Историческата памет е много силна!


Живеем ли във „Време разделно”? С огън и меч ли трябва да решаваме проблемите си днес? Колко устойчив е българският национален дух? Какво помним и какво забравяме от миналото? И какво все още ни държи будни, нас българите?

Въпроси и отговори – четете в интервюто на Калин Руменов за Lentata.com с режисьора на киноепоса „Време разделно” – Людмил Стайков.

В деня на националния ни празник, когато социалните мрежи се оживиха от нова патриотична инициатива – да споделят откъси от легендарния филм по романа на Антон Дончев – „Време разделно” е време точно за такъв разговор.

Заради днешните форми на религиозен и политически фанатизъм, филмът „Време разделно” е още по-актуален, отколкото преди близо три десетилетия, когато за първи път излиза на голям екран. Това заявява пред Lentata.com режисьорът Людмил Стайков, според когото изборът на лентата за най-любима на българските зрители, е част от националната ни идентичност.

„Големият въпрос, който поставя „Време разделно”, е  - до какво може да се стигне, ако огънят и мечът решават проблемите.

Всички главни герои отстояват принципи, които в един момент стигат до невъзможност да бъдат решени по пътя, по който са тръгнали.

Мъдростта на посланието е - това ли е пътят и докъде може да се стигне по този начин.

Филмът е вик срещу насилието и фанатизма.

Силата му е в непрекъснатата съвременност и дори днес звучи още по-силно от периода, в който е създаден, защото е направен с мъдрост и поглед върху развитието на процесите в света. Филмът е и за устойчивостта на българския национален дух. Опитите да заглъхне ехото от едни трагични години очевидно не се отдават на желаещите това да се случи, защото е много силна историческата памет.

Това, което сме преживели, държи будно съзнанието. Опитите за препрочитане и преразказване на събитията не се оказват много убедителни за хората, които са наследници на едно отминало време. Тези усилия може би интуитивно се усещат като тенденциозни”, смята Стайков.

На обвиненията за „поръчков филм” режисьорът отговаря, че много от най-значимите неща в историята на културата и изкуството са свързани с поръчителство.

„Когато ви дадат писалка, с нея можете да подпишете смъртна присъда, но можете и да напишете „Да се завърнеш в бащината къща”. Кое е по-важно – резултатът или писалката?

Резултатът е този, който остава, а много често изпълнението на поръчката се обръща срещу поръчителя”, допълва режисьорът на „Време разделно”. Той признава, че имал големи притеснения как публиката ще посрещне екранизацията на романа на Антон Дончев.

„Рискът винаги е колосален, защото няма милост у зрителя, след като се срещне с разрушаване на илюзията от впечатленията му при четенето на творбата. Едно неприемане на филма щеше да е катастрофа за всички, които участваха, мъчиха се и страдаха с него”, казва още Стайков.


Какво четем:

🔴 Незабравимият Тодор Колев

🔴 Сайт предлага безплатна почивка срещу гледане на домашни любимци

🔴 Братята на Левски – двама достойни приемници на Апостоловото дело

Източник: Lentata



Коментари



горе