Любен сбъдна американската си мечта

Кое ви накара преди толкова много години да напуснете България? Как се случи това?

-          Това беше времето на студената война и бяха съвършено различни времена. Политиката никога не ми е била интересна. Единственият начин да успее някой, който има амбиции, бе да напусне страната. С тази разлика, че когато напуснехме по наше време, ние бяхме бегълци, предатели, измамници... Всички „хубави" имена, за които може да се сети човек. Беше изключително трудно да се излезе от България - излизаха не повече от 150-170 души, стигайки до лагерите в Западна Европа. А иначе може би много повече хващаха и прибираха. Друг свят беше. Но всички тези имена не те интересуват, когато отиваш да си търсиш мечтите в друга страна. Ако сега България е изостанала, тогава беше много, много, много по-изостанала, до неузнаваемост. Не трябва човек да е много умен, за да разбере, да види, че свободата не е въобще това, което се говореше по него време. А свободата дава право на всичко - търговия, развитие... Аз съм излязъл през 1968 година и по наше време си беше чист тероризъм. Каквато музика ти свирят, такава ще играеш. Отиваш в свободния свят и каквото сабя покаже. Никой не го интересува какъв си. Бях смел и находчив, започнах почти веднага бизнес и имах много и успешни бизнеси.

В Щатите стартирате от нулата, метейки пода на фабрика за хартия, но как изкачихте стълбичката на успеха?

-          Метенето бе за кратко време - 2-3 седмици, после оперирах машина - първо малка, после по-голяма... И докато ги оперирах, виждах машините, виждах, че мога да отворя бизнес - всякакъв, какъвто искам. Даваш, на него време беше 5 долара, в общината, няма две минути - издават ти сертификат, че си бизнесмен. Никой не го интересува нищо. Имаш сила, имаш пари, искаш да опиташ - опитвай. Започнах с ремонт на автомобили, купих една стара газстанция, която беше затворена от 4-5 години, обрасла до небето.

След това продължих с бизнес - продажба на авточасти. Просто бях изключително успешен, защото промених начина на търговията. Дотогава беше като в цял свят - влизаш в магазина, отиваш на гишето и си казваш какво искаш, като в аптеката. Обаче като не знаеш английски, не можеш да кажеш какво искаш. И не съм само аз, който не знае английски. Та изложихме стоката. Бизнесът беше много успешен - през 1973 година започнах с автомобилните части, а през 1976-а вече имах един милион долара, което за него време бяха много пари.

След като продадох магазините в Джърси, си купих много голяма лодка, 60-тонна яхта. Харчиш си парите - събирал си ги, спираш да работиш и започваш да се разхождаш, да се наслаждаваш. Обаче като продадох магазините, много ме закачаха: „Какво ще правим сега?" Аз им викам: „Ако аз ще ви сменям пелените, аз щях да си го държа бизнеса и да си правя пари, не да ви уча. Имали сте пари, купили сте го, сега се оправяйте. Нали сте бизнесмени." Тези бизнесмени, които го купиха, бяха горди ирландо-италианци, смесена кръв. Не могат много да понасят нито евреи, нито българи, руснаци, пуерториканци, което е клиентелата. Ние работихме с най-ниската клиентела, защото те купуват най-старата кола, която аз я поправям. Колите тогава бяха много прости и изключително семпли за поправка и ние им показвахме, и книжки им продавахме, и по нещо ги научавахме. Правихме курсове как се подменя това и онова - събират се 20-30 души и им обясняваш. Те всички като нас - нови емигранти - гледаха да икономисат от долара. Та беше идеална ситуация.

След като купих лодката и тъй като ме закачаха много, реших да се преместя в Хюстън. Купих си къща на брега на Клиър, до водата, там да ми е лодката. Обаче това ме измори. Цял живот всеки си мечтае да се пенсионира, а действително, като се оттеглиш, няма какво да правиш. Та тогава, за да съм зает, си отворих отново магазин за авточасти в Пасадена, Хюстън, Тексас и докато се обърна, за близо 4 години станаха 16 магазина. По него време системата беше такава, правиш магазин, имаш определена печалба и ако ти не продължаваш да растеш, ще платиш по-голямата част от тях като данъци. Но ако искаш да печелиш, ти си способен човек, не плащаш данъци, вземаш тази печалба, капитала, инвестираш наново в нов магазин. Така ги правеха хората да станат богати. И така след втория магазин, след третия вече те почнаха да правят толкова пари, че аз трябваше да отварям на всеки три месеца нов магазин, за да не ги плащам тези данъци. Т.е. за тези данъци, дето иначе трябваше да ги плащам на държавата, моят магазин абсолютно без пари ми излизаше.

Оттогаз минаха много демокрации, много републиканци. При нас по него време беше старият капитализъм, способен си, искаш да постигнеш нещо - работиш, искаш да живееш в гетото - това си е твой избор. Тези мои 16 магазина ги купи огромна тогава компания, която имаше над 500 магазина. А големите не можеш да ги биеш и когато не можеш да ги биеш, се присъединяваш, сливаш с тях. Любовта си е любов, но като трябва да се отделяш, се отделяш. Особено като си отидеш като победител с много повече пари.

След това дойде строителният бизнес. Оттам от Хюстън се преместих в Калифорния, Лагуна бийч. Захванах се със строителство в Палм спрингс. Направих комплекс от 49 луксозни апартамента, който беше на етажи в природата, за да може всеки да вижда долината, без никой да покрива другия, с плувен басейн с минерална вода.

Пламена Петкова

Какво четем: