Сървайвър на 2 часа от Пловдив /Снимки/
Ако сте готови за по-далечно пътешествие през уикенда, палете колата и тръгвайте през Беклемето към Ловеч. Задължително си подарете обиколка на Крушунските водопади - едно от най-живописните и красиви природни кътчета в България. Намират се в един доскоро девствен регион на България - китното село Крушуна, на 30 км от Ловеч. Удивително е, че на изхода на Ловеч за Летница няма никаква табела, че сте близо до изключителен феномен - най-голямата водна каскада в страната. Учудващо е, че обектът е изключително популярен, паркингът е задръстен с коли от цяла България, а и от чужбина. Районът е много оживен - има хотелчета, къщи за гости, ресторанти, минерален басейн.
Гледката си струва - влизате в девствена гориста зона с течащи води, водоскоци, скали, цветя. Достъпът до водопадите е улеснен с пътеки, пейки и беседки за отмора. Лъкатушеща стръмна пътека криволичи между водни прагове, басейни, буйна растителност като в джунгла. Изградени са 15 дървени моста. Пълната обиколка отнема около час и половина.
В най-високата си част водопадът се спука от 20 метра височина и от там се разделя на множество по-малки ручейчета и поточета. Това го прави най-високата варовикова водна каскада у нас. „Синия вир” е сред най-красивите места, където дузини туристи щракат неуморно снимки. Първият и най-голям водопад от каскадата е 15-метровият Пръскалото. Има и Тайнствен водопад, на най-високото. Там е и пещерата Водопада, даваща началото на живописните каскади.
По трасето трябва да се внимава - има затворени стръмни участъци от пътеката с надписи: Опасно! Рискът не е за подценяване - само през есента на 2015 г. двама туристи бяха затрупани от свличане на скали и земна маса в района на водопадите.
Водата на Крушунските водопади е невероятно бистра, оцветена в ярко синьо, което се дължи на разтворения вътре травертин - вид варовик. През 13. и 14. век край водопадите е имало обител на монаси исихасти, които са живеели в килии в скалите. Днес могат да се видят скални ниши.
В региона се намират 4 от 30-те най-големи пещери в България. На 15 км западно е прочутата Деветашка пещера. Достъпът до нея е лесен, паркирате колата на няколкостотин метра от входа.
След моста над река Осъм се открива спираща дъха гледка на пещерата, наричана от местните хора Маарата или Окната заради седемте отвора на тавана на пещерата. Дължината от 2,4 км и височината от 60 м я превръщат в една от най-големите пещери в България. Входната галерия се разширява и образува най-голямата пещерна зала на Балканския полуостров - Олтара.
На около 200 м от входа се отделят два клона. През левия, с дължина над 2 км протича малка река, която преминава през централната зала и се влива в р. Осъм. Десният е сух и топъл, който прераства в кръгло помещение, известно като Олтара. В пещерата има рекичка и десетина естествено образувани езера. Водите на Деветашката пещера идват от 14 извора. Някои от езерата образували се там, могат да бъдат преминати единствено с лодка. Местният клуб организира пътешествие с лодка из дебрите на пещерата - пролетта е идеално време за това.
Днес в пещерата живеят прилепи, гълъби, скални лястовици, риба, раци и други дребни обитатели. Тя е едно от трите най-големи местообитания на крилатите бозайници в Европа. Повече от 45 вида животни - птици, бозайници, 9 вида прилепи, обитават пещерата.
Съвременната история на пещерата е много интересна - била е склад за съхраняване на храни от държавния резерв, а по-късно - секретен военен обект с ограничен достъп. До края на 00-те там са съхранявали гориво. Именно от там са следите, които ще видите във формата на големи бетонени кръгове по пода.
Част от най-модерната история на пещерата са снимките на известната холивудска продукция - „Непобедимите 2“, в която участват плеяда екшън звезди - Силвестър Сталоун, Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Арнолд Шварценегер, Жан-Клод ван Дам, Чък Норис, Долф Лундгрен, Джет Лий.
Какво четем:
🔴 Родолюбец от Копривщица припомня вкуса на "Забравената храна" на България🔴 Жестове на доброта, които ще трогнат всеки
🔴 Заради жени губим две морета и падаме под турско робство
Източник: Марица