3 години без големия оперен бас Никола Гюзелев


Големият оперен певец Никола Гюзелев, който прослави България на най-големите оперни сцени в света, ни напусна на 16 май 2014 г., след мъчително боледуване. За съжаление, болката му не е била само физическа, казват близките му, но и душевна. "Поругават семейството ми!..", изплака пред медиите Гюзелев, преди да почине. Изглежда няма български гений, който да не си е отишъл от този свят огорчен от своите.

През последните дни годишнината от смъртта на Гюзелев бе подобаващо почетена от БНТ и БНР.

По БНТ беше излъчен концертът в негова памет - "Рицарят на операта". БНР излезе с нов юбилеен музикален диск, посветен на него, с творби от италиански и български автори. "Фондация Никола Гюзелев", оглавявана от съпругата на оперния ас - Анна-Мария Гюзелева, постоянно организира мероприятия в негова памет и у нас, и в чужбина.

Лошото е, че ние българите, не умеем да ценим по достойнство приживе, като национална ценност и гордост онези, които са прославили родината ни по света, и за жалост, не си взимаме поука от тази наша негативна и трайна черта на характера.

Никола Гюзелев е пример за това, как едно момче, родено в малкото градче Павликени на малка България, може да стигне с талант и труд до световните сцени на най-елитарното изкуство - операта, и да направи така, че светът да го аплодира и да му се поклони.

Родителите му са обикновени хора - баща му е градинар, а майка му шивачка. Малкият Никола пее и получава първите уроци по музика като самоук. Интересът му към операта се пробужда в тийнеджърските години. Чува по радиото операта "Борис Годунов" на Мусоргски и изпада в захлас от гласа на Едмонд Косовски, в ролята на Годунов. Мечтае да бъде като него, но това му изглежда непостижима мечта.

След като завършва средното си образование, Гюзелев се записва да следва в Художествената академия. Картините му доказват, че ако не беше станал световно известен певец, може би щеше да бъде световно известен художник. Когато човек притежава толкова ярки таланти, е трудно да избере попрището си. И все пак, той го избира. По предпочитание. Музиката излиза на преден план, а рисуването му остава хоби до края на живота му. Гюзелев бе естет по душа.

Кариерата му е шеметна. Има шанса да го чуе големият вокален педагог Христо Бръмбаров. От стажант в Народната опера, бързо става редовен артист и дебютира в "Турандот" на Пучини. Няма как да остане незабелязан. Зареждат се международни призове от конкурси за млади оперни певци. Златният шанс идва с едно турне на Софийската опера в Париж. То отваря вратите му към голямата световна сцена. От 1968 г. започва световната кариера на Гюзелев.

През 1973 г. се среща с певеца, който запалва у него искрата - Едмонд Косовски. Величав миг - кумирът е в ролята на Пимен, а в главната роля - на Борис Годунов, е Никола Гюзелев. Какво по-ярко доказателство, че мечтата му е сбъдната по един неопровержим начин?!?

Като Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски

Трудно е да се изброят големите роли и постижения на Гюзелев. Носител е на наградите "Златен Верди", на титлата "Комендаторе на Република Италия", на ордените "Кирил и Методий" и "Стара планина", на призовете "Златна лира", "Златна муза", "Златно перо" и мн. др.

От началото на 90-те години се отдава на преподавателска дейност - първо в Италия, като директор на Българската академия на изкуствата "Борис Христов", после и у нас. Много са неговите студенти, които днес вървят по стъпките му на голяма оперна сцена.

Със съпругата си Анна-Мария и дъщеря им Адриана (Снимка: BulFoto)

Трите деца на Гюзелев: синовете Чавдар (вляво) и Ясен и дъщерята Адриана (Снимка: BulFoto)

В личния си живот е благословен с три деца - и трите талантливи. Някои публикации в пресата се опитаха да разделят семейството му, малко преди края му, и то с клевети. Посегнаха и на втората му съпруга - Анна-Мария Гюзелева. Всичко това дълбоко разочарова певеца и го накара да се усамоти - болен и огорчен от своите си. Семейството му не го предаде - застанаха обединени срещу клеветите.

Вината за това остава като дамоклев меч над клеветниците. Но и във всички нас - българите, като нация. Сега е късно да се разкайваме за онази характерна нашенска черта - че не умеем да ценим знаменитостите си приживе. Затова нека поне отдадем мълчалива почит на човека, който прослави България с името "българинът Никола Гюзелев".


Какво четем:

🔴 Три малко познати чудотворни икони лекуват болести, даряват деца и успехи (Видео)

🔴 Моите баби

🔴 Живите души́ още са на Оборище

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе