Коя е Мария от "Козият рог"
Мария, героинята от филма „Козиат рог” е действителна историческа фигура. Тя е дъщеря на Кара Иван – овчар от района на родопското с. Куклен, Асеновградско и прочутата с ненагледната си хубост негова съпруга Караиваница. Привлечени именно от красотата на жена му, веднъж, докато Кара Иван е из планината с овцете и козите, турци нахлуват в дома му и изнасилват беззащитната Караиваница. В следствие на гаврата с нея жената полудява. Мъжът й я отвежда в близкия Кукленски манастир „Св. Врачове” („Св. безсребреници Козма и Дамян”) с надеждата, че лековитата вода на тамошното Аязмо ще й помогне да се изцери.
Уви! Нещастната жена в скоро време умира, а озлочестеният и озлобен съпруг заживява единствено с мисълта за разплата, която предава и на дъщеря си Мария. Двамата се превръщат в яростни защитници на угнетената рая и започват да „раздават правосъдие” из северното подножие на Родопа планина (Асеновградско и Хасковско). Следва поредица от кървави покушения над турски насилници и прочули се с жестокостите си местни сановници. Властта се стъписва от убийствата и наличието на едно и също знаково оръдие при извършването им – кози рог, но така и не успява да залови отмъстителите.
Всъщност отмъстителят е един – дъщерята на Кара Иван, известна според народното предание като „Мария от Загоре” или „Мария – козият рог”. Заедно с уникалното си оръжие тя остава в паметта на поколения българи като свещен символ на очакваното възмездие. Ала трагичен е и нейният край. Дълго издирвана, хайдут Мария попада най-сетне в обкръжението на турските преследвачи и за да не я заловят жива се хвърля от една скала в пропастта. Предполага се, че е погребана близо до или в самия Кукленски манастир, където в края на дните си намира убежище и баща й Кара Иван. Преди да умре той изповядва мъката си пред игумена на манастира, като му разкрива цялата си драматична и трагична житейска история.
Доста години по-късно тази история достига и до писателя Николай Хайтов, който е родом от близкото с. Яворово, Асеновградско. Както сам споменава в края на разказа си „Козият рог” („Диви разкази”, 1967 г.), Хайтов я научава от един изгонен на времето от Кукленския манастир монах на име Аврики (Аверки). Същият е въведен в монашество от свещеника, изповядал някога и Кара Иван.
Колкото и да се съмняваме, че двамата божи служители са нарушили обязаността си да пазят тайната на църковната изповед, благодарение на тях все пак узнаваме за тази драматична човешка съдба идваща от дълбините на робството. Граничеща между истината и легендата, тя заляга в основата на упоменатия вече разказ „Козият рог”. Пет години по-късно, през 1972 г., режисьорът Методи Андонов на свой ред я прави достояние не само на целия български народ, но и на света чрез едноименния си филм, заснет по разказа на Хайтов. През 1994 г. на екран излиза и римейк на филма на режисьора Николай Волев.
Кървавата история за Кара Иван и дъщеря му хайдут Мария продължава да вълнува българина и в по-ново време, като същевременно повдига и нови въпроси. В края на 90-те години на миналия век популярният в Дряновския регион агроном, литератор, изобретател, културен и обществен деец Йордан Чуховски (брат на графика проф. Петър Чуховски) от с. Гостилица, Дряновско, в кореспонденция до Хайтов описва мнението и претенциите на местните хора, че събитията от разказа „Козият рог” и филма със същото заглавие са се случили в техния край, а не в Родопите. В потвърждение на това Чуховски излага устно събрани сведения от „втора ръка” и изрежда няколко съществуващи и до днес села, западно от гр. Дряново (обл. Габрово), чиито названия са като ехо от някогашната трагедия и загатват да имат връзка с нея – с. Караиванца, с. Пейна, с. Плачка и... с. Кози рог. В отговора си, носещ дата 3. ІV. 1999 г., писателят Хайтов, очевидно нежелаещ да влиза в полемика по случая, пише на Чуховски: „Истината е проста..., а тя е, че идеята за написването на разказа възникна след едно прочитане на вестник „Поборник – Опълченец”, издаван в Русе в края на миналия век. Там търсих материали за Ангел войвода и попаднах на твърдението, че този бележит хайдутин преспивал понякога в колибата на „КАРАИВАН И ХАЙДУТ МАРИЯ”. От тези две думи се разплете целия чорап, от възникналата интрига, защо жената е хайдутка, а не мъжа, какво е станало и т. н. Всичко останало в разказа е измислица от корен до върха. Всички допирни точки на тази измислица със съществуващи предания, наименования и прочие са чиста случайност.”
Означава ли това, че е измислица и начинът, по който писателят е разбрал за случката? Както бе посочено по-горе, по този повод Хайтов пише в разказа си едно, а в цитираното писмо твърди съвсем друго. Отговорът на така поставения въпрос обаче не е от особено значение. По-важното е, че под името Ангел войвода са известни поне двама български хайдути, подвизавали се из района на Хасковско и Пловдивско – Ангел Зотев (Стария Ангел) от с. Дрипчево, Хасковско, и Ангел Стоянов Кариотов от с. Драгойново (до 1906 г. с. Козлук), Пловдивско. Първият хайдутства през втората половина на ХVІІІ в. – началото на ХІХ в., а вторият от 30-те до към 60-те години на ХІХ в. Това до известна степен потвърждава казаното от Хайтов в писмото му от април 1999 г., но в никакъв случай не изключва и другата версия – къшлата на Кара Иван да е била не в Родопите, а другаде. Защото, освен че тези хайдути действат основно из Тракия и Родопите, при отделни свои набези те достигат и до Беломорието, Македония, част от Северна България и пр.
Независимо от така породения спор за мястото, където са се разиграли описаните кървави събития, повечето податки сочат, че те наистина са достоверни и действително са се случили. Въз основа пък на твърдението, че Ангел войвода се е познавал с Кара Иван и хайдут Мария и предвид времето, по което са действали хайдути с това име, може да се заключи, че развоят на драмата попада някъде в периода между последните десетилетия на ХVІІІ в. и средата на следващото ХІХ-то столетие. Към това време трябва да се отнесе и хайдутството на Мария – „Козият рог”.
Какво четем:
🔴 Историческата памет е много силна!🔴 Незабравимият Тодор Колев
🔴 Сайт предлага безплатна почивка срещу гледане на домашни любимци
Източник: