Превземането на "Радецки" - пътят на славата
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
След получаване на вестта за готвеното въстание в българските земи, българската
емиграция в Румъния не останала безучастна. Започнало събирането на средства за
въоръжаването на няколко чети, които да преминат в България в помощ на въстаниците.
От самото начало Ботев взима активно участие в набирането на доброволци и събирането
на пари за въоръжаването им.
На 20 април 1876 година, когато въстанието избухва, Ботев се намира в Одеса.
Той бил там, за да събира средства и да доведе български офицери, които били на
руска служба. Оттам той довежда бъдещия военен командир на четата си Никола Войновски.
След отказа на Филип Тотю и Панайот Хитов да преминат река Дунав, предвождайки
създадените чети, те остават без войвода. Това налага избора на Ботев за главен
войвода. Четите се сливат в една сборна под ръководството на Ботев. До слизането
на четата на Козлoдуския бряг Христо Ботев считал себе си само за номиниран за
войвода. Според него войводата трябвало да бъде избран от четниците, а не наложен.
Затова след слизането на българския бряг първа задача на четата била да си избере
войвода. Единодушно бил избран Ботев.
Нямало как една голяма чета, наброяваща около 200 души, да премине Дунав незабелязано, ако се прехвърли с множество малки лодки. Наложило се да бъде измислен различен план, според който четата да се прехвърли на дунавския бряг.
Идеята за превземане на параход и заставянето на екипажа му да свали въстаниците на българския бряг не била нова. Такъв опит бил направен още през 1875 година, който обаче не бил осъществен поради отказа на Панайот Хитов да премине Дунав в помощ на Старозагорското въстание.
На различни хора се преписва мисълта за тази идея. Според Заимов нейни вдъхновители били Никола Обретенов и Георги Апостолов. Панайот Хитов пък посочва, че това е негов план, споделен с Ботев в един техен разговор. Според други идеята е на БРЦК. На когото и да е тя обаче, неоспорим факт е че именно Ботев се заема най-активно с нейното осъществяване.
Според плана четниците трябвало да се качат на различни пристанища, дегизирани като обикновени пътници в по-голямата си част градинари. Оръжието трябвало да бъде качено в сандъци, от които да бъде извадено в точния момент, когато дойде време да бъде установен български контрол над парахода. За по-голяма сигурност Ботев съобщил плана на малка част от четниците, като на повечето било казано, че отиват в Сърбия.
Парахода „Радецки“
На 16 май 1876 година започнало осъществяването на плана. Бил избран парахода Радецки. Първите четници начело с Христо Ботев се качили на пристанището в Гюргево. Билетите на повечето били за различни дестинации, било им забранено да говорят един с друг, за да не осъмни някой в тях. Два сандъка с оръжие били качени чрез хитрост по предварително изготвен план. След като всички пътници били на борда, Димитър Пехливанов хвърлил в Дунав петел, който бил взел със себе си. Четниците започнали да викат, че човек е паднал от борда. В настаналата суматоха незабелязано били качени още двата сандъка с оръжие. В първа класа се настанили Христо Ботев, Сава Катрафилов и Димитър Икономов. Те се престрували на търговци, говорейки си на румънски неща, свързани с търговията.
От Зимнич, второто пристанище след Гюргево, се качили 15-20 момчета, също преоблечени като градинари, носещи тежък багаж. От Турну Мугорели се качили голям брой четници – около 60 души. Заедно с тях били едни от най-близките помощници на Ботев – Никола Войновски, Спас Соколов и брат му Кирил Ботев. 9 души от тях били част четата на Стоил войвода, която била разбита в Сливенският Балкан. Качили се и Никола Кючюков заедно с още десетима, които били въоръжени с ками и револвери, като тяхна задача била да пазят оръжието и при опит за конфискуването му от властите да окажат съпротива. След натоварването на пътниците парахода потеглил към следващото пристанище. Никола Кючюков най-точно описва обстановката в кораба.
„След това истинска тишина владееше. Шумоленето на тихия Дунав, хладния пролетен ветрец и мисълта, че изпълняваме най-честно дълга си пред народния идеал тургаха в движение най-деликатните струни на нежното сърце и човек, унесен, доволен от себе си, заспива. Цялата почти дружина се беше отдала на сън. Гледаш един тук се усмихва в съня си, друг там, прилични на малко дете, което прави така от целувката на майка си в люлката, когато то спи”
При потеглянето от Турну Мугорели, след „Радецки” тръгнал един турски кораб,
натоварен с войници. Въпреки опасността, Ботев запазил спокойствие, подканвайки
останалите да се придържат към плана. При пристанището на Корабия се качили още
35 четника. Успешно било извършено и натоварването на основната част от оръжието,
събрано в 6 сандъка, за които отговаряли Чакъров и Николаки Русович. След Корабия
следващата спирка на парахода била Оряхово. Там се качили дошлите от Враца Стефанаки,
Савов и Сава Петров. Те увещавали Ботев да не преминават в България, а да продължат
за Сърбия понеже във Враца все още не били готови. Провели се преговори, в които
се решило четата да продължи своя път според плана. Сутринта на 17 юни 1876 година
„Радецки” приближил Бекет. Четниците, които се качили от това пристанище, били
около 25-30, а според Никола Обретенов – 45. Сред тях имало и важни за четата
лица, сред които Петър Симеонов от Велес (Перо Македонеца), който трябвало да
бъде подвойвода, Георги Матев от Свищов – байрактар и съветник, Иваница Данчев
от Свищов – авангард. Така всички четници вече били на парахода.
