Изгонен от България карловец прилуни Армстронг


Никой не е  пророк в собствената си страна - това важи особено за българите. Поредното доказателство е книгата на журналиста и писателя Венелин Митев "Прогонените гении на България", в която са събрани незаслужено забравени у нас, но известни по света наши сънародници. "Марица" подема инициатива за връщане на спомена за хора от Пловдив и региона със значими постижения в различни сфери, по-известни в чужбина, отколкото в родината си. Жестът към паметта на талантливите ни сънародници ще върне самочувствието ни, че и ние сме дали доста на света.

Сред забравените български гении е авиоинженерът с карловски корен Иван Ночев, изобретател на двигателите на модула „Орел”, с който американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната на 20 юли 1969 година.

Джон Ночев, както е известен отвъд океана, работи в забуления с тайни и легенди аерокосмически гигант  „Дженерал Дайнамикс Корпорейшън". Там е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл и се разработват най-съвременни самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.  Автор е на редица научни трудове, които се изучават в американските университети и колежи. 

Датата 21 юли 1969 г. е свързана с епохално събитие в човешката история. На този ден американският астронавт Нийл Армстронг за пръв път стъпва на Луната и произнася знаменитите думи: „Това е една малка стъпка за човека, но огромна крачка за човечеството.”

Четири дни преди това от космодрума "Кенеди" във Флорида излита космическият кораб "Аполо 11" с трима астронавти на борда - Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. След 76-часов полет корабът навлиза в окололунна орбита. Колинс остава на борда, а Армстронг и Олдрин преминават в лунния модул Eaglе ("Орел"), който  в 22 часа и 17 минути българско време прилуняват модула в Морето на спокойствието.

На 21 юли Армстронг в 4.56 часа стъпва на лунната повърхност. Малко по-късно и Олдрин излиза от лунния модул и възкликва: „Величествена самота!” Двамата извършват наблюдения и с два сандъка с 28 кг лунни образци тримата поемат обратно към Земята.

Лунната одисея е наблюдавана от 800 млн тв зрители, но не и в България. У нас се появява кратко съобщение в „Работническо дело” и малък тв репортаж през нощта. Това е периодът на Студената война и ембарго върху информацията налагат от  Политбюро. Така дори за най-информираните тогава  репортери от БТА убягва информацията, че  за този човешки триумф има принос и един наш сънародник. 

Животът на Ночев е достоен за холивудски филм. От дете Иван е влюбен в самолетите, завършва с отличие аеронавтика в техникум „Братя Евлогий и Христо Георгиеви“ в Карлово. Стажува в казанлъшкия военен завод „Арсенал” и след това постъпва на работа в Държавната аеропланна работилница в Божурище, където по-големият му брат Ганчо е авиомеханик. По-късно двамата братя полагат основите на авиоремонтната работилница към летището на Марино поле край Карлово.  

Когато през 1941 г. България се присъединява към оста Рим- Берлин - Токио, Ночев е изпратен с група авиотехници на специализация в Германия. Учи инженерство в Берлин и Прага, дипломира се като машинен инженер  във Виенския Технически университет. Работи на виенското летище, където се сблъсква с видните партийни функционери  Цола Драгойчева и Добри Терпешев, чийто самолет Юнкерс не можел да излети за София поради мъгла.

След 9 септември 1944 г. Ночев се връща в България, но е обявен от новите властници за народен враг и е принуден да имигрира. Така се превръща в политически емигрант -  през 1951 г. се озовава в Торонто, Канада. Налага му се да мие улици, за да се издържа. Спасява го любовта - среща красавицата Веска Данчева - дъщеря на генерал, завършила медицина в Германия, по-късно професор и член-кореспондент на Американската академия на науките. В дома им българското е на пиедестал. 

През 1956 г. съдбата свързва Ночев със забуления с тайни и легенди американски аерокосмически гигант "Дженерал Дайнамикс Корпорейшън". Тук е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл и се разработват най-съвременни самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.

Получава американско гражданство, приема името Джон Ночев и открива собствена фирма Lancea, която се занимава с аерокосмически изследвания. Фирмата е приета за участие в съвместните засекретени разработки на НАСА и Пентагона и под личното ръководство на прочутия учен Вернер фон Браун  Ночев започва работа като главен проектант на ракетните двигатели за секретната програма АПОЛО.

Огромна е заслугата на българина към първото в историята на човечеството кацане на човек на Луната. Разработка на Ночев са уникалните реактивни двигатели, задвижващи модула “Орел”, благодарение на които се осъществява прилуняването. Двигателите са конструирани така, че действат при кацането като спирачен механизъм, а при излитането   като ускорители. Така може да бъде преодоляна лунната гравитация, както и да се улесни скачването на модула с кораба-майка, намиращ се в орбита. При кацането на Луната двете части на модула "Орел" са свързани с четири болта. При излитането обратно към кораба "Аполо-11" болтовете са взривени и оттласкват едната половина на "Орел". Така малката ракета на Ночев преодолява лунното привличане и двамата астронавти Армстронг и Олдрин достигат до кораба, скачват "модула на Ночев" с "Аполо-11" и се оказват в прегръдката на колегата си Колинс. 

Дотогава нито руснаците, нито американците или немците успяват да решат проблема как космическият кораб да се приземи плавно на Луната, без да се разбие поради липсата на „земно” притегляне.

Всъщност веднага след събитието у нас, макар на малцина избраници,  става известно, че български изобретател има голям принос за кацането на американците на Луната. Това става благодарение на съветското разузнаване. Така още през 1970-те тайните служби започват да ухажват сестрата на Ночев - Мария, за да могат чрез нея да го привлекат да работи за тях.

Дори  разрешават да се види с него -  през 1977 г. лично началникът на МВР в Пловдив  връчва задграничния паспорт и я моли да предаде на брат си, че е "добре дошъл" в родината си, където ще бъде посрещнат с най-големи почести.

Мария Ночева се среща няколко пъти с брат си в различни европейски градове, а през 80-те години даже  разрешават да замине за САЩ. Там гостува на
Иван Ночев и съпругата му в Сан Диего, Калифорния, известен като „военния град”, поради многобройните бази на военноморските сили и пехотата. Семейство Ночеви притежават курортно селище в Калифорния с 23 къщи, апартаменти в Сан Диего, вили в Швейцария и Франция.

Постигнал голям авторитет и завидно материално благосъстояние, Ночев  е на голяма почит в американското общество. Личен приятел е на губернатора на щата Калифорния Роналд Рейгън, станал по-късно президент.

В началото на 1991 година,  Ночев съобщава на сестра си Мария в Карлово, че възнамерява през май да посети България. Обаче на 3 март  почива внезапно. Трима американски президенти идват на погребението му -  Буш-старши, Картър и Рейгън, както и елитът на НАСА. Така Иван (Джон) Ночев заема достойно място в съзвездието талантливи българи, прославили родината с научни изобретения.


Какво четем:

🔴 Не "губим" майките си – реалността е доста по-сурова

🔴 Тези трогателни истории доказват, че добротата е навсякъде край нас

🔴 Българи покориха връх в Алпите, дори силна буря не успя да ги спре

Източник: Марица



Коментари



горе