Втората Шипченска епопея


„И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна...“

(Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“, 1884 г.)

През април 1928 г. майстор Пеньо Атанасов с прякор Бомбето се изкачва на връх Шипка, за да огледа мястото и започнатия, но недостроен паметник там. Студът и бурният вятър карат Бомбето и другарите му да слязат от катърите. Майсторът признава в спомените си: „... мисля как да откажа... усуквам го, значи“. Точно тогава касиерът на Комитета за изграждане на паметника, стар бивш опълченец с голяма брада, влиза в полузатрупан изкоп, целува тревата там и изплаква: „В този окоп бях ранен, моята и кръвта на другарите ми е текла по тази трева – заради България!“ Опълченецът моли младия майстор да „изкара докрай“ паметника: „Да го видя, че тогаз да се отвори земята и да ме прибере.“ Тръпки, но вече не от студ, полазват по тялото на Атанасов. „Хората кръвта си тук са давали, пък аз да се плаша от вятъра... Не, ще го правя!“ – решава той.

 Старото име на старопланинския връх Шипка (1326 м) – плацдарм на героични сражения, символ на българската свобода – е Свети Никола. През 1951 г. е преименуван на Столетов, а през 1977 г. – на Шипка. Това създава объркване, тъй като на север от главното било и на запад от прохода се издига друг връх със същото название, Шипка (1232 м). За да се избегнат недоразумения, по-късно той е назован Малка Шипка. Днес се обсъжда връщането на старото име на заветния връх – Св. Никола.

Първите сражения на Шипка по време на Освободителната войната се водят през юли 1877 г., когато Предният отряд на ген. Й. В. Гурко и Габровският отряд на ген. Дерожински овладяват старопланинските проходи. След епичните битки при Стара и Нова Загора Централната османска армия на Сюлейман паша потегля към Стара планина. Целта е да я премине и да се притече на помощ на армията на Осман паша, отбраняваща Плевен. Над 27 000 турски войници се насочват към Шипченския проход.

Отбраната на прохода е поета от ген. Николай Столетов. В командвания от него Шипченски отряд влизат и 1., 2., 3., 4. и 5. дружина на Българското опълчение. Общо 7500 руси и българи заемат позиции на върховете Св. Никола, Орлово гнездо и Шипка. Решителните сражения, едни от най-ожесточените през Освободителната война, се водят от 21 до 26 август 1877 г. Защитниците показват изключителен героизъм и отблъскват атаките на врага въпреки голямото му числено превъзходство, тежките условия и липсата на достатъчно боеприпаси. Приносът на опълченците за удържането на Шипченския проход доказва, че българите заслужават изгряващата си свобода и са готови да я бранят до смърт. Войната не е свършила, но победата при Шипка накланя везните в полза на руската армия и на възраждането на България от пепелищата на петвековното иго.


Какво четем:

🔴 139 русенчета рецитират "Аз съм българче" (видео/снимки)

🔴 Истинското малцинство в България са българите и агресията на всички останали към тях става все по-жестока, свирепа и открита.

🔴 Венета Ботева – забравена от всички в свободна България

Източник: nationalgeographic



Коментари



горе