Села в безвремие


Всяка година от картата на България изчезва поне едно село.

Когато при фотографските си обиколки срещна хора от нашите села, сякаш излезли от някогашни притчи, осъзнавам, че това е благословия. Те ме канят в домовете си, гощават ме с каквото имат, споделят, дават ми възможност да запечатам мигове от тяхното ежедневие. Така парче по парче се опитвам да събера образа на българското село... на това, което е останало от него.

Селата ни неведнъж са обезлюдявани през вековете, но са възкръсвали. Насилствената колективизация през 50-те и 60-те години трайно нарушава изначалната връзка между човека и земята. Лишени от нивите и стадата си, над 2 млн. земеделци и пастири търсят препитание в индустриализираните градове. Когато социализмът и икономиката му се сриват, още по-голяма бедност и несигурност пораждат втора вълна на миграция от нашите села към градовете – или направо зад граница.На много места в Северозапада, Родопите, Странджа и другаде у нас човекът се превръща в застрашен вид. Над 160 от петте хиляди наши села са изчезнали от картата на страната ни, а други 564 имат население от по няколко старци.

Напоследък обаче сред празните къщи и запустелите градини започват да се мяркат повече и по-млади хора. Те идват от града и търсят изгубената връзка със земята – може би единствена надежда за българското село. Преди година и половина и аз последвах не демографските тенденции, а сърцето си. Преместих се от родната София в красиво родопско селце. Дойдох тук, за да намеря корените си и да се наслаждавам на страстта си към природата. На село се задомих и пак на село, ако е речено, ще растат и играят деца ми. Усещам, че така е правилно. Знам, че така е добре.


Какво четем:

🔴 Орлин Горанов и Крисия Тодорова - Светът е за двама (2014)

🔴 Пол Василеф – австралиецът с български корен, който покорява модните подиуми

🔴 Детето-чудо от Пловдив Лили Георгиева стана №1 в света

Източник: nationalgeographic



Коментари



горе