Становище: На пешеходна пътека предимство има само пешеходец, съобразил скоростта на идваща кола
Правото на пресичане на пешеходна пътека или на което и да е място не е абсолютно.
Пешеходецът би имал предимство само ако е заел пътеката правомерно - да се е съобразил
със скоростта, посоката на движение и отстоянието на приближаващите коли и да
е сигнализирал водача на МПС с ръка за намерението си да пресича.
Това становище застъпва Висшият адвокатски съвет (ВАдС) по тълкувателното дело
на Върховния касационен съд (ВКС), което бе образувано след въпроси от главния
прокурор Сотир Цацаров, министъра на правосъдието Екатерина Захариева и председателя
на ВКС Лозан Панов, съобщи "
Заседание по тълкувателното дело е насрочено за 6 октомври.
Повод за искането за уеднаквяване на съдебната практика по някои въпроси за престъпленията на пътя стана делото за смъртта на Лора Казанлиева от Варна, която беше прегазена от моторист на пешеходна пътека. В края на март ВКС намали наказанието на Диян Станчев на 2 години затвор, но това, което предизвика остри реакции на близките на загиналото момиче, беше решението на мнозинството от състава на съда, че Казанлиева е съпричинила инцидента.
Така един от централните въпроси по тълкувателното дело стана характерът на правото на пешеходеца и дали той е съпричинител при катастрофа, ако тя е на пътека, на светофар или на място, което е продължение на тротоара или бордюра.
Становището си Висшият адвокатски съвет започва със забележка, че абсолютността като правна категория се отнася само и единствено до правото на предимство и не е свързана нито с пешеходеца, нито с мястото на пресичане на платното. "Абсолютното право не е законов термин, а правна категория", отбелязват адвокатите.
Те допълват, че след като предимството е "правото на един участник в движението да премине преди друг през дадено място на пътното платно", неговото съдържание винаги предполага правомерно поведение на всички участници в движението. Изключения от това правило са разпоредбите в Закона за движение по пътищата, които задължават водачите за съобразяване с евентуално възможно неправомерно поведение на други участници в движението, отбелязва се още в становището. Адвокатите допълват, че предимството не може да бъде отнето, което се отнася за целия пътен участък и за всички участници в движението.
Според адвокатския съвет тези характеристики определят абсолютния характер на правото на предимство. Адвокатите отбелязват, че по правило пешеходците са длъжни да пресичат платното само на пътеки. Законодателят обаче не е извел правило, че те винаги имат право на предимство пред другите участници в движението, ако пресичат на пешеходна пътека.
Така стигат до извода, че
пешеходецът би имал предимство само ако е заел пътеката правомерно.
Това според Висшия адвокатски съвет означава, че пешеходецът трябва:
- да се е съобразил със скоростта, посоката на движение и отстоянието на приближаващите
към нея моторни превозни средства;
- да сигнализира водача с ръка за намерението си да пресича, т.е. да е изпълнил
задълженията си по Закона за движение по пътищата.
В случая са без значение възрастовите особености, житейската зрялост, умствената недоразвитост, болестното състояние, умората и разсеяността на пешеходците. Законодателят е категоричен и вменява задължение на всеки пешеходец да спазва тези правила, отбелязва адвокатският съвет. Само при изпълнението на всички тях пешеходецът има право да пресече с предимство пред другите участници в движението. Така и за водача възниква реципрочното задължение да даде предимство на правомерно заелия пешеходната пътека пешеходец, като по своя преценка намали скоростта или спре.
В становището е записано още, че е недопустимо пешеходците да предприемат внезапно и необмислено пресичане по пешеходна пътека без да сигнализират за намерението си, без да се съобразяват с отстоянието на приближаващите МПС, тяхната скорост на движение или в непосредствена близост пред МПС, без да вземат мерки за собствената си безопасност.
Затова пешеходецът, предприел пресичане по пешеходна пътека в нарушение на тези законови изисквания, не може да се позовава на предимство. Негово поведение ще се преценява като възникнала опасност за водача и казусът следва да бъде решаван според задължението на водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, а не според задължението на водача при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Адвокатурата подчертава, че законодателят не е въвел изискване към шофьорите при приближаване към пътека да намалят скоростта си, да се движат бавно или да пропуснат винаги и във всеки момент или случай, независимо от скоростта си на движение, пешеходец, който пресича по нея.
И подчертава, че подходът на законодателя е различен за случаите, в които на пътя или до него има деца. От тях може да се очаква неправомерно поведение и затова шофьорът е длъжен да намали, а при необходимост да спре.
В становището се застъпва тезата, че, ако при инцидент на пътя, който е завършил с телесна повреда или смърт, и
пострадалият пешеходец също е нарушил правилата, това трябва да се отчита при определянето на наказанието на шофьора.
"Противното разбиране означава поведението на определени участници в движението да се поставят извън приложното поле на закона, което е немислим правен резултат", пише в него.
По-рано днес председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов заяви, че
правилата на пътя не са като в джунглата по-силният да оцелее. Повече за коментара
му четете
Какво четем:
🔴 Излъчваха на живо Соня Йончева в ролята на Норма от Лондон🔴 Ректор взема 8937 лв. месечно, повече от Борисов и Плевнелиев, лети 417 дни
🔴 Начало на учебната година в БУ "Иван Вазов" в Николаев
Източник: Дневник
Коментари
Последвайте ни във facebook!
