Как ни цакат за колите


В България плащаме за номера, за талон и екотакса, докато на Запад измерват CO2 емисии, тежест, брой въздушни възглавници, дори дължината на колата, за да определят каква е регистрационната такса.

Таксите за регистрация и притежаване на леки автомобили са толкова различни в отделните страни членки на ЕС, че за свикналите с нашенския режим е направо невъзможно да се ориентират в правилата на Австрия, Дания, Ирландия или дори на Гърция. За разлика от подготвяната от Европейската комисия промяна в пътните такси, според която собственици на колите ще плащат в зависимост от нивата на отделяните вредни емисии, при останалите налози Брюксел не предвижда каквато и да е хармонизация. Поради което държавите са свободни да определят и да налагат каквито си поискат задължения. Сумите, плащани от собствениците на превозни средства, варират дори в различните региони на дадени страни, като Белгия и Италия например.

Разглеждайки годишния доклад за данъците и таксите на Европейската асоциация на производителите на автомобили (ACEA), можем спокойно да кажем, че България прилага един от най-простите модели на облагане. Няма бонуси, няма и малуси, не се мерят вредни емисии, не се умножават и коефициенти. Лесно е, но не и справедливо. В никакъв случай нашата система не работи и за екологията, макар да е разбираемо, че на бедна държава като нашата хич не й е до такива неща. Нека обаче да видим как го правят другите.

Покупка и регистрация

При първа регистрация на нова или употребявана кола у нас освен екотакса (от 138 лв. за нови до 275 лв. за стари) се плащат и 42 лв. на КАТ за номера и талон. И това е всичко. Най-близко до нашия модел е румънският - като след премахването на над 100 административни такси в края на 2016-а, включително и екотакста за МПС-та, сега отвъд Дунава дължат само 9 евро за регистрация. В Естония също не се дължи екотакса, но пък там взимат 62 евро за талон и 130 евро за номера. Другите балтийски държави - Литва и Латвия, също прилагат прост модел на таксуване. В първата се събират по 15 евро за регистрация, идентификация на автомобила и номера, както и между 14.5 и 23.5 евро за проверка на техническата изправност. В Латвия пък цялата сметка излиза около 100-120 евро, включително и т. нар. Национален данък върху ресурсите, който е аналог на нашата екотакса. 

Колкото и учудващо да е, в клуба на "евтините" страни влиза и Люксембург, макар Великото херцогство да е известно с най-високия стандарт на живот в Евросъюза. Там регистрацията на лека кола е фиксирана на 50 евро, а номерата се взимат от частна фирма  срещу още 15 евро. 

Навсякъде другаде в общността се прилагат сложни формули за определяне на дължимите налози при регистриране на моторни превозни средства. От решаващо значение най-често е т. нар въглероден отпечатък - количеството CO2, което се отделя при работа на двигателя. В Австрия - освен задължителните 191.1 евро за регистрационна такса, се начислява и данък замърсяване, който може да се окаже доста солен. Той се определя на базата на вредните емисии и представлява процент от цената на возилото. В масовия случай е между 5 и 15 на сто, но колкото по-замърсяваща е колата, толкова по-рязко се увеличава налогът. За такива, които изхвърлят над 250g/km CO2, има и допълнителни 20 евро за всеки грам въглероден диоксид отгоре. Или ако возилото замърсява въздуха с 270g/km, собственикът му ще трябва да плати допълнително 400 евро освен процента от стойността.  

В Белгия пък има една национална схема за таксуване и допълнителни налози, които налагат регионите. Така за всички коли с двигатели под 94 к. с. се плащат по 61.5 евро независимо от възрастта. По-мощните и по-нови автомобили обаче бъркат дълбоко в джоба на собственика, като едногодишен седан с над 200 к.с. надува сметката с почти 5000 евро. Наред с това Фламандският и Валонският регион налагат допълнителни такси за вредни емисии. В първия дизелите са на прицел и се облагат с от 600 евро за "Евро 6" до 3000 евро, ако не покриват стандартите. Валонците прилагат по-проста схема и облагат само "най-мръсните" коли, отделящи над 145g CO2 на километър. Сумите започват от 100 и стигат до 2500 евро. 

