Величието на България – Царевград Търнов

Много са знаковите места на България свързани с нейната история, но има такива, които са особено важни, които блестят като бисери на нейната огърлица от слава.

За манастирски комплекс „Велика Лавра – Св. Св. Четиридесет Мъченици" се знае много – има много информация, но искам да ви разкажа как аз го видях при посещението си в него.

Бавно пристъпям към главната порта, а над нея се открояват – купола на Патриаршеския храм на Царевец (Бог и Вяра) – крепостната стена със стражевата кула (Защита и Държавност) и входа към манастирския комплекс „Велика Лавра Св. Св. Четиридесет мъченици" (Паметта и Величието).

Застанал пред входната арка се възхищавам на изключителното изпълнение на майсторите каменоделци в реставрацията на този комплекс. Изпълнението е безупречно! На дебелия каменен зид две лъвски глави стоят неизменно на пост.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

1_strajeva_kula_vt 3_luvski_glavi

Поглеждам надписа и ме побиват тръпки – Велика лавра! – колко сила има в тези две думи! Какво брилянтно изпълнение на форми, пропорции – съчетани с красивия шрифт на надписа! Изключителна хармония! Влизайки в двора, символите отново ми се набиват пред очите – (Бог-Вяра) – (Защита-Държавност) и (Памет-Величие), а най-отдолу – един свод – символ на Единство и Устойчивост.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

6_dvor_podreden

Една блестяща фигурална композиция!

7_useshtane_za_srednovekovie

Вдясно виждам основите на килиите на монасите от „Великата Лавра". Вляво е параклисюът и магерницата – манастирската кухня – столова. Един паметен надпис показва колко е значимо това място за историята на България.
Тук е провъзгласена независимостта на България на 22 септември 1908 година от княз Фердинанд.

9_nadpis-nezavisimost

Над страничния вход от притвора виждам релефна каменна икона на светите Четиридесет мъченици, обрамчена от красив, масивен каменен свод и каменна рамка. Вратата – дъбова и резбована, е с орнаменти от царските символи.
Интериорът в църквата не е като в другите християнски храмове.
Тук витае студена каменна тържественост, подсилваща впечатлението ни за вечност.

Иконостасът е мраморен с релефни изображения.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Пестелива украса с внасяне на някои елементи и акценти подсилват усещането за студена тържественост. Колоните в храма – една от които прочутата колона на хан Омуртаг с прословутия си надпис:

„Човекът дори и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог да му даде да преживее сто години".

Друга забележителна колона е тази на Калоян – колоната от Родесто (Родосто).

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

13_kolona_kaloian 14_carski_dveri

Издига се величествена и Колоната на Иван Асен Втори – по случай победата му в битката при Клокотница. Релефите в църквата са впечатляващи, а орнаментите – характерни за българските царе от древността.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

17_ornamenti 18_ornamenti2

Като стожери в историята на България са мраморните плочи на хан Аспарух с неговия знак, на цар Ивайло, на цар Михаил Шишман , цар Георги Тертер.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

20_plocha_ivailo 21_plocha_mixail_shishman 22_plocha_gergi_terter

Тук е и Св. Сава – архиепископ сръбски, тук са и знатни боляри и владетели.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

23_Sava_arxiepiskop_subski 24_plocha 25_plocha 26_plocha

Отсреща ни гледа Търновград в красиви и динамични облаци облян. Каква хармония на сводове изпълнени с майсторство! Същата тази хармония продължава на другата фасада, като е допълнена и от сводовете на моста.

27_turnovgrad_otsreshta 28_svodove_most

Стигам до гроба на цар Калоян, неговият надпис и кръст на мраморната плоча. Царският знак на Калоян, присъстващ на пръстена му и отразен на мраморния похлупак.

Широката алея ме повежда към изхода от това сакрално място в историческата памет на България. Посреща ме мостът, свързващ Царевец с Трапезица. Зад мен остава манастирският комплекс „Велика Лавра Св. Св. Четиридесет мъченици".

Съзнанието ми още осмисля видяното. Бях в съприкосновението с духовността на една минала държавност – застинала в далечната история.
Моста, свързващ държавността с духовността, а отдолу, като времето, бавно течеше Янтра и замиташе спомените.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)