12 леки маршрута на около час (и по-малко) от София
София е идеалният център за планинарите в България. На по-малко от час-час и нещо от столицата се издигат повече от 25 планини. Сами по себе си тези факти говорят, че близките туристически маршрути са десетки, ако не стотици. Тук обаче аз ще отделя няколко от тях, на които съм бил и мога да доверя със сигурност, че са подходящи за всякакъв тип хора. Наскоро изминахме една екопътека с приятели и на връщане ме запитаха за други подобни леки маршрути в близост до София. Определяха себе си като „кашкавал туристи“ и затова търсеха леки и живописни преходи, които същевременно са и лесни за ориентиране. Позамислих се и им нахвърлих няколко идеи, което ме наведе на мисълта, че може да има и други хора, които търсят нещо подобно. Дори да не спадате към гореспоменатата категория туристи, навярно понякога просто ви се иска да починете сред природата, без бъхтене и без много да го мислите. Затова ще споделя по-долу няколко идеални възможности за добре прекарано време на чист въздух. Край София има много такива, но ще включа само тези, на които съм бил, за да може информацията да бъде от първа ръка. След името на всеки маршрут съм записал разстоянието и времето до него, считано от центъра на София (а не неговата продължителност).
Екопътека „Поглед към девет планини“ (56 км ~ 1:00 ч)
Този туристически маршрут води началото си от село Сирищник и води до изкачване
на най-високия връх на планина Рудини – връх Сирищнишка рудина. Името на екопътека
„Поглед към девет планини“, както можете да се досетите, идва от зашеметяващата
гледка във всички посоки от вишката, изградена на върха. Указателна табела ще
ви насочи накъде какво виждате, но лично според мен се виждат повече от 9 планини.
По пътя нагоре ще минете по горска пътека, покрай един малък параклис, по виещо
дървено стълбище, ще поставите и своя камък в интересната мозайка „Окото“, след
което ще изкачите и връх Сирищнишка рудина.
Екопътека „Лозенска планина“ (21 км ~ 0:30 ч)
Една често посещавана от столичани дестинация е Лозенският манасир „Св. Спас“. От него преходът продължава нагоре към връх Половрак, край който е изграден
мемориалният комплекс на незнайния четник на Георги Бенковски. От връх Половрак
ще видите, по думите на мнозина, най-красивата гледка към Софийско поле. Освен
нея, ще ви зашеметят панорамите към Витоша и Рила. Наистина, това е много обзорен
връх. На слизане към село Долни Пасарел, към края на екопътека „Лозенска планина“,
се минава през другия мемориален комплекс по туристическия маршрут – този на капитан
Димитър Списаревски.
с. Брусник – вр. Чеканска бука (51 км ~ 1:00 ч)
Това е сравнително „млад“ туристически маршрут, тъй като червената маркировка
е поставена през 2015-2016 г. Представлява едно от най-леките изкачвания на първенец на планина в България.
Води до най-високия връх на планина Вискяр – връх Чеканска бука (Чеканска чука).
Изкачването почти не се усеща и минава ту по открити пътеки, тук по горски. Всъщност,
пътеки е много силно казано, просто следвате маркировката по поляните. Тук ще
трябва да се оглеждате само на първия завой, защото не е имало къде да се сложи
маркировка. А накрая, противно на очакванията, няма да откриете кота за най-висок
връх, а само струпани камъни, защото по времето на поставянето на котите за най-висок
връх на Вискяр се е смятал
Екопътека „Бели Искър“ (72 км ~ 1:15 ч)
Изминах екопътека „Бели Искър“ в дълбока зима и въпреки еднообразната бяла картина,
останах удивен. Представям си какво би било, когато природата тук е в зелено-кафява
обвивка, когато реката се чува, когато птиците пеят, когато усилията от газенето
на дълбокия сняг ги няма. От двете ти страни се извисяват величествени скални
стени. Прехвърлянето от бряг на бряг става по 8 големи и няколко малки дървени
моста, а краят е край един заслон сред гората. Преходът завършва на една панорамната
площадка, която предлага гледка към долината на река Бели Искър.