След напускането на пристанището Корабия Ботев заедно с най-близките си сподвижници се събрали в един ъгъл на ІІ-ра класа. На това своеобразно заседание бил обсъден начинът, по който да бъде завзет парахода, обсъдено било точно мястото му на спиране както и особените мерки, които да се вземат за запазване на реда на борда. Не трябвало да се нарушава спокойствието на другите пътници от каквато и народност да са те, а четниците трябвало да се въздържат от непристойно поведение спрямо тях, дори и при решителна съпротива от страна на параходните власти не трябвало се прибягва до насилие и жестокости, които биха придали на нападението разбойнически характер. В случай на съпротива, капитанът трябвало да бъде арестуван, а управлението на парахода следвало да се поеме от Сава Катрафилов и Давид Тодоров.
На 17 май бил даден сигналът, който всички чакали. Ботев излязъл на палубата, придружен от Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи, с калпаци на главите, върху които над челото им блестял българския лъв. Държели револвер в лявата и сабя в дясната ръка. Според някои сигнала, който Ботев дал, бил вик „На оръжие, момчета” , според други сигналът бил три изсвирвания със свирка. След даването му настъпило масово оживление. Четниците за секунди захвърлили старите дрехи и облекли униформите. Нетърпеливи, те не могли да дочакат отварянето на сандъците. Започнали да ги разбиват и да вадят от там оръжието. За минути от мирни пътници те се превърнали в една добре въоръжена войскова част. Войновски дал команда да се строят двама по двама. Ботев се изправил пред четата, облечен във военните си дрехи. Никола Обретенов го описва по следния начин:
„Хубав като Аполона, страшен и войнствен като Марса.”
Всичко се осъществило по план. Пътниците били затворени в първа и втора класа,
като при тях не се допускало да влиза никой, за да се предотвратят инцидентите.
Контрол бил установен над целия кораб. Капитанът бил заставен да изпълни исканията
на българите. Всичко вървяло по план, никой не пострадал, което било най-важното.
Корабът поел с пълна пара към Козлодуй. След няколко трудни маневри „Радецки“
акостирал на брега. Поради факта, че там нямало пристанище, параходът трябвало да достигне до сушата с носа си без той да се повреди. Трябвало да
се вреже в дъното до плиткия бряг така, че да се закрепи достатъчно здраво, но
и да не се повреди от движението. След акостирането за въстаниците бил положен
здрав мост, по който да слязат на сушата. Ботев очевидно останал доволен от действията
на капитана и с благодарен поглед стиснал силно ръката му. Капитан Енглендер никога не забравил финалната сцена от слизането на Ботевата
чета на Козлодуйския бряг. Той я описва в спомените си по следния начин:
„Сега вече, като излязоха всички, последва една живописна и в същото време възвишена сцена. Цялата българска чета се разположи в живописни групи по хълмистата почва и покри едно толкова голямо пространство, щото даже на мен се показваше много повече, отколкото тя беше в действителност. Тогава се раздаде един глас и всичките нападаха на колене и останаха в такова положение – вероятно правеха молебен. Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свето отечество и която твърде скоро щеше да ги приеме в себе си… Тогава се издигна пак попът, хвана байрака и с друг един предмет, който държеше в дясната си ръка, благославяше, види се, поборниците за свободата.
Мисля, че това беше кръст: аз не можах да видя с просто око, а да взема бинокъл, не намерих за уместно. Сцената беше тържествена и трогателна, След това всичките момчета станаха на крака и аз видях, че Ботев застана на високото място и за-хвана да говори реч, която се продължи две-три минути. След това извика се едногласно: „Ура (да живей) България, ура, ура!”, толкова силно и радостно, че ние, моряци и военни, които различаваме нациите, гдето знаят да викат ура и гдето не знаят, казвахме помежду си:
-Тези българи, ако и да са малко и още неизвестни, трябва да станат една силна нация.”
Безпогрешно изпълнената задача по превземането на парахода „Радецки” е едно от многобройните доказателства за гения на Ботев. Сензационният акт постигнал своята цел. Те били споменавани не като разбойници, а като герои. Във все повече вестници се пишело за малкото българи, които дръзнали да се опълчат на империята, показвайки на света, че поривът към свобода е по-силен от страха от смъртта.
Какво четем:
🔴 Ах, морето🔴 Клип с жестока гавра над момиче беше пуснат в социалните мрежи (ВИДЕО)
🔴 Любен сбъдна американската си мечта
Източник: Bulgarian History
Коментари
Последвайте ни във facebook!
