Стефан спаси от ада на Хитрино семейството си и се върна да помага на другите


5 часа заедно с пожарникарите търсят затрупани хора в руините

От тежката зима се напукали още къщи в селото

Стефан Стефанов е на 42 г. От село Хитрино. По професия е шофьор, но се занимава със земеделие - има 20 дка градини с череши и сливи. Всяка година сади и 5 дка с лук.

Стефан има 2 деца - синът Нанко е в трети клас, дъщерята Милена - в шести. Учат в селското училище. Съпругата Лиляна помага в семейния бизнес. Хобито му е да участва във възстановките на шуменския клуб “Традиция”. Не е член, само е кандидат, но се надява скоро да го приемат. Играе ту мустакат хайдутин, ту турско заптие.

Екипи на пожарната от Шумен и околните области гасят опожарените къщи.

Изобщо животът

му е обикновен

като на всички

около 700 души в общината до страшния 10 декември 2016 г., събота. Тогава в 5,40 ч невиждана трагедия сполетя селото, след като товарен влак дерайлира и цистерна с пропан-бутан се взриви на жп прелеза.

“Така понякога обстоятелствата правят човека различен”, казва Стефан. Тяхната къща е далече от взрива - в горния край на селото. Отървали се с потрошени стъкла и напукани стени.

Без да знае какво точно става около прелеза, където на 300 м всичко беше изравнено със земята, той качва семейството в колата и го отвежда извън селото до бензиностанцията. Този ден почти цялото село се бе събрало там, но никой не предполагаше, че евакуацията ще продължи 11 дни. Всички очакваха след час-два да се върнат по домовете си и да видят какви са пораженията.

Повечето не бяха и припарвали до жп прелеза и още не знаеха мащабите на бедствиено. Когато Стефан извежда семейството си около 6 ч, вече е дошла първата пожарна. По пътя се разминава с втората. Само за часове селото се напълни с линейки и пожарни от други райони.

В цялата операция по обезвреждане на цистерните участваха 771 служители на МВР, 16 пожарни, 2 водоноски, 18 контейнеровоза, 2 седлови влекача, 8 спасителни автомобила, 6 микробуса, 2 челни товарача, багер, 10 гондоли за чакъл, валяк, 4 тежки крана, 2 специализирани автомобила за тежки товари, вишка, аварийно-възстановителен влак, 7 автоцистерни, 25 служебни автомобила, автомобил за въздушно разузнаване, 116 патрулни и оперативни коли и автомобил с термовизионна камера.

Имаше модул на ВМА и 9 линейки от Шумен и близките области. До 7,10 ч в болницата в Шумен бяха транспортирани всички най-тежко пострадали, ранените са 29.

Причината Стефан да тръгне към ада около жп прелеза е обикновена.

Един приятел

му се обадил

и го помолил за

помощ - гаражът

му горял

Трябвало да изкарат колата, електрожена и други инструменти. Стефан оставил жената и децата и поел обратно. Главните пътища вече били блокирани от полицията и пиле не можело да прехвръкне към мястото на пожара.

“Върнах се от силистренския път. Един полицай стоеше там с жилетка, лицето му беше черно. Явно бе видял картината”, спомня си Стефан. Униформеният не искал да го пусне.

“Викам си - влизам на своя отговорност. Приятел ме чака, обещах да му помагам.” Така и не стигнал дома на приятеля си. Още като влязъл в селото, го посрещнал пожарникар.

“Той ме върна да посрещна линейката, която идвала насам.

От руините се

чуваха виковете

на хора, които

молеха за

помощ”

От този момент следващите 5 часа Стефан неотлъчно е край огнеборците. Помощта му е неоценима, защото като местен той е знаел в коя от поразените къщи има хора и колко души живеят там. Почти всички, извадени от руините, разказват, че чули първо неговия глас. Нито една къща не са напуснали, преди да открият всичките стопани. Вадили хора – живи или мъртви. Стефан участва в изваждането на трима загинали и на трима живи.