Трънска екопътека (екопътека Ждрелото на река Ерма) (85 км ~ 1:15 ч)
Трънската екопътека е една задължителна спирка за всеки. Още в самото начало
ще бъдете запленени от двете отвесни скали, които изглеждат като величествен портал
към
Изкачване на връх Виден, Конявска планина. (74 км ~ 1:15 ч)
Връх Виден е може би най-лесният за покоряване първенец на планина в България,
защото асфалтовият път стига на около 200 метра от него, като до най-високата кота остава почти водоравно вървене. Е, ако
все пак сте дошли за разходката, можете да тръгнете от местността Стражата в подножието.
По пътя има няколко панорамни скали, а най-отгоре се вижда цялата Кюстендилска
котловина. Наоколо има просторни ливади, където можете да направите почивка с
пикник.
Екопътека „Под Камико“ (52 км ~ 1:15 ч)
Едно от често посещаваните местенца в близост до София е Гара Бов. Тукашната
живописна природа е притегателен център за много любители на планината и екопътеките.
Маршрутите са леки и красиви – идеални за отмора и поемане на глътка въздух. Екопътека
„Под Камико“ е един от трите туристически маршрута в района и представлява една
обиколка на местността край Бовска река. По нейното поречие ще срещнем множество
водопади и водоскоци, като най-внушителен от тях е водопадът „Камико“, със своите
80 м. Освен това по пътеката се намират и останките от манастира „Св. Архангел Михаил“.
„Вазовата екопътека“ (52 км ~ 1:15 ч)
Вазовата екопътека тръгва отново от Гара Бов, стига до скалния водопад „Скакля“,
минава под него и се изкачва до село Заселе. От там преходът слиза надолу към
панорамната скала „Зли камък“, която наистина ще ви удиви с гледка над гарата
и Искърското дефиле. Някои от местните казват, че на тази скала е стоял Дядо Йоцо
от прочутия разказ на Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа“, но четейки произведението,
аз имам по-различно мнение.
Екопътека „Вазовата къща“ (52 км ~ 1:15 ч)
Екопътека „Вазовата къща“ е третата в Гара Бов и достига до Данговата къща, която
наричат още Вазовата къща, тъй като там е отсядал патриархът на българската литература.
Седнете ли на моравата пред къщата и погледнете напред, ще разберете откъде е
идвало вдъхновението на писателя. Основно се върви по черен път по поречието на
река Трескавец и само трябва да се оглеждате за отклонението от него, че лесно
се пропуска.
кв. Бояна – Боянски водопад (9 км ~ 0:15 ч)
Безспорно един от най-посещаваните туристически маршрути във Витоша. Той не е
близо до, а направо си е в София. Има две опции за стигане до Боянския водопад
– дълга полегата пътека и къса стръмна пътека. Дългата е достатъчно лека и се
вие по склоновете на Витоша, докато плавно се изкачва към водопада. Късата пътека
върви по коритото на Боянска река. По-живописна е, но по-стръмна и изморителна.
Крайната цел и на двата прехода е една и тя си струва да се види – Боянският водопад.
кв. Княжево – м. Златните мостове (13 км ~ 0:20 ч)
Това също е приятна разходка, започваща от квартал на София. Разхождаме се по
„Алеята на билките“, минаваме през красивата местност Дендрариума, наоколо се
отбиваме до Музея на совата и Музея на мечката. След това започват да се изреждат
една по една хижи, докато достигнем поляните на местността Златните мостове. Ако
не сте изморени, можете да продължите и до
х. Алеко – х. Момина скала (28 км ~ 0:45 ч)
Един от любимите ми преходи във Витоша. Туристическият маршрут от
Какво четем:
🔴 9 годишно българче родено в Лондон изрази родолюбието си в хип-хоп песен – “Ще се върнем” (ВИДЕО)🔴 8 тона чисто злато вадим на година (и го подаряваме на чужденци?)
🔴 Цвета Кирилова: Хайде стига с този Аll Inclusive за ромите, 25 години стигат!
Източник: tripsjournal
Коментари
Последвайте ни във facebook!
