Невена Коканова - иконата на българското кино


Дълго време Невена Коканова бе наричана "първата дама" на българското кино. И не само за изиграните над 60 роли, а заради "флиртуващато" и "магнетично" око на камерата с нея.

Голямата българска актриса Невена Коканова е родена на 12 декември 1938 г. в град Дупница.
Нейната кариера в театъра и киното е една от най-ярките в българската история.

В едно от последните й интервюта тя с благодарност говори за късмета, който е имала, за ролите, които е получила. Но Невена Коканова се превъплъти и в много други прекрасни кинообрази през своя 62-годишен живот. Да, в това е може би тайната на нейния невероятен успех като актриса - безкористната любов към драматичното изкуство.

Дебютира в средата на 50-те години в театъра, а в киното се появява за пръв път във филма "Години за любов" на режисьора Янко Янков. Тогава е едва на 18 години.

Звездният й път на екрана започва с ролята на Ирина от екранизацията на "Тютюн" (1962). Следва печално-страстната Лиза от "Крадецът на праскови" (1964), обречена на любов жена в безпощадно време. После идва ред на Ана от "Карамбол" (1966), на Герда от "Дъх на бадеми" (1967), на Неда от "Отклонение" (1967) и т.н.

През 60-те и 70-те години на миналия век Невена Коканова се бе превърнала съвсем заслужено в символ на българското киноизкуство, въплъщавайки образите на жени с характер, притежаващи жив темперамент и чувство за вътрешна значимост.

Съвсем заслужено тя е една от малкото представители на актьорското съсловие в България, получила известност и извън пределите на страната ни, дори и на Запад, където за нашето кино е било много трудно да проникне през онези години по идеологически съображения. Така например, през 1969 г. тя се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани "Галилей".
В последните години от своя живот Невена Коканова започна да се появява по рядко на екрана, но дори епизодичните роли, които й бяха предлагани, тя съумяваше да загатва за огромния си талант. За съжаление, той не можа като че ли да бъде оценен по достойнство през онези години на световно разделение. Ако "Крадецът на праскови" на Въло Радев бе сниман в Италия или във Франция, със сигурност щеше да донесе на Невена световна слава и милиони в долари.

Невена Коканова почина на 3 юни 2000г.

Едни от най-известните и филми са: „Сезонът на канарчетата“ (1993) „Искам Америка“ (1991) „Селцето“ (1990) (Телевизионен сериал) „Вечери в Антимовския хан“ (1988) (Телевизионен сериал), „Дом за нашите деца“ (1987) (Телевизионен сериал) „Време за път“ (1987) (Телевизионен сериал) „Опасен чар“ (1984) „Търновската царица“ (1981), „Дами канят“ (1980), „Трите смъртни гряха“ (1980), „Матриархат“ (1977), „Спомен за близначката“ (1976), „Не си отивай!“ (1976), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), “Последният ерген“ (1974), „Дърво без корен“ (1974) „Баща ми бояджията“ (1974), „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973), „Момчето си отива“ (1972), „Опасен полет“ (1968), „Гибелта на Александър Велики“ (1968), „С дъх на бадеми“ (1967), „Отклонение“ (1967), „Карамбол“ (1966), „Крадецът на праскови“ (1964), „Тютюн“ (1962).

Невена Коканова за себи си:

“Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява”.

”Благодаря на Бога, имах много роли. А и за мен бяха направени неповторими жестове, като този на Блага Димитрова, която написа “Отклонение” специално за мен. Или на Коцето Павлов, който направи “Спомен за близначката”

Относно едно от първите и предложения за биография: „Не ме ли разбра, че аз не мога и не искам да допускам чужди хора до душата си. Не за теб става дума, а за ония, които ще четат книгата с воайорско любопитство. Нещо от душата си съм изляла в своите роли, това е важното, нека другото си остане само за нея. То с болките и с радостите си е само мое, нека си го запазя и да си го отнеса от този свят".

Отново предложение за биографична книга, но след 1989 г.: „Днес вече може да се говори без ограничения, свободно, но тази свобода се превърна в свободия. Разпищолихме се, нямаме мярка, нямаме свян, скромност. Цял народ клюкарства и си освобождава комплексите от предишния затвор, в който бяхме. Както сме я подкарали, нищо свято и чисто няма да остане. Сигурно съм старомодна, сигурно съм консервативна, но не искам думите ми да попаднат в днешното отровно пространство. То е такова най-вече в т. нар. цивилизован начин на живот. Не ми трябва такава цивилизация, добре си ми е при бабите и дядовците в Чомаковци. (В Габровския Балкан актрисата купува и реставрира къща, а после прекарва всеки свободен миг в последните години на живота си) Неуки ли били?! Та те познават най-висшата наука - Божиите закони, живеят според тях и са истински човеци. И аз, познала изкушенията на суетата, искам да се пречистя сред тях, да се пречистя под ясното синьо небе, сред птиците и сред всички незлобни божии твари. Защото и аз, и всички ние, хората, не сме нищо повече от божии твари, озовали се за кратко на земята".

„Не смеех пред журналисти да си покажа ръцете, с тях белех картофи, с тях перях това бяха некрасиви ръце на една работничка, но на мен ми харесваше, че като жена се справям с всичко и не търся чуждо рамо за помощ. Тежко ми беше, но бях на земята, не изневерявах на природната съобразност, на която сме подвластни.“

"Можем да живеем простичко и щастливо, ако се подчиняваме на законите на единството, духовността и любовта".

 

Отново отказ биография:"Ей, момче, нека някои неща да си останат тайна."

Интересно

  • Валидираха пощенски картички с образите на Коканова на 6 юни 2006 г.
  • Можела е да рисува. Книгата „Есени листа“ на Р. Ралин е с нейни илюстрации.
  • Баба й по майчина линия е австрийка, а дядо й - адютант и член на свитата на Фердинанд. Баща й е лежал в Белене 2 години и половина, тъй като до 1944 г. е бил офицер в българския корпус в Македония.
  • По време на репетиции – всеки недоброжелателен жест или лоша дума я обезкуражавал.
  • Тя е режисьор на филма „Трите смъртни гряха“.
  • Получавала е наказание заради прекалено голяма импровизация на сцената.


12.12.2008/Блага Димитрова


Какво четем:

🔴 Ансамбъл "ТРАКИЯ" - концерт 40 годишнина

🔴 61 години от смъртта на Алън Милн - човекът, който ни подари Мечо Пух

🔴 Безценните истини, които ни завеща Джоко Росич

Източник: Розали



Коментари



горе