Спомен за казармата в 10 фотоса

Казармата днес е спомен на няколко поколения мъже. От нея са останали хиляди приятелства до гроб. Днес за едни е било чест да служат на Родината, за други си е било безмислена загуба на време.

Септември е. Преди години поделенията в този месец на годината бяха пълни с хора. Момчетата бяха на прага да станат мъже. Бащите даваха последни напътствия, майките ронеха сълзи и бършеха сополи, а гаджетата мълвяха „Ще те чакам”, но и те не си вярваха, че ще дочакат 700 дни.

Цивилният живот се заменяше с казармения, момчето ставаше редник, а неговата майка и баща ставаше старшината.

Маршировки, учения, отдаване на почест на командира, нощни дежурства, лъскане на кубинките, сапунка в спалното, стрелби, тактики, караули, наряди, дрямка вечер пред телевизора или в часовете по политинформация, всичко това ставаше част от ежедневието на младия български войник.

И така ден, след ден до УВО….