Любопитен е и примерът на Унгария, където за определяне на регистрационната такса комбинират обема на двигателя и евростандартите за екология. Най-малко - около 143 евро, плащат малолитражките (до 1.3 куб. см) с "Евро 5", докато за двулитров дизел със стандарт "Евро 3" за коли от 2000 до 2005 г. сметката стига до 3500 евро. Сумата скача повече от двойно при автомобил от същото поколение, но с трилитров двигател (2.5 куб. см, ако е бензинов). Отделно се начислява и налог за придобиване на превозно средство, като той зависи от мощността (kw). По-стари и по-маломощни коли се облагат с едно евро за всеки киловат, а при нови МПС-та сумата може да стигне до 4 евро на киловат. 

В Дания залагат на сигурността и дават бонуси за повече въздушни възглавници, ABS, ESP, както и за петзвезден резултат на теста NCAP. Въпреки множеството специфики на изчисляване многокомпонентни са и системите за таксуване във Франция, Дания, Ирландия, Германия, Италия, Испания и т.н. (виж таблицата). Дори Хърватска и Кипър следят за вредните газове. Любопитна е практиката в съседна Гърция. Там, освен че ДДС-то е 24%, има и куп допълнителни начисления. Да речем, за кола с цена 10 хил евро, "Евро 5" стандарт и под 120g CO2 на км, се плащат допълнително 1200 евро. Таксите растат главоломно колкото по-скъпо и колкото по-неекологично става МПС-то.

Разходи за собственост

Дълги години местният данък за притежаване на автомобил в България бе някак имагинерен. От една страна, собствениците рядко регистрираха колите си и не го плащаха, а от друга, общините не си правеха труда да го събират. С компютризацията на чиновниците обаче стана невъзможно тези задължения да се избегнат, тъй като КАТ автоматично подава данни на съответната община, а пък тя е свързана с НАП. Колкото до самия размер на налога - той зависи от мощността и за коли с под 55 kw (74 к.с.) е 1.2 лв. за киловат. До 74 kw (99 к.с.) е 1.62 лв. за киловат, след което таксата скача двойно. За коли на възраст от 5 до 14 г. таксата се увеличава с 50%, а за по-новите - със 180 на сто. 

Също като нас действат хърватите, като дори сумите, които събират, са аналогични. Колкото до румънците, те мерят само обема на двигателя и за всеки 200 куб. см налагат 1.76 евро. Или за кола с 1.6-литров мотор сумата става малко над 14 евро. А около 24 евро е таксата за двулитровите мотори. В същото време в Полша, Естония и Литва няма подобен данък за притежаване на МПС. Така е и в Кипър, но там налагат на всички пътна такса според отделяния CO2, която започва от 50 евроцента на грам емисии за най-екологичните коли и стига до 8 евро на грам.

Пълна противоположност на тези практики е Дания, където има няколко данъка за собственост. Един от тях зависи от разхода и вида на горивото. За коли, които харчат около 5/100 бензин, сумата е 80 евро, но при разход около 10 л на сто километра дължимите пари минават 430 евро. За собствениците на дизелови автомобили е доста по-скъпо. Наред с това се плаща и данък спрямо тежестта на возилото. За масовите коли около 1.5 т той е 390 евро за шест месеца, плюс още 174 евро, ако е с дизелов двигател. 

Сложна схема прилагат и финландците. Там също мерят тежестта на превозните средства, като за всеки 100 кг налагат данък от 24.45 евро. Отделно се следят и вредните газове, като при тях сумите варират от 106 до 654 евро на година. 

Вероятно заради кризата и наложените отвън изисквания в Гърция действат подобни на скандинавските модели. Данъкът за собственост при съседите ни е разделен на два основни вида - за коли, регистрирани преди 2010-а, и за по-нови возила. В първия случай дължимата сума зависи основно от обема на двигателя, като в масовия случай се движи от 240 до 630 евро на година. За по-новите автомобили скалата за определяне на данъка зависи от вредните газове и като цяло разходите са по-ниски. 

Едни от най-високите налози за притежаване на стара кола (произведена преди 2008 г.) плащат в Ирландия. За двигател с обем 1.6 куб. см сумата е фиксирана на 544 евро. При 2.2-литров мотор пък сметка набъбва до 994 евро. Докато за по-новите МПС-та в островната държава събират едва между 180 и 300 евро. Единствено Малта прилага наказателни такси за стари коли. За всички возила на възраст до 5 години има фиксирани годишни налози според отделянето на CO2, които нарастват с остаряването на превозното средство.


Какво четем:

🔴 На 15 май Църквата чества преп. Пахомий Велики

🔴 Доктор от Пловдив пришива ръце в САЩ

🔴 Мария, обади се! Влюбен инженер издирва любимата си с любовно послание на столична спирка (СНИМКА)

Източник: banker



Коментари



горе