Чудо! Инвалид от Израел проходи под звуците на българска музика!


Обичаната фолклорна изпълнителка Николина Чакърдъкова започва да пее от малка, а дебютът й на професионална сцена е едва на 14 години!Две години по-късно тя вече е в състава на „Неврокопски ансамбъл за народни песни и танци“, на който не след дълго става и солистка. С ансамбъла изнася успешни концерти не само у нас, но и в Западна Европа, Америка и Канада. През 2000-ната се появява първият й авторски спектакъл „Любов и мъка от Македония”, в който по нов начин – с много танци, музика и оригинални костюми, се представят най-обичаните песни от Пиринския край. Публиката оценява таланта и новаторството на Николина и препълва зала №1 на НДК.

Следват още няколко много успешни спектакъла, като може би най-мащабният от тях е „Най-голямото богатство…“, който през 2013 година успява да разпродаде зала №1 на НДК за три поредни вечери. Николина, която е собственик на Фолклор ТВ, е щастлива от факта, че в последните години се забелязва завръщане на интереса към родния фолклор и си признава, че любовта на хората я зарежда.

Тя разкрива, че е останала много трогната от признанието на един младеж, който 10 години не се бил прибирал в България, но след като посетил неин концерт в Брюксел, й признал, че е усетил истинска потребност да се върне в родината и да прегърне майка си, съобщава вестник Труд.

 

– Вие самата преминахте през тежко здравословно изпитание. Какво освен музиката ви даде сили да издържите и да победите?

– Е, със сигурност децата ми, близките, съпругът ми и най-близките приятели. Имаше момент, в който си мислех, че ако си отида и не се боря, на тях ще им бъде трудно без мен, и не можех да си представя да им позволя да изживеят тази мъка. Винаги има за какво да се хванеш, да се вкопчиш и вклиниш, за да не падаш духом. Винаги има за какво да живееш!

– Случва ли ви се често да давате кураж на хора в подобна ситуация?

– Много хора ми се обаждаха или ми изпращаха писма, че и те са преминали през такова изпитание. То си беше една борба за живот, но за миг не съм си помисляла, че ще умра, въпреки че тялото ми го показваше, но разумът не даваше и секунда да си мисля, че утре няма да ме има. Колкото и човек да не е оптимист, не знам на някой да му се умира и дори да има такива моменти, те са редки. Три пъти имах големи здравословни перипетии и тогава усетих как умирам, но след като и трите пъти се оправях, докторите ми казаха – ти си сключила сделка с Господ! Уникална работа беше, по едно време във ВМА се шегуваха дали не съм почнала работа там, защото толкова често бях при тях, но явно имам още работа на земята и с това Господ ми каза – имаш мисия. Сигурно има някаква намеса свише, защото коя съм аз, че да преборя тези диагнози? Аз съм обикновен човек, който е правил доста добро и явно имам още работа да върша тук на земята.

– С днешния ви житейски опит какво бихте казали или посъветвали 18-годишната Николина, ако имахте тази възможност?

– Нещо, което разбрах, е, че не името прави човека, а човекът прави името. Казвам го, защото, като бях 17-18-годишна, имаше моменти, когато се срамувах от името си Николина и ми се струваше старомодно. Другите момичета бяха с модерни имена – Ани, Александра, Виктория… Майка ми също я питах защо са ме кръстили с такова име и момчетата ми се подиграват, даже исках да си го сменя, а тя ме успокояваше. Сега казвам на децата си – никога не се срамувай от името, рода си и родителите, които са ти дали толкова много, животът е пред теб и имаш време да докажеш, че не името прави човека, а човекът прави името. В началото никой не знаеше името ми, чудеха се каква е тази жена с мъжка носия и в първите три месеца нямаше човек, който да ми произнесе правилно фамилията. В момента не вярвам да има човек в България, който да не знае името ми дори ако не слуша моята музика.

-Доверявате ли се на шестото си чувство в контактите с хората и какво ви каза то при първата ви среща със съпруга ви?

– О, първата ни среща беше толкова отдавна, но там имаше любов отвсякъде. При влюбения човек няма шесто чувство, знаем, че и най-умният, и най-глупавият оглупяват, като се влюбят. (Смее се.) Аз бях на 18 години, когато се срещнахме, а на 20 родих сина ни, после и дъщерята, а сега дъщеря ми е на моите години тогава и аз й казвам на шега – две деца гледах вече на твоята възраст! (Смее се.)

-Как успявате да запазите бракът си толкова стабилен?

– Успявам, защото разбирам така живота, за мен бракът е хубаво нещо. Много позитивен човек съм, осъзнала съм, че не можеш да имаш всички пари и най-красивия мъж, аз също нито съм най-красивата жена, но е важно да успееш да видиш в съпруга си най-красивия мъж, както и той да види красотата в мен и да имаме душевна хармония със себе си и света.

-А каква е вашата молитва за България през новата година?

– Най-важното на този етап е да има мир и да не изживяваме нищо лошо. Трябва да сме благодарни за това, което имаме, защото сега сме неблагодарни. Хубаво е да иска човек, но не само да се иска, а и да се работи за това. Моля се за здраве за цялата ни нация, защото тя е доста болна, а също за мир и любов, да се обичат повече хората и да се уважават, за да остане това човешкото и да ни има като народ и нация.

Г-жо Чакърдъкова, в навечерието сме на новата 2017 година. Как ще я посрещнете и какво си пожелавате?

– Ще я посрещна на площада във Велико Търново, както вече почти 15 години поред го правя. Имам само едно прекъсване от две години, защото тогава си мислех, че да празнувам в тесен кръг е по-добре, но се оказа, че не е така. Колкото и да е студено по площадите – тръпката и енергията да пееш за хората там е нещо несравнимо! Иначе си пожелавам винаги едно и също – преди всичко да сме здрави, защото съм преживяла много неща и знам колко е важно да оцениш това, че си здрав. Колкото и да е труден животът и да се бориш с него, от нас зависи какво ще се случи през годината и как ще протече тя.

-А кой е най-хубавият подарък, който сте получавали на този празник?

– Радвам се вече на духовните подаръци, на пожеланието да съм здрава и да имам енергия, защото материалното отдавна сме го надскочили. Най-хубавият ми подарък беше преди 4-5 години, когато три години непрекъснато боледувах и тогава имаше момент, в който не вярвах, че отново ще се изправя и ще бъда на сцената. Когато през 2013 година успях да видя същата Николина, без следа от това, което съм изживяла – човек, който е успял да премине през всичко, и това беше най-големият подарък за мен!

– Вашите деца имат ли желание да живеят извън България?

– Не, поне засега. Синът ми работи към голяма американска компания и отдавна вече не зависи от мен. Покрай работата си той 6 месеца е в Щатите, а другите 6 е тук и по света, като това ме устройва, защото не е дълга раздялата. Дъщерята на моята сестра е женена в Америка и на четири години един път се виждат. Казвам й – аз на твое място имам чувство, че ще умра от болка и тъга, че не мога да си виждам внуците. Казвам на моите деца – имате права над живота си, но нашето поколение е отговорно към родителите си. И аз съм можела да остана в чужбина, но винаги съм мислела дали ще има кой да купи хляб на родителите ми или да им отвори вратата. Ние сме длъжни на тези хора и смятам, че един ден трябва да им върнем жеста, че са ни възпитали. Дъщеря ми няма никакви намерения да живее в чужбина, колкото и егоистично да е, май съм им промила мозъка на децата с това, че животът тук не е по-лош и България е най-красивото място. Като се реализираш, няма голямо значение дали си тук или по света – важното е да се научиш да работиш.

–В коя страна сте можели да останете?

– На младини с мъжа ми мислехме да емигрираме в Канада. Бях ходила там на турне с Неврокопския ансамбъл още на 18 години – през 87-ма, и когато се прибрах у нас, контрастът беше наистина голям, защото ние в тези години с майка ми и баща ми сеехме тютюн. Мама ми заръчваше по телефона – да си дойдеш, че на другия ден рано да ми помогнеш да берем тютюна. Тогава ставахме в 4 часа и отивахме да работим и аз си казах – боже, а какъв живот живеят хората навсякъде по света! Тогава съм мислела по друг начин и не съм била патриот, съпругът ми обаче каза – аз не мога да отида никъде, татко ми е направил къща и тук трябва да живея! Тогава си изживях всичко, защото исках да замина, но съм била страшно влюбена в съпруга си и заради него останах в България. Сега обаче аз съм доказателство как и тук можеш да се реализираш и съм щастлива, че не заминах. От грозно пате станах красив лебед, но го казвам не в директния смисъл, а като начин на живот и постижения.

– Лесно ли се успява у нас, без да ползваш протекции и връзки?

– Най-много се дразня на хора, които казват – всичко у нас става с връзки. Мога да кажа, че майка ми е била камериерка в хотел, но тогава не се наричаше така, а чистачка, и винаги като ме питаха учителите и съучениците ми какво работят родителите ми или с какво образование са, аз съм изпитвала някакъв детински срам да им отговоря. На съученичката ми, която седеше до мен, баща й беше съдия, а майка й – учителка, а аз като питах мама, тя ми отговаряше – аз съм с основно образование, майка, чистачка съм. Баща ми пък беше строител и тогава съм се притеснявала от това, че моите родители не са като на съученичката ми. С годините разбрах, че няма никакво значение с какво образование са, важно е това, че успяха да възпитат три деца, да ни изпратят абитуриенти и да ни направят сватби. Човек, ако е възпитан добре и е научен да се труди – това е най-важното нещо. Препоръчвам на всички родители – научете децата си на труд от малки, за да им бъде лесно, като пораснат. Един от проблемите на младежите днес е, че нямат един работен ден – те първо искат да получат нещо, а не осъзнават, че парите са възнаграждение за положен труд. Объркали са се приоритетите и може би затова някои хора берат гнили плодове, защото не учат децата си на труд.

 


Какво четем:

🔴 Коя е Мария от "Козият рог"

🔴 Историческата памет е много силна!

🔴 Незабравимият Тодор Колев

Източник: regiona



Коментари



горе