Той е заедно с огнеборците, когато се случва чудото. От къщата, сравнена със земята, извадили невредима 12-годишната Севги, която остана кръгъл сирак. Родителите ѝ изгоряха в къщата. Сестра ѝ - 23-годишната Рейхане, се спаси по чудо, но с тежки изгаряния.

Детето останало в една ниша между леглото и скрина. “Само ръката ѝ се подаваше и викаше за помощ. Като я измъкнахме, тя скокна невредима и само вика:

“Чичо Стефане,

майка и татко

са тук, моля,

търсете ги”

Севги и моята дъщеря са учили в един клас.”

С един от ръководителите на пожарникарите, Мирослав Желязков, влезли в още горящата сграда на общината. “Искахме да разберем дали пазачът Неджаб е успял да избяга. Оказа се, че се е спасил, като е скочил от третия етаж. Скъсал само минискус, лежа в болницата.”

Предиобед Стефан и спасителите били пред горящата къща на най-възрастната загинала - 93-годишната баба Шерифе. “Знаех, че тя е неподвижна. След потушаването на пожара намериха тялото на старицата. Към 11,30 ч дойде при мен един пожарникар с “голям пагон” и вика: “Върви си, момче, вече нямаме нужда от теб. След него дойде главен комисар Николай Николов и каза: “Благодарим ти, момче.”

Младите момчета, които не са ходили в казарма, не знаят какво да правят. Викам им: “Елате бе, има хора под руините, да разхвърляме тухли и камъни, поне да им влезе въздух.” А те гледат и си заминават. Нас ни учеха в казармата”, припомня си Стефан, който е ефрейтор от запаса, изкарал войниклъка в Гълъбово, пак бил шофьор.

Сега е член

на обществения

съвет, който

разпределя

даренията

Хората вече са по-спокойни. Почти всички строшени прозорци и врати са подменени от наетите от общината фирми. Има и недоволни, но са малко.

“Да знаеш, завистта няма почивка. Шушукат на кого колко врати са сменили, но такива дрязги са рядкост”, казва Стефан.

От зимата обаче са се напукали и други сгради. Едно малко земетресение - и още сгради ще рухнат. Още къщи на самотни хора ще бъдат съборени и ще се строят нови, че техните са опасни.

“Не мога да кажа колко ще са, още идват комисии и проверяват. Сега знаем със сигурност, че ще се строят изцяло 14 къщи - 11 от строителната камара, а на двете сирачета Севги и Рейхане ще я строят от ГЕРБ.

Каката е при леля си в Самуил. Тези дни се върнала и поискала с кола да мине да види какво е останало от къщата им. Разправят, че била много обезобразена, едното ѝ око около 90% е изгоряло, а тя е само на 23 г. 160 000 евро искали в Германия да го оправят. Ама не знам как ще стане?

Имали 60 000 лв. заделени в обществения съвет за такива работи, но още предстояли контролни прегледи. Парите са точно за лежали в болниците. Сигурно ще ги дадем на Гошко, който е руски гражданин, и на двете момичета сираци.”

Децата от селото

най-трудно

забравят

станалото

Идвали психолози от Стара Загора и Бургас.

Самият Стефан е спасен от сигурна смърт през 1990 г., когато бил в IX клас. През лятото по пътя карал колело и го помел пиян шофьор. Той излетял на пътя и паднал в безсъзнание. Добре, че минали горският Кадир и синът му с мотор с кош. Видели го, че лежи, спрели един автобус и го откарали до Хитрино.

“Оттук с линейката ме закараха в Шумен. Тогава и линейки имаше в Хитрино. Сега няма. И пожарна нямаме, и полицейски участък. Само един влак имаме и виж какво направи. В такива места, където минават опасни товари, сигурно трябва да има пожарна и линейка”, умува Стефан.


Какво четем:

🔴 Българският флаг се развя за пореден път в центъра на Чикаго

🔴 И България в бунта на бедна Европа за храната второ качество

🔴 Планинският водач Юлиян Варимезов спаси туристка от смърт

Източник: 24 часа



Коментари



горе