Безсмъртният подвиг на един матрос

Старши матрос Атанасов е роден в с. Сушица, Великотърновска област, в селско семейство. Едва проходил, баща му е мобилизиран в края на 1944 г. и е включен в състава на Първа българска армия. Участва в ожесточените Дравски боеве и на 30.03.1945 г. и при Мохач, Унгария, загива разкъсан от немска мина. От този момент

Митко остава сирак

Поради развилите се трагични семейни обстоятелства майка му се омъжва в друго село. Митко остава и расте под грижите на дядо и баба. С интерес слуша разказите на дядо си, но най-интересни и запомнени са били тия, в които говори за битки и герои.

Завършва основното си образование, лишен от бащина подкрепа, учи дърводелски занаят. Отначало работи в родната Сушица, а по-късно в гр. Г. Оряховица до постъпването му в казармата. Зачислен е в горнооряховско поделение, в школата за мл. сержанти – химици. След успешно завършване на школата е изпратен във Военноморския флот като специалист химик. Служи на противолодочен кораб, за борба с подводници, като моряк. Другарите му го помнят като жизнен, смел, жадуващ за подвизи.

Желанието му за подвиг се сбъдва

Пак е пролет, пак е месец март (през м. март загива баща му). Корабът е на бойно учение – 4 март 1965 г. Чуват се изстрели, изведнъж настъпва тревога. Невнимателен изстрел попада в погребите. Пожарът е неизбежен, в открито море. Пожар в боен кораб, в най-опасното място в склада на оръжия и взривни материали. Никой не мисли за минутите или секундите, достатъчни огънят да достигне и взриви бомбите, които ще вдигнат кораба във въздуха. За спасяване на кораба и личния състав съдбата е отредила старши матрос Димитър Атанасов. Без да се колебае,

към гърлото на огъня се хвърля старшият матрос с думите: „За мен не е опасно!”

Няма време за поставяне на противогаз. Задух и отрова затрудняват действията му. „Противогаз!”, задъхвайки се, поисква той. Не, и противогазът няма да помогне, стъклата се замъгляват и просто пречат. Със сетни сили хваща и подава горящия сандък, който е хвърлен в морето. Като че ли опасността е отминала, но Митко не е спокоен, влиза отново и изхвърля всички снаряди, които са били близо до огъня. Корабът е спасен.

Митко излиза, но отровният газ си е казал думата

Той изживява последните си часове и никой с нищо не може да помогне. Безсилни са момчетата, заради които той загина, момчетата, които трябва да живеят и да се радват на живота.

Погребан е в родното си село с подобаващи почести. За проявения героизъм в мирно време с указ на Народното събрание му е присвоено званието „Герой на социалистическия труд”, златна звезда и златен орден „Георги Димитров”. Със своята саможертва старши матрос I степен Димитър Атанасов става първият герой на социалистическия труд във въоръжените сили на НРБ. За ознаменуване на подвига му не остава назад обществеността на селото. Започва се усилена работа за откриване филиал на Военноморския музей в селото, създава се парк, носещ неговото име. Всяка година на 4 март под ръководството на читалището се организират възпоменания. Дълг на живите е да пишат и разказват за героите и техните подвизи.