Красотата има изключителната сила да ни прави щастливи, когато я съзерцаваме


Нейните божествени картини ни гледат с омайните очи на българската хубост. Портретите, сътворени от талантливите й ръце са живи и споделят тихи вълнения. Мария Илиева е майстор на ефирното, съвършено чувство, което завладява с лекота. Родена в семейство на художници, през 1997 г. тя завършва Националната художествена академия, специалност "Стенопис". Творбите й пътешестват по света, представени в международни изложби или намират свой нов дом в частни колекции от Япония до Русия и САЩ. Мария е работила върху част от стенописите в криптата на Руската църква в София и църквата в Батак. Нейните илюстрации за детски стихове казват повече от хиляди думи. А красотата на българските жени и традицията на народните носии, ни докосват с топлината на родното и вечното.

Повечето твои рисунки са посветени на женската хубост. Случайно ли стана това, или е съвсем естествен избор?

Още от дете за мен беше много интересно да претворявам женския образ. Моите родители пазят купища подобни работи. Мисля, че много момичета като деца обичат да рисуват принцеси. Е, аз продължих да рисувам моите принцеси, независимо дали са в носии, царска премяна или в съвременно облекло. Вдъхновяват ме изразителността и магията на очите, нюансите на кожата, формата на устните, дългите коси, дрехите. Като добавим цветята и накитите, които отиват на жените, ще разберете защо искам да ги рисувам. Та това е една феерия от красиви елементи, които чудесно се допълват! Напоследък навлизам в нов период, при който обличам моделите си в облекла от други епохи и географски ширини. Слабост ми е да добавям и фантастични елементи по дрехите и фона.

Как се постига такава жива реалистичност на рисунъка? Колко време ти отнема да сътвориш една картина, каква техника и какви емоции влагаш в нея?

Истина е, че този детайлен начин на работа изисква наистина много часове работа. Натрупване последователно на слоеве и полутонове, без които тази илюзия за реалност няма как да се получи. Анализирането и степенуването на формите и светлината са много съществени. Това е занаят като много други, за който трябват познания, добри учители и опит. Не отричам и огромната роля на таланта, разбира се. Аз съм много, много благодарна за моя.

По отношение на времето за работа, при мен то по принцип е дълго - седмици, месеци. Всеки път е различно. Имам и картини, работени в продължение на години. Рисувам предимно с маслени бои върху платно, но понякога използвам и други техники като акварел, акрил, цветни моливи и др. Всеки творец се вдъхновява от различни неща. При мен на този етап почти винаги е красотата. Знам, че тя е относително понятие за всеки човек, но аз ще споделя моето усещане за нея. Смятам че тя има изключителната сила да ни прави щастливи, когато я съзерцаваме. За миг може да забравим проблемите си, наблюдавайки съвършенството на природата или шедьоврите, сътворени от човешката ръка. При мен много често подобни гледки предизвикват емоции, стигащи дори до сълзи. (Такова нещо ми се случи наскоро, когато видях красотата на стария град в Сплит.)

Твоите модели истински ли са или родени от фантазията образи?

В последните години рисувам предимно истински български момичета и жени. Имам и портрети на чужденки, разбира се. Както и мъже, които се броят на пръстите на едната ръка :)

Обикновено мъжете-художници създават най-ярките и красиви женски портрети, но ти опровергаваш това правило. Как успяваш в това?

Аз обаче, не споделям напълно мнението, че мъжете са по-добри. Това по-скоро е вярно, но не за днешните времена. В момента има много съвременни художнички по света - прекрасни портретистки. Мисля, че мъжката слава и успехи в това отношение, е била вследствие на важната роля на жената в домакинството и отглеждането на деца. Живеем във време, в което жените имат повече време да творят и работят почти колкото мъжете.

Аз какво правя, когато имам кратки срокове - просто зарязвам всичко и рисувам с часове. Дължа извинение на моите близки за това, че съвсем ги забравям в такива моменти. Благодаря им за разбирането и подкрепата! Има дни и нощи, в които съм напълно и безпрекословно отдадена на картините си!

Работила си по изографисването на стенописите в Руската църква и църквата в Батак, това е и твоята специалност от НХА. Как се работи в свети пространства, какво е чувството, отговорността, мисията?

Чувството да рисуваме в Руската църква беше невероятно. Там работих като студентка със сестра ми и още няколко талантливи колеги, под ръководството и по проектите на талантливите монахини от Княжевския манастир. Да работиш в близост до мощите на светец, като Владика Серафим Соболев, в една от най-красивите църкви в София, беше наистина отговорна, приятна и свързана с много светли чувства работа! Толкова полезни уроци и техника усвоихме там. Подобни емоции съм запазила и от рисуването си в Батак.

Автор си на много илюстрации за детски книжки, които сами по себе си са истински приказки. Вдъхновение ли са децата за теб или предизвикателство?

Имаше период при мен, когато се занимавах изцяло с детски илюстрации. На онзи етап, това беше много голяма радост за мен. Тематиката ме вдъхновяваше, влагах огромно търпение в изработването на детайла и резултатите бяха добри. Имам няколко прекрасни книжки със стихове и приказки. Гордея се и че скоро илюстрирах първия си учебник за предучилищна възраст по математика на издателство "Архимед". Искаше ми се, децата да заобичат този учебник и да им е приятно да работят  по него. Голям труд беше, но се получи чудесен продукт.

Свързваш ли успеха на твоите толкова красиви „Моми” с копнежа на българите по родното, по майчиното, грижовното, по традициите, които пренасяме във времето и не искаме да загубим?

Да, чудесно казано от ваша страна. Наистина в голяма степен на това се дължи успехът им. Например, много семейства или дами, потърсили щастието си извън България, се обръщат към мен с желание да нарисувам дъщерите им или самите тях в автентични носии. Толкова много емоции влагат в това, и се радват на портретите накрая, по което си личи колко тъгуват и милеят за родината си и за красивите ни традиции!

Как извън България оценяват именно тези твои творения – великолепните женски портрети, нагиздени с родни накити? Разбират ли ги, какво ги впечатлява?

Благодаря ви за добрите думи, много сте мили :) Мисля, че навсякъде по света хората разбират и харесват подобни портрети и картини, стига да са добре направени. Една от причините е, че всъщност фолклорните носии по света доста си приличат. Особено в Европа и в по-близката част на Азия, ние лесно можем да припознаем или поне да открием много сходни елементи в облеклото на техните народи и нашия. Това, което ми споделят е, че ги впечатлява  излъчването на лицата на моделите, приятните гами на платната и любовта към детайла, която влагам. Светът е малък, все пак, и хората харесват подобни мотиви, защото ги свързват със своите корени. Разбира се, най-голяма популярност тази тематика има сред българите у нас и в чужбина.

Докъде най-далеч по света са стигали твоите произведения?

Мисля, че Япония и Австралия са най-далечните.

Как минава един твой обикновен ден? Извън рисуването на какво си посветена?

Посветена съм на семейството си, един папагал и една котка. Старая се за всичко да намеря място през деня, но както казах, много често не ми се получава. Възхищавам се на хора, които намират време за всичко и са добре организирани.

За какво мечтаеш?

На първо място близките ми и аз да сме здрави, щастливи и успешни! Животът в България да стане по-добър и стандартът по-висок. Мечтая за политици, които наистина да милеят и да работят за интереса, възхода и красивото лице на България. Нещо конкретно - да се премахнат или ремонтират всички недовършени или изоставени сгради в България. Имаме чудесна природа, а тези страховити "скелети" загрозяват и развалят всичко. Всички сме свидетели и потърпевши от това. Някой трябва да направи такъв закон, който да реши окончателно този проблем. Обичам да пътешествам и искам да открия много нови и красиви места по света. Едно много силно мое желание, е да ставам все по-добра в рисуването и да успея да създам наистина стойностни произведения, които да носят добри послания. Ех, ако можеше и по-бързо да работя... имам толкова много идеи и само две ръце, които да рисуват.

Мария Тонева


Какво четем:

🔴 Христо – залятото с асфалт кученце, спасено от ученици

🔴 Англичанин не иска да напуска България! Моли за политическо убежище у нас (ВИДЕО)

🔴 Токсиколог съветва: Наблегнете на ябълките, ако сте пили вода с уран

Източник: webstage



Коментари



горе