Любопитни факти около извора и параклиса "Свети Иван" в скалата край Райково
Намира се в покрайнините на квартал Долно Райково, гр.Смолян. На това място е имало параклис от незапомнени времена. Почти мистично е чувството през зимата, когато извиращата вода с постоянна през годината температура от 14-16⁰С се лее на спокойни вълни, а изпаренията превръщат клоните и тревите наоколо в произведения на сладкарското изкуство. През лятото пейзажът радва окото с всички нюанси на зеленото, въздухът ухае на смола и здравец. Хора от близо и далече спират тук, за да се насладят на природата и си налеят от лековитата вода.
Св. Йоан Предтеча или Кръстител е открил своя дом именно тук, покрай лечебния извор (не забравяйте да измиете очите си, за да се радвате на остро зрение), затова името на параклиса не е случайно, а десетките икони в скалата, която е заменила едната от четирите стени на сградата, са свидетелство за вярата, с която хората пристъпват този праг.
Старците от квартала помнят история, разказана им от техните дядовци. Било около
голямото земетресение през 1928г. До този момент в скалите имало малък извор,
който изведнъж бликнал със значителен дебит. В същото време пресъхнал друг голям
водоизточник в пещера край близкото село Чокманово. Хората там решили да вземат
мерки и си върнат водата, затова събрали всички стари черги от селото и се опитали
да запушат отвора, от който изтичала. Чергите изчезнали под повърхността, а след
известно време се появили на извора „Свети Иван“ край Долно Райково. Специалистите
приписали това събитие на факта, че целият район има карстов характер, а земетресението
причинило разместване на пластовете и нови трасета на подземните потоци.
Преди 2-3 поколения в близост съществувала общата селска баня. Сега там се намира постройка на ВиК с помпена станция. Тогава къщите не били
обзаведени с този „лукс“ и хората посвещавали един ден от седмицата на ритуала
„ходене на баня“. В един от дните събота или неделя банята работела за жените
в селото, а другият ден бил определен за мъжете. Топлели водата с огромен котел на дърва, за който се грижел специално определен човек. В средата на централното
помещение имало басейн. Покрай стените били разположени циментовите корита с чучури
за топла и студена вода и седала с канчета за поливане. Имало съблекалня, в която
хората оставяли дрехите си. Вероятно банята била едно от обществените места, на
които можело да се научат важни новини, да се поклюкарства и се опознаят съселяните
(доста буквално). Само можем да гадаем какъв извор на смях и закачки е било това
съботно-неделно развлечение.
С времето общата селска баня загубила своето значение и била разрушена, но параклисът останал.
На Йордановден, Ивановден и Еньовден (Рождение на Св.Йоан Кръстител) тук се стичат десетки хора. И тази 2017 година на 24 юни „Свети Иван“ отново ще събере малки и големи за служба и курбан.
Какво четем:
🔴 Едно родопско село, забравено от света🔴 Колкото по-ниско е човек душевно, толкова по-високо вири нос
🔴 Кухня в зазидана тераса подлуди комшиите
Източник: Родопчани
Коментари
Последвайте ни във facebook!
