Съдбата на фамилия Вазови
Поп отказва да венчае Минчо и Съба заради далечна родствена връзка помежду им
Първото стихотворение, което всяко дете започва да срича, е “Аз съм българче”
на Иван Вазов. Повече от един век името му трайно е влязло в домовете на поколения
българи. За всички той е Народният поет. Едва от четвърт век насам завесата над
двама от братята му, генералите Георги и Владимир Вазови, се повдигна и чрез техните
уникални качества на пълководци ние научаваме за героизма на българския воин през
двете Балкански и Първата световна войни. Величие и трагизъм съпътстват живота
и на другите наследници на фамилия Вазови.В края на 18-и век по времето на Али
паша от българското село Яновени (днес в пределите на Гърция) се преселва в Сопот
многолюдната българска фамилия Вазовци. През 1849 г. Минчо и Съба Вазови решават
да се вземат. Поповете в подбалканското градче обаче отказват да ги венчаят поради
далечната им родствена връзка. На следващата година се ражда първият им син Иван
и цял Сопот живо се интересува дали “детето няма нишан”. Детето наистина се ражда
с нишан то става Патриархът на българската литература Иван Вазов. С нишан се
раждат и други двама от братята му Георги и Владимир, прославили отечеството
като генерали от българската войска.Всъщност Минчо и Съба Вазови отглеждат и възпитават
седем синове – Иван, Георги, Кирил, Владимир, Никола, Борис и Михаил, и две дъщери
– Въла и Ана.Историографката Елинка Бояджиева проследява най-обективно драматичната
и трагична съдба за някои от фамилия Вазови. Най-големият от синовете е Иван,
който доживява до 71 години. Вторият брат Никола наследява предприемчивостта на
баща им. По време на Руско-турската война Сопот е опожарен, къщата им запалена,
а чорбаджи Минчо е зверски заклан от турците. Никола наследява търговията от татко
си, после купува хотел в София, построява и мелница. Привързан към майка си и
към своите братя и сестри, той поема изцяло изхранването и издръжката на многолюдната
челяд. Баба Съба и сестрите Въла и Ана до края остават да живеят при него. Те
имат голям принос за възстановяването на изгорялата до основи къща на Вазови в
Сопот.Кирил става един от първите дипломирани лекари в България – завършва медицина
в Цариград. Участва в Сръбско-българската война като доброволец. После участва
в създаването и развитието на Българския туристически съюз. Синът на д-р Кирил
Вазов Иван също лекар, е осъден и разстрелян от народния съд, защото е бил министър
на търговията и промишлеността в правителството на Добри Божилов от ноември 1943
до юни 1944 година. При все че дейно участва в спасяването на българските евреи....Борис
Вазов най-малкият от братята, става известен политик, адвокат и журналист. Когато
батко му Иван закъсва с очите и не може да пише, той диктува на брат си и Борис
записва на ръка по-голяма част от романа “Под игото”. По това време София се вълнувала
от голямата любов между Борис и красивата художничка портретист Елисавета Консулова-Вазова,
която става негова съпруга.Генерал-лейтенант Владимир Вазов е безспорно най-именитият
от братята след Иван. За героя от Дойранската епопея от 1916-18 г. е достатъчно
само да припомним думите на английския генерал Милн, който командва английските
дивизии през 1918 г., а срещу него е само Девета пехотна плевенска дивизия на
Първа българска армия под командването на Владимир Вазов. През 1936 г. делегация
от български офицери ветерани, водени от ген. Вазов, са поканени в Лондон. На
гара Виктория те са тържествено посрещнати от техни колеги ветерани от световната
война: „Свалете знамената! Минава победителят от Дойран”, изкомандва запасният
вече фелдмаршал Милн. В спомените си британецът пише: „Два часа след началото
на атаката ни на 18 септември 1918 г. две от дивизиите ми бяха напълно унищожени.
10 000 войници потънаха като в дъбов кладенец. Това не бяха наемници сенегалци
или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж...”На рождения
си ден, 14 май 1926 година, генерал Владимир Вазов е избран за кмет на София.
Той заварва една занемарена столица, потънала в нищета и корупция. За два мандата
от по три години прави София подредена, чиста, зелена и приветлива. По негово
време започва строителството на Рилския водопровод, с който се докарва вода за
столицата. С него се осигурява и достатъчно електричество за града построяват
се електрическите централи в Симеоново и Мала църква. Кметът Вазов откупува градския
транспорт от белгийска частна компания. Трамвайните релси се удължават, купуват
се нови мотриси, строят се нови стъклени чакални. При неговото кметуване се построява
и разширението на Централна баня, построява се модерна кланица с хладилници, строежът
на училища става приоритет. Възстановена след атентата е разрушената църква “Св.
Неделя”. През 1928 г. е построена гара Подуяне. Изградени са 105 малки дървени
моста и 7 големи, както и два железобетонни моста на р. Владайска, Доставят се
и автомобили сметосъбирачки, поливачки и метачки. София блести от чистота, всяка
вечер улиците се мият. Зелената политика на кмета Владимир Вазов се изразява в
построяването на много малки и големи квартални градинки.Непосредствено след 9
септември репресиите се насочват и към победителя от Дойран. Заедно с вярната
му съпруга Мария Горанова и сина Иван са принудени да напуснат София, като се
установяват в Тетевен, откъдето е родом Мария. На 20 май 1945 година след сърдечен
удар генералът склопява очи. Погребението му е почти нелегално. На гроба му е
поставен обикновен дървен кръст само с името му. Години по-късно гробището е унищожено
с багери за построяването на почивна станция на профсъюзите, а костите на генерала
са захвърлени, гробът му заличен. Тогавашният главен архитект на Тетевен Цв. Пиперков
успява да ги спаси, като ги събира в чувал и ги предава на близките му в София,
които ги препогребват.
Какво четем:
🔴 Няма по-хубаво от българската сватба! Много ми хареса! От радост ми тръгнаха сълзи... (ВИДЕО)🔴 Добрата новина! Главният здравен инспектор обяви края на грипната епидемия
🔴 С инвалидна количка по шосето до работа. Сейхан не се оплаква
Източник: bgspomen