тела; на отделно място стояли женските й детинските и по всичкия площад били разхвърляни човешки и детински меса и глави – все с отворени и въздигнати към небето очи!…“
Последното злодеяние Ахмед ага извършва на 4 май 1876 г., като избива повече от 300 души, повечето от тях жени като за тези си геройски подвизи е награден лично от султана.
Два месеца по-късно като член на международната анкетна комисия кореспондентът на вестник „Дейли нюз“ Макгахан пише: „Има неща твърде ужасни, за да позволят каквото и да е спокойно разследване; неща толкова позорни, че окото отказва да ги гледа, умът да ги обсъжда. Онова, което видяхме, беше така ужасно, че човек не може да спре погледа си повече от миг… Никога не бих могъл да си представя нещо по-потресаващо…“
Тръпки и потресаващ ужас изпитва човек, запознавайки се с правдивите спомени на Ангел Петров Горанов, при посещение на църквата- костница в Батак, които убедително и по най-категоричен начин потвърдяват резултатите от анкетната комисия.
Спомените на Петър Горанов*, водач на въстанието в Батак през 1876 г. са посветени на кървавите събития през пролетта на 1876 г., когато народът ни се изправя на живот и смърт срещу 5-вековния си поробител. Записките ми бяха предоставени от правнука на Петър Горанов – Ангел Светославов Горанов, покойник. Това са малка част от записките на Петър Горанов, но и това е достатъчно…!
Кръвта на жертвите пръска стените на черквата до тавана…
Започва клането върху невинните и беззащитни жени и деца, като в касапница. Чува се тресък на кости от ударите на брадвите върху дръвника. Така е цяла нощ. Брадвата на неприятеля удря и сече безмилостно мъже, жени и деца. Много не доубити викат и се молят да ги доубият, но неприятеля ги оставя нарочно да се мъчат…
Каква скръб, ужас да чакаш заколението си. Да се покриеш между още мърдащите тела на мъртвите.
Първите 300 души са избити този ден, един по един на дървения мост пред училището по най- варварски начин. На някои отсичат първо ушите, рамената и после главата. Стоящите там жени закриват с ръце очите си да не гледат ужасното кръвопролитие на мъжкия пол. След извършването на това сърцераздирателно дело, немилостивите диваци влизат като в някое овче стадо, спускат се върху жените и момите, обезчестяват ги, и по най- зверски начин след това убиват.
Батачани убити по особено жесток и мъчителен начин по време на въстанието:
Никола Петров – 20 годишен, нарязват ръцете му на части, после ушите, изваждат и очите, а след това заклан.
Тодор Кавлаков – 35 годишен, рязан с нож по ръцете, после ушите, и след това заклан.
Атанас Манчъров – 23 годишен, рязан на части: ушите, ръцете, след това изваждат очите, а тялото е насечено на части.
София Ванева – 25 годишна, бременна – разпрана и убито детето й.
Лаза Богданова – млада жена, на която мъжът й е убит от един башибоздук, който поискал да я вземе за жена, разярена от убийството на мъжа си вади нож захлупач от пояса си, забива го в корема му и той на минутата пада на земята, след което издъхва. Неговите другари се спускат върху нея, и я съсичат на части.
Христо Станков убива в черквата двама от най-лошите кръвопийци с едно дърво от черковните столове. На излизане от черковния двор с ножа на единия от убитите разсича през рамото един башибоздук.
Стоян Цветанов при първото влизане на турците в долния край на селото (Батак) при предаването на оръжието от няколко души, а той не желае да го предаде, казва „КОГАТО АЗ В ГРОБА, ТОГАВА И ПУШКАТА МИ В ЧУЖДИ РЪЦЕ!” Няколко души турци хващат пушката за цевта, той силно я изтегля из ръцете им, хвърля се върху тях и убива един турчин. Отива зад една къща да напълни пушката и неприятелите го пронизват с десетина куршума. Пада на земята като казва: „ Сега я вземете и издъхва.”
Янко Гюров при влизането на турците в черковния двор с една голяма тояга пръсва главата на един от неприятелите, но пада убит от башибозуците.
Кольо Лазин след запалване на къщата му, където се крие, принуден от огъня излиза навън с гол в ръката нож и като разбира, че стоящите на улицата башибозуци по никакъв начин няма да го оставят жив, спусна се върху тях, отсича на двама главите, а на трети една ръка. Другарите на башибозуците го ограждат и съсичат на части.
Божия Станкова, при влизането на няколко души от неприятеля в двора на къщата й , където е мъжът й Иван Божин, когато след като застрелват пада на земята и умира, а тя с брадва в ръце вдига я, и разсича главата на един от тях, който пада на земята и умира. Башибозуците я насичат с ножовете си на части.
Станка Стойчева при влизане на турците в черковния двор убива един от тях с едно дърво, което се намира там в гробищата. Скрива се между многото без да успеят да й направят зло.
Янко Гюров при влизането на неприятеля в черковния двор с една голяма тояга пръсва главата на един турчин, но пада убит от башибозуците.
Димитър Насков и Костадин Вранчов с два турски пищова при качването на турците върху зида на черковния двор убиват от турците- първия 8 души, а втория седем.
Няколко жени в куп с камъни и дървета убиват няколко от башибозуците, когато те немилостиво колят деца и жени през първата нощ в двора на черквата. Не мога да кажа точно имената им.
Ангел Каведжов, Янко Генев, Ваньо Божин после убиват четирима въоръжени турци, когато последните настояват и не искат да предадат оръжието си и се хвърлят върху тях.
Никола поп Петров, ученик от трети клас заобиколен от десетина души неприятели с голи ножове опрени до тялото, когото принуждават да приеме ислямската вяра с твърдост отказва да приеме предложението и казва без страх, че предпочита да стане жертва, отколкото да презре бащината си християнска вяра. За тази дързост турците го насичат на части.
Стефан Трендафилов, четири дни преди Батак да бъде нападнат убива двама от най- смелите джандари на Ахмед, изпратени лично от него да видят с очите си въстаниците. На техните закани: „ Ще видите какво ще стане след два- три дни…”. Стефан отговаря: „ Ето това ще стане…” и ги застрелва.
В целия IV революционен окръг са убити 2825 души,
Само в Батак – 1750, а в останалите градове и села общо 1075 души
Батак – състои се от 780 къщи, една черква, 3 училища. Ограбено и изгорено до основи.
Панагюрище – 3000 къщи, 3 черкви и 3 училища. Изгорени 400 къщи, 2 черкви и 2 училища.
Перущица – 467 къщи, 2 черкви, 2 училища. Всичко е изгорено, стотици са избити.
Брацигово – 450 къщи, 1 черква, 2 училища. Избити 50 души.
Клисура – 830 къщи, 1 черква, 2 училища. Цялото изгорено.
Други около 200 села къде повече, къде по-малко са ограбени, изгорени и хиляди хора в тях са избити.Няма село, където да няма жертви, но в по- малък размер отколкото в Батак.
Журналистът Макгахан в своя кореспонденция изпратена след посещението в Батак и отпечатена във вестник „ Дейли нюз„ разказва за ужасите.
Ето част от нея: ”Татар Пазарджик. 2 август 1876 г. След изпращането на вчерашното писмо, аз видях най-страшните работи в света. Всичко, което се е казвало за турците, вярвам го, а така също и всичко, което може да се каже за тях сега и занапред. Има в зверствата една точка, от която по- нататък не може да се иде, и там никакво сравнение, премятане и мерене не може да се приложи: турците дори и тая точка са надминали.”
Дописките на Макгахан възмущават съвестта на целия образован свят, който за щастие тогава е обладан от хуманизъм. Най-видните хора в Европа застават начело на борбата против турското правителство. Водителят на английските либерали Гладстон издава две брошури: „Ужасите в България и Източния въпрос” и втора – „Уроци по клане или поведението на турското правителство в и около България”. Руските славянофили начело с Аксаков и Достоевски също повеждат борба чрез пресата за освобождение на християните от турско иго.
Във френския парламент
Българската кауза намира защита в лицето на най-големия писател Виктор Юго. Трябва да се има в предвид, че главният аргумент на Гладстон, Виктор Юго и на всички други, е Батак. Без Батак въстанието не може да даде резултатите, които даде. И това е лесно обяснимо. Батак сам даде един път и половина повече жертви, отколкото целия IV революционен окръг. Възмутеното обществено мнение в Европа най-после наложи на своите правителства да вземат мерки против турските колеги. Така се свиква Цариградската конференция, която доведе до Освободителната Руско-турска война през 1878 година.
Кои са наследниците на Петър Горанов и Марга Кавлакова-Горанова?
Петър Горанов е женен за дъщерята на Ангел Кавлаков – Марга. От брака имат една дъщеря Райна, омъжена в град Пещера. Синът Ангел (дядо на Ангел Светославов Горанов) е по професия адвокат, завършил в Русия. По време на Априлското въстание 1876 г. е секретар. Вторият син Иван е доктор, открива първата психиатрична клиника в София и по-късно я подарява на България. Третият син – Димитър участва като офицер в гражданските събития в Русия. Убит е в Москва през 1910 г.
А ето какво раказва Петър Горанов как се е спасила Марга:
„Сутринта на 3 май неприятелят насилва черковната врата. Черквата вътре е препълнена с народ, а няколко маловръстни деца се удушват от притеснение. Жените плачат за убитите си мъже, мъжете за жените, а децата за родителите. Турците намират и пускат пчели в черквата. Разярените пчели жилят навсякъде. Отчаяни всички отворят залостената врата – искали нечестивите и коварни сърца на турците като видят скръбта и плача на треперещите там невинни малки деца, да спрат. Но надежда празна! Башибозуците навлизат и ни най-малко внимание не обръщат на това. Живите ги обират, а след това жестоко убиват. Събличат живи хора и ги нареждат на дръвника. Много мъже, а и жена ми Мария успяват да се покрият между мъртвите тела.”
Героичната българка Марга Кавлакова възпламенява великите Уйлям Гладстоун, Макгахан, Виктор Юго, Оскар Уайлд, Фьодор Достоевски, Иван Тургенев и много други да вдигнат глас в защита на българския народ.
Жестокостта при Батак, даде свободата на България!
Татар Пазарджик, 1 март 1883 г.
*Кратки биографични данни за Петър Хаджи Горанов (1829-1925)
Петър Хаджи Горанов е син на влиятелния хаджи Горьо Кавлака – основоположник на Хаджи Горьовия род. Учи последователно в Батак, Брацигово, Пловдив и Рилския манастир, след което става търговец. Търгува със съседните села и градовете Пловдив, Цариград, Смирна, Солун и др. Взима активно участие в църковните и национални борби в България. През есента на 1870 г. в град Татар Пазарджик, в дома на приятеля му Никола Ръжанов, се среща с Апостола на свободата Васил Левски, при образуването на тайния революционен комитет в града. Този ден за него става съдбоносен. След паметната среща Горанов казва: „Прегръщам думите на Апостола и ставам революционер.” Става съратник на Левски и още няколко пъти се среща с него, като изцяло се отдава на делотото за Освобождението на България. От успял търговец, той става деен революционер, отдава се изцяло на делото за Освобождението на България от османско иго. В това народно дело той предоставя не само живота, парите и имотите си, но въвлича всички около себе си – тримата си синове. Ангел – 18-годишен, става секретар на баташкото въстание, заедно с него са Иван и Димитър. В Батак Тайният революционен комитет е създаден в къщата на Петър Горанов. В комитета освен Горанов, участват и Вранко Паунов, тримата братя Ангел, Стефан и Петър Керелови, баща им Трендафил Керелов, поп Петърпоилиев и Петър Вранчов. Апостолът Волов докладва на Георги Бенковски за видяното в Батак и казва: „ Батак ще бастиса помаклъка по Родопите.” По време на Великокото народно събрание в Оборище, Батак е избран за център на въстанието от тридесет села. На 22 април 1876 г. Петър Горанов получава от Рижанов калпака и златното лъвче – това е сигналът и Батак въстава.
След Освобождението 1878 г. Петър Горанов става окръжен управител на Татар Пазарджик до 1896 г. На няколко пъти го избират за народен представител в Народното събрание – пет последователни мандата, от които и в Петото Велико народно събрание през 1908 г. Петър Горанов умира през 1925 г. Признателен Батак погребва своя воевода пред входа на историческата църква.
Какво четем:
🔴 Феерия от багри, вкусове и ритми в Ивайловград🔴 Омайната лавандула
🔴 1500 зрители аплодираха рок-операта "Исус Христос суперзвезда" на Царевец
Източник: dailypress
Коментари
Последвайте ни във facebook